Твоето форумче
Stih4e => Интересно => Философия => Темата е започната от: `Fallen_Angel` в Август 27, 2008, 15:29:07 pm
-
Преди време исках да почна една философска игра и сега е моментът да пробвам.. май :)
Та, какато в повечето Игри и тук ще се редуваме. Един ще задава философски въпрос започващ със "Защо", а този под него трябва да му отговори в поне 3 изречения.. После на свой ред да зададе "Защо"
Мммм... да видим..
Защо човекът не може да си представи безкрайна Вселена?
-
Mоже би защото в човешкия живот всичко познато има начало и край; вселената не влиза във въпросното ‘всичко познато’; и може би самата вселенска безкрайност е твърде абстрактна, дори и за мощното човешко въображение.
Защо въпреки уроците на историята расизмът процъфтява?
-
[a taka]
Защото имаме насадени принципи ,свои ,човешки,които въпреки уроците ,не пренебрегваме.Защото не умеем да се учим от грешките си.И защото все някой трябва да ни е виновен. :)
Защо щастието е миг?
-
Защото не всеки човек се е почувствал щастлив поне за миг в живота си;защото ако щастието продължава вечно ,то всички ще сме щастливи;защото не винаги доброто побеждава и винаги има някой или нещо ,което носи нещастие ... :)
Защо живота не е приказка .. реалност?
-
Защото не е измислен.Защото се случва сега,с нас.Защото не свършва добре,както в приказките.
Защо сме склонни да загърбим личното си щастие за сметка на другите? :)
-
Защото ги обичаме [inlovee] Поради същата причина ,поради която те са загърбвали тяхното заради нас в трудни за нас моменти [intimo] защото сме с добри сърца [heart__]
Защо е толкова сложно да обичаш и още повече - да бъдеш обичан?
-
Защото е заложено в природата ни ... защото обичта трябва да се заслужи , а не всички се стараят да я заслужат ... защото да обичаш значи да си подвластен на чувства ,същевренно слаб... защото се страхуваме ,че няма да отвърнат на обичта ни ... защото се страхуваме от хорското мнение ...защото приемаме любовта като затвор ,а искаме да бъдем свободни... (малко повече от 3 изречения ,но споменахте "поне")
Защо не можем да бъдем себе си ,а постоянно подражаваме или се сравняваме с някой...
-
Защото не всички сме достатъчно морално извисени, за да достигнем до този безспорен факт, че по-добре да не се правим на никой и да сме си ние, аз може да съм тъп, ама не искам да съм като Пешо контрабандата.
Защо всеки се забравя доброто :question:
-
не разбрах въпроса ти ще отговоря така,както го разбирам.
Защо булшеството са страдалци и са свикнали да бъдат такива.Защото повече внимание се обръща на човек в лошо настроение , а хората обичат да им се обръща внимание и защото е по-лесно да приемеш това ,което ти се дава (а то не винаги е добро) вместо да търсиш нещо по-добро...
По тази тема...
Защо пренебрегваме хората около себе си и ги приемаме за даденост...
-
Пренебрегваме един човек,заради друг.Някой път пренебрегваме хората,заради нещо,което смятаме за по-важно от тях.Приемаме ги за даденост,защото мислим,че са нещо сигурно и няма как да ги изпуснем ...
:arrow: Защо това , което не ни убива , ни прави по-силни ?
-
Защото болката събужда душата. А душата... Ммм не намирам точните думи, но в този ред на мисли е...
Защо се продава само тялото, а не и ума?!
-
Защото никой не притежава толкова пари,че да го купи [lol] Защото ,ако е в наличие умът няма да позволи да бъде продаден :) и може би тялото остава нещото,което ти е дадено и от което можеш да получиш пари ...
Защо миналото има дума над настоящето ни :question:
-
ами защото няма кой да понесе последсвията от действията ни освен ния самите...и може би защото така сме устроени ,а и няма ли минало няма да има и бъдеще ,това е като необходимото зло... [lol] [lol] [lol]едното не може без другото....
