След смъртта на детето на съседката

Started by Gentiana, September 07, 2008, 20:00:33 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

В дом, през който
е преминала Смъртта,
тишината на пръсти обикаля.
Много дълго,
отекваща като гръм,
пада сълза,
толкова тежи споменът
от скорошна раздяла.
Неми са думите,
слепи огледала.
Гледаш през тях
и не виждаш нищо.
Някъде от стената
плисва за миг
детски смях,
илюзия миражна...,
над сърце-пепелище.
Силуети от сол,
изцедена от много
пресъхнали сълзи,
танцуващи сенки,
в транс епилептичен.
Корозия в сърцето ти,
майчице- тъжна жена.
От утре знаеш,
че вече нямаш си нищо.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

I_Lov3_Him_Eternally

Много тъжно  [reevvv] На теб ти се отдава да пишеш всичко и се е получил страхотен ефект! Много въздействащо!! [oops][oops] :flowers:
wanna fall from the stars.. straight into your arms..

mery-jein-baby

Леле страхотен стих макар и тъжен
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

medenata


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

LeDeNa_PriNseCa

....Не искам грешки от време на време...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE