Защо?

[slan4iceto]

защото е преходно и временно ...и може би защото лошото е просто изпитание което с времето избледнява...

Защо в най-трудните моменти ни се налага да се справяме сами :question:

[FlamenemY]

Защото нашите най-трудни моменти са най-лични. В такъв случай няма кой да ти помогне, освен сам/а на себе си. Разбира се, хубаво е да имаш един Хорацио, който да те подкрепя :) Но той няма достъп до най-личното.

Защо доста хора търсят отговор за "смисъла на живота, вселената и всичко останало"? (Отговорът на въпроса е двуцифрено число  [lol] )

[slan4iceto]

поради множество причини:любупитство ,търсене на истината ,убиване на време ....зависи от човека  [lol] [lol] [lol] а и защото така сме устроени да искаме да знаем всичко  [lol] [lol] и като гледам ще си останем само с искането

"Защо е нужна  самотата :question: :question:

[небесносиньомомиче]

самотата не е нужна- но да останеш на саме със себе си е полезно- така можеш да се отпуснеш и да разгледаш живота си от всички тъмни и светли страни и да разгледаш хубаво светлосенките.  :)


защо спираш, спирам, спираме  да пишем в един форум?

[slan4iceto]

причините биха могли да са много ..липса на време ,намерен друг сайт ,или просто липса на желание...... :)

Защо не ценим това което имаме  :question:

[^SeXyTo^^^]

Защото знаем, че е наше и не мислим, че някога може да го изгубим. Когато загубиш нещо, тогава разбираш какво всъщност си имал.
:arrow: Защо някой хора са егоисти ?

[`Fallen_Angel`]

Защото някои хора ги е страх, че никой няма да помисли за тях и затова мислят за себе си. Сигурно е нещо патологично, но не съм Фройд, че да се изкажа с такава сигурност. Все пак си мисля че се отнася към "комплексите", които развиваме, защото сме толкова подтиснати, че сами ни се налага да се мислим за център на вселената, когато никой не ни смята за такъв. Пък и както се дели по братски "1 за теб, 2 за мен, 1 за теб, 3 за мен".. Някои хора си мислят, че света иска да ги прецака и гледат да прецакат първи.. Знам ли :)



Защо хората имат нужда да делят нещата на черно-бяло, болка-щастие.. Има ли случаи, когато се преплитат и размиват едно в друго? :)

[ivorysoul]

може би защото да се делят нещата на черно и бяло е по-лесно и по-просто, не че нещо в този живот е просто  [lol], но поне създава някаква привидна представа за граници и опозиции, а всъщност, поне според мен винаги има нюанси на черното и бялото, на болката и щастието и прочие ;)

защо хората имат нужда от идоли?  :arrow:

[slan4iceto]

защото мислят че е далеч по лесно да подръжаваш на някого или да искаш да си някого отколкото да си себе си и да правиш нещата по своя начин...и може би защото са прекалено слаби ..причините биха могли да бъдат много...

Защо сме склонни да се съмняваме във всичко дори и в себе си ! :question:

[`Fallen_Angel`]

Защото само глупаците приемат всяка дума за чиста монета. Както самоиронията, така и съмнението в себе си е нещо полезно, в правилните граници, де. Когато се съмняваш, тогава си правиш един бърз прочит, после можеш да подобриш това или онова в себе си. Човек трябва да се познава, трябва да знае границите си, ако иска да ги надскочи. А това няма да стане само с "Аз мога".. Но малодушните след такъв "прочит", обикновно се хващат за лошите си черти и задълбават в тях.. започва се едно самосъжаление, една подтиснатост.. и отива коня у реката :)

Всичко под критика, но не критикарстване  :p



Истината ли боли повече или лъжата? :)

[FlamenemY]

Лъжата. Предпочитам истината пред лъжата, била тя и захаросана. Разбира се, някой друг ще има противоположно мнение. Някои хора предпочитат удобната лъжа, без значение в какви размери и за какво точно се отнася. Зависи до каква степен си готов да се примириш с факт, който не ти се нрави. Има доста общо с въпроса за самозаблуждението по-рано :)

Всъщност въпроса за съмнението беше интересен. Жалко, че го минахте  [lol]

Защо някои хора обичат самосъжалението.

[`Fallen_Angel`]

Защото някои хора са мазохисти и обичат да си причиняват допълнителна болка.. Съживяващо е.. Нали един идиот бил казал, че болката му подсказва, че е жив.. Аз лично обичам това състояние, за да видя дали мога да си причиня сама повече болка, отколкото са ми нанесли..

Но не пиша, за да ти отговарям на въпроса, а за да ти задам този, които искаше, че ми стана любопитно:



"Защо сме склонни да се съмняваме във всичко, дори и в себе си!"

[FlamenemY]

My turn   :)
Както каза, само глупаците приемат всичко за чиста монета. Съмнението е израз на мъдростта, на придобития опит. Сляпата вяра в каквото и да е може да доведе до доста "сътресения" в личностен план, но най-лошото е, че може да те ограничи - вървиш "напред", докато всъщност седиш на едно място. Съмнението към околния свят и най-вече към себе си ти дава в известен смисъл увереност  :) Увереност, че дори съмненията ти да се окажат основателни, то поне имаш някаква подготовка, а не се озоваваш като риба на сухо, която не е и предполагала, че може да излезе от водата  [lol].
А съмнението в себе си, като самоиронията, е присъщо на по-чувстващите и интелигентни хора. Да се съмняваш в своите мотиви и качества означава, че си готов/а да откриеш себе си, без значение, че може да влезеш в противоречие с другите около теб, а дори и със себе си.
Та затова сме склонни да се съмняваме  [lol] Поне някои.


Защо Малкият Принц си обича розата?

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ще ти отговоря с едно страхотно парче. Надявам се да е задоволително. --> http://vbox7.com/play:0f74a6e4

Защо хората изпитват непрестанна нужда да бъдат одобрявани и приемани от останалите?

[tonnny_bg]

З

Защо хората се нуждаят от чуждо одобрение, в частно относно личното творчество?

:) Защото сме стадни животни ,както се каза по-нагоре. [inlovee]