Примирение... о, не

[Gentiana]

Не искам примирение...
Искам чувство-
диво и нежно,
въздух,
нагорещен от желания,
страст, дори да е грешна.
Искам думи,
в които душата да диша
и сърце от кристал,
звънтящо, в което
щастието ми пише.
Не съм съвършена,
нито съм грешна,
ни свята,
но знам какво е да страдаш
от безразличието
на любим или приятел.
Знам как се чупи
на мънички парченца жестоки
копнеж, захвърлен в нощта,
когато тя е гореща
и много дълбока.
Изгубвам се в часове,
сенки на нечия гордост,
решила, че аз не съм
вече нейната радост.
И не искам повече
да се влача като куче ранено,
умиращо в един безчувствен свят,
в който утрото
е далечнс и много студено.
Ела, когато
си готов до мене да дишаш,
с онази нежност и страст,
която е трудно
в няколко думички да се опише.
И само тогава
ще цъфтят в душата ми цветята,
които садихме в пустиня
и бра ги Дяволът, уж наш приятел.
И само тогава
си струва да бъда такава,
каквато,
може би,
ти изобщо и не ме познаваш.

[phibi]

 [bravisimo]

[Gentiana]

 [heart4]

[rado]

 :) Добре де. Тази вечер ще ти се обадя на сън. Идвам на бял кон...

[tonnny_bg]

 [frozen] [reeeev]Душата ми е там ,в стиха ти.

[slan4iceto]

 [bravisimo] [ihuuu] [cvetee]

[Gentiana]

:) Добре де. Тази вечер ще ти се обадя на сън. Идвам на бял кон...

Искам да е черен пък  :p  :)

[Gentiana]

[frozen] [reeeev]Душата ми е там ,в стиха ти.

Ех, Тони  :)
Щом е там, трябва да внимавам да не я нараня, когато се връщам в него.
Гушки  [gu6]

[Gentiana]

[bravisimo] [ihuuu] [cvetee]

:) [chatlove] [wish all my love]