Разкъсани отражения на лунa

[Gentiana]

Ако хвърляш камъни
по отражението
в блатото,
дали ще нараниш
Луната ?
Кръгчета болка,
разливащи се в тишината.
Винаги повече боли
от ръката
на приятели.
Далечното гнети
и ражда демоните
на мъст и омраза.
Заключена врата
може ли да спре
на разрухата
гадката зараза ?
Даже непрогледното
Новолуние
не може да ни скрие,
когато сме беззащитни
и голи.
Протягаме слепи ръце
в тъмното.
Пръстите ни
за капчици живот
молят.
И сънуват жабите,
че някой ги превръща в принцеси.
Принцовете на духа
в този свят от бетон,
къде са?
Чертаем граници
с кръвта
от разбитите си устни.
Жадни за любов,
когато почука...,
отказваме
да я пуснем.
И отново хвърляме
камъни
по отражението
на Луната
в блатото,
в което сме превърнали
живота си...
А тя е все така чиста,
недосегаема,
далечна
и непозната.

[I_Lov3_Him_Eternally]

 :kissoflove: Много смисъл, докосна ме!  [inlovee] [heart__]

[Gentiana]

 :) [gu6]

[lili_li]

 [gu6] [flowers]

[Gentiana]

[me4tatelka]

 :flowers: [I love you]

[Gentiana]

 [heart4] :flyingkiss:

[rado]

Вземам си едно отражение за спомен.  [heart__]

[Gentiana]

ето ти една цяла

заедно с феичката . По-красиви са  :p

[rado]

ето ти една цяла

заедно с феичката . По-красиви са  :p

Олеле! Голям късмет извадих пак. :)

[Gentiana]

 [namigG]