Защо,все по-малко сме усмихати и все повече "отнесени" по течението на сивото ежедневие?
-
Защото за зла беда първичните нужди имат по-голяма власт над нас.Защото за да се усмихнеш,трябва да си спокоен и чист.А тревогите гнетят.И надделеят ли над духа,усмивката изчезва. :)
Защо не смеем да кажем ,че сме добре,а предпочитаме да кажем обратното?
-
просто защото сякаш ни е по- приятно да сме обект на съжаление ,и ни харесва едва ли не да ни гледат с нажалени очи ии да чувамее "леле колко ти съчувствам " или " с какво да помогна" безумно фалшиви отговор и естесвено каквото повикало такова се обадило
"Защо ни е страх да бъдем себ си :question: :question:
-
Защото в основата си човекът е стадно същество. Същевременно този интелект и душевност, които притежаваме, са уникални за всеки. Тези, които чувстват по-силно и имат по-различно виждане от "другите" хора, трябва да проведат вътрешна борба, била тя кратка или по-продължителна, за да успеят да се "откъснат" от околните. Страхът да бъдеш себе си е страхът да останеш сам.
Защо хората се нуждаят от чуждо одобрение, в частно относно личното творчество?
-
Защото в основата си човекът е стадно същество. Същевременно този интелект и душевност, които притежаваме, са уникални за всеки. Тези, които чувстват по-силно и имат по-различно виждане от "другите" хора, трябва да проведат вътрешна борба, била тя кратка или по-продължителна, за да успеят да се "откъснат" от околните. Страхът да бъдеш себе си е страхът да останеш сам.
Защо хората се нуждаят от чуждо одобрение, в частно относно личното творчество?
Баце ти верно си стадно същество! [confused] [oops]
Никой няма такава нужда, освен тебе явно, щом го твърдиш..... [confused] Казва се в частност ... освен ако това не е твоето лично творчество... Одобрявам! Одобрявам! :)
-
и въпроса ти е ..........? :)
-
Нямам въпрос, просто си спамя.... :) :p
-
аз ще задам тогава :p
:arrow: Зашо хората не ги е грижа за природата? А повечето само се правят, че ги е грижа и само замърсяват околната среда и прочие. Защо? [evil]
-
просто защото живеят в илюзията и заблудата ,че са по силни от природата ,че тя едва ли не не им е нужна ..мислят че вредят на други и не им пука а в действителност сами си вредят защото и те живеят благодарения на тая същата природа и дишат същия тоя въздух дето замърсяват...та просто се самоонищожаваме май..жалко [confused]
Защо съществува лъжата и предателството,на кого са нужни? :question: :question:
-
Защото има хора,които не умеят да поемат отговорност за действията си и си измислят начини да избягат-като лъжат.А за предателството-въпрос на самоуважение.Ако си способен да предадеш някого,значи си способен да предадеш себе си.Винаги идва момент в който предателят е предаден от някой като него.
Защо търсим отговори другаде,след като има твърдения,че всички те са вътре в нас?
-
Баце ти верно си стадно същество! [confused] [oops]
Никой няма такава нужда, освен тебе явно, щом го твърдиш..... [confused] Казва се в частност ... освен ако това не е твоето лично творчество... Одобрявам! Одобрявам! :)
/off
Кой ти каза, че съм? Човекът като същество, а не като личност е стадно животно. Преодоляването на първичното се изразява в оформянето на характер, мнение, личност, независими от други, освен от най-близките, може би. Но близки е относително... [lol]
Да, да. Бил съм стадно животно.
И да, знам, че се казва "в частност". А ти трябваше да му сложиш кавички, тъй като цитираш. Но предполагам това е от бързане или недоглеждане. Малко като моето "частно".
Един въпрос, след което се връщам към топика - Защо трябваше да спамиш? Всъщност темата има потенциал да бъде доста интересна.
----------
Относно последния въпрос - за търсенето на отговори.
Предполагам, че всеки преминава през такъв "етап" на търсене на отговор от околните, желаейки в крайна сметка да разбере нещо за себе си. Да говориш със себе си изисква голяма смелост - да имаш куража да видиш собствените си лоши страни, собствените си страхове и от какво произтичат... Страхът да си сам. Тази смелост трябва да бъде придобита някак, може би чрез "недоволство" от това, което виждаш в света около теб. Единствено като разбереш себе си можеш да разбереш и околния свят. Така че в известен смисъл наистина отговорите са вътре в нас.
-
Аз не мога да отговоря на това защо спами ,така че ще задам въпрос :)
Защо хората имат нужда някой да отговори на чувствата им?
-
за да избяга от самотата си и за да се почувства специялен :)
Защо сме толко черногледи и винаги очакваме първо най-лошото :question: :question:
-
Защо сме толко черногледи и винаги очакваме първо най-лошото :question: :question:
защото, ако позволите, ще отговоря с една мъдрост "умния се подготвя за най-лошото, а се надява на най-доброто"
защо повечето хората немогат да живеят без да създават интриги около себе си?
-
Защото живота им е скучен . :)
Защо ни е по-лесно да нараним близките си ,а с чуждите сме внимателни?
-
ами защото с близките сме себе си , с чуждите малко или много винаги сме други и "играем" :) а и чуждият няма как да нараниш защото ти е просто чужд...
Защо рано или късно всичко има край :question:
-
Оф,на този въпрос и аз май нямам отговор. :question:
Донякъде защото няма вечни неща,ама все пак... [mhmm]
-
Има вечни неща.. майчината любов.. Толкова много истории съм слушала и виждала, че не може никой да ме убеди, че тя не е вечна и безкрайна :)
Защо лошото избледнява?
-
защото е преходно и временно ...и може би защото лошото е просто изпитание което с времето избледнява...
Защо в най-трудните моменти ни се налага да се справяме сами :question:
-
Защото нашите най-трудни моменти са най-лични. В такъв случай няма кой да ти помогне, освен сам/а на себе си. Разбира се, хубаво е да имаш един Хорацио, който да те подкрепя :) Но той няма достъп до най-личното.
Защо доста хора търсят отговор за "смисъла на живота, вселената и всичко останало"? (Отговорът на въпроса е двуцифрено число [lol] )
-
поради множество причини:любупитство ,търсене на истината ,убиване на време ....зависи от човека [lol] [lol] [lol] а и защото така сме устроени да искаме да знаем всичко [lol] [lol] и като гледам ще си останем само с искането
"Защо е нужна самотата :question: :question:
-
самотата не е нужна- но да останеш на саме със себе си е полезно- така можеш да се отпуснеш и да разгледаш живота си от всички тъмни и светли страни и да разгледаш хубаво светлосенките. :)
защо спираш, спирам, спираме да пишем в един форум?
-
причините биха могли да са много ..липса на време ,намерен друг сайт ,или просто липса на желание...... :)
Защо не ценим това което имаме :question:
-
Защото знаем, че е наше и не мислим, че някога може да го изгубим. Когато загубиш нещо, тогава разбираш какво всъщност си имал.
:arrow: Защо някой хора са егоисти ?
-
Защото някои хора ги е страх, че никой няма да помисли за тях и затова мислят за себе си. Сигурно е нещо патологично, но не съм Фройд, че да се изкажа с такава сигурност. Все пак си мисля че се отнася към "комплексите", които развиваме, защото сме толкова подтиснати, че сами ни се налага да се мислим за център на вселената, когато никой не ни смята за такъв. Пък и както се дели по братски "1 за теб, 2 за мен, 1 за теб, 3 за мен".. Някои хора си мислят, че света иска да ги прецака и гледат да прецакат първи.. Знам ли :)
Защо хората имат нужда да делят нещата на черно-бяло, болка-щастие.. Има ли случаи, когато се преплитат и размиват едно в друго? :)
-
може би защото да се делят нещата на черно и бяло е по-лесно и по-просто, не че нещо в този живот е просто [lol], но поне създава някаква привидна представа за граници и опозиции, а всъщност, поне според мен винаги има нюанси на черното и бялото, на болката и щастието и прочие ;)
защо хората имат нужда от идоли? :arrow:
-
защото мислят че е далеч по лесно да подръжаваш на някого или да искаш да си някого отколкото да си себе си и да правиш нещата по своя начин...и може би защото са прекалено слаби ..причините биха могли да бъдат много...
Защо сме склонни да се съмняваме във всичко дори и в себе си ! :question:
-
Защото само глупаците приемат всяка дума за чиста монета. Както самоиронията, така и съмнението в себе си е нещо полезно, в правилните граници, де. Когато се съмняваш, тогава си правиш един бърз прочит, после можеш да подобриш това или онова в себе си. Човек трябва да се познава, трябва да знае границите си, ако иска да ги надскочи. А това няма да стане само с "Аз мога".. Но малодушните след такъв "прочит", обикновно се хващат за лошите си черти и задълбават в тях.. започва се едно самосъжаление, една подтиснатост.. и отива коня у реката :)
Всичко под критика, но не критикарстване :p
Истината ли боли повече или лъжата? :)
-
Лъжата. Предпочитам истината пред лъжата, била тя и захаросана. Разбира се, някой друг ще има противоположно мнение. Някои хора предпочитат удобната лъжа, без значение в какви размери и за какво точно се отнася. Зависи до каква степен си готов да се примириш с факт, който не ти се нрави. Има доста общо с въпроса за самозаблуждението по-рано :)
Всъщност въпроса за съмнението беше интересен. Жалко, че го минахте [lol]
Защо някои хора обичат самосъжалението.
-
Защото някои хора са мазохисти и обичат да си причиняват допълнителна болка.. Съживяващо е.. Нали един идиот бил казал, че болката му подсказва, че е жив.. Аз лично обичам това състояние, за да видя дали мога да си причиня сама повече болка, отколкото са ми нанесли..
Но не пиша, за да ти отговарям на въпроса, а за да ти задам този, които искаше, че ми стана любопитно:
"Защо сме склонни да се съмняваме във всичко, дори и в себе си!"
-
My turn :)
Както каза, само глупаците приемат всичко за чиста монета. Съмнението е израз на мъдростта, на придобития опит. Сляпата вяра в каквото и да е може да доведе до доста "сътресения" в личностен план, но най-лошото е, че може да те ограничи - вървиш "напред", докато всъщност седиш на едно място. Съмнението към околния свят и най-вече към себе си ти дава в известен смисъл увереност :) Увереност, че дори съмненията ти да се окажат основателни, то поне имаш някаква подготовка, а не се озоваваш като риба на сухо, която не е и предполагала, че може да излезе от водата [lol].
А съмнението в себе си, като самоиронията, е присъщо на по-чувстващите и интелигентни хора. Да се съмняваш в своите мотиви и качества означава, че си готов/а да откриеш себе си, без значение, че може да влезеш в противоречие с другите около теб, а дори и със себе си.
Та затова сме склонни да се съмняваме [lol] Поне някои.
Защо Малкият Принц си обича розата?
-
Ще ти отговоря с едно страхотно парче. Надявам се да е задоволително. --> http://vbox7.com/play:0f74a6e4
Защо хората изпитват непрестанна нужда да бъдат одобрявани и приемани от останалите?
-
З
Защо хората се нуждаят от чуждо одобрение, в частно относно личното творчество?
:) Защото сме стадни животни ,както се каза по-нагоре. [inlovee]
-
Понеже е забравен въпрос, аз ще се направя на интересна...
Защо хората не се примиряват с това, което имат?
-
Защо често се случва да казваме " не знам какво искам"?
-
Не е учтиво да отговаряш на въпроса с въпрос :)
-
Лелееееее, много съжалявам!!! Толкова бах вглъбена от въпроса, който исках да задам, че забравих правилата!!! [shame] [shame] [shame]
Сега по темата: Според мен хората не се примиряват с това, което имат, защото " винаги искам още и още...и все нещо не ми достига...". Може би и затова често не оценяваме нещата, които имаме...
И сега вече въпроса ми:
Защо често се случва да казваме " не знам какво искам"?
-
Защо често се случва да казваме " не знам какво искам"?- защото това е лесен начин да попиташ: ако поискам нещо и не ми хареса мога ли да го върна??? защото страха от последствията често е по- силен от нагона на желанието...
защо /главно жените/ се вкопчваме в нещо и то се превръща в фикс идея и колкото и да виждаме че няма да го бъде все се опитваме- защо сме така загубени???
-
ами вкопчваме се в нещата зарадо силно развитото си собсвеническо чуство което то своя страна е породено от несигурноста в самите нас....а понякога да не казвам почти винаги това коеот искаме всъщност не е това от което имаме нужда :)
защо се опитваме да контролираме и управляваме чуждия живот и проблеми когато не можем да се справим с нашите?
-
защо се опитваме да контролираме и управляваме чуждия живот и проблеми когато не можем да се справим с нашите?
Защото чуждите проблеми са по прости, по лесни, мислим, че сме в състояние да преценим по добре кое е по правилно и кое не е, защото се мислим за напълно обективни. Също много вероятно е защото не можем да се справим със своите собствени проблеми и живот, така се чувстваме по силни, мъдри и способни, което ни вдъхва надежда, че можем да решим и нашите...
Защо нещо ни става безразлично?
-
защото се предаваме, защото позволяваме обстоятелствата да ни прекършат и защото спираме да се борим...
защо не може да понесем истината- защо когато кажеш истината нараняваш,
а когато я изкривиш, за да е по-безболезнена, те обвиняват в лъжа?
-
Вероятно защото истината е как да кажа... персонално понятие - за всеки от нас тя е нещо различно, поради простата причина, че я пречупваме през призмата на собствения си светоглед.
Защо масата хора осъжда цинизмът?
-
Защото масата хора обича захаросаните думи, които не струват и 5 пари...
Циникът е онова животно, което ти разрушава розофите облачета и ти казва кое, как и защо струва еди си колко... И не само, че ще ти струва много, ами и ще му хареса да ти вземе 3-но за него...
Сигурно повечето хора не си падат по мазохистване, затова
Защо прежалваме винаги себе си?
-
Защото сме свикнали да се подценяваме и да слагаме винаги някои над нас.
Защо се подценяваме? :)
-
защото не се уважаваме достатачно,защото ни е трудно да си вярваме и винаги ни се струва че някои или нещо са по добри от нас ,,,а това не е така, е поне докато не го проверим :)
Защо в живота ни се появяват "измислените и долни" хорица които ни тровят живота а онези стойностните и истинските човеци не оценяваме :question: :question:
-
Защо в живота ни се появяват "измислените и долни" хорица които ни тровят живота а онези стойностните и истинските човеци не оценяваме question question
Точно за това се появяват, за да видим и оценим другите (стойностните) ако ги нямаше лошите, кой и кога ще разбере, че добрите са добри..
Защото ни приземяват долу, ниско така осъзнаваме, че никой не ни е задължен, че трябва да ценим и благодарим на въпросните стойностни и добри хора. За да преценим ние от кои сме, от кои искаме да сме...
Защо имаме нужда от думи, защо понякога играят главната роля, а делата второстепенната?
-
Защото думите са лесни за изговаряне. .На думи всичко е лесно.
Идва от леснината и до известна степен от безотговорността. Докато делото, иска усилие, воля, преотдