Поглед/и/

[{dulgokoska}]

С ръцете си те гледам
                                       /ще повярваш ли/
Как съм се оплела...
В собствената си представа...
В необмислената смелост
/да докосвам/
                      Но по кожата ти...
Тръпчици на чакане разцъфват...
Как красиво е, когато нощем...
Си говорим с тебе и задъхваме...
Стаята. Прегърнала ни в себе си...
И прозорецът облякъл е дъха ни...
Ще ми нарисуваш ли небе...
С пръст. А със целувки по гърба ми
да накацаш пеперуди. Две
хиляди,  разтварящи крилата
/колко е красиво и е леко,
щом си ме прибрал в ръката си/
Мисля си... по-скоро се усещам...
Като чувство. В тебе ми е топло...
Ти недей да се размиваш
в стенещите ми усмивки – вопли...
А се изправи в очите ми...
Мога да те гледам
                                /да те виждам/
ще те изрисувам с устни.
Топло е... човешко... и е истинско.

[kisskat]

Ненавиждам слабостта на думите като прочета нещо такова.Поклон!!! :flowers:

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Много си красива, Нел... Много... [heart__]

[me4tatelka]

Брилятно!...  [heart__]  [i love youuuu]

[I_Lov3_Him_Eternally]

 [6te mal4aaa] [inloveee]

[Gentiana]

 :) [flowers]

[dodic]

Отнасяш ме, Нели, отнасяш ме... и е така хубаво.
Поздрав. :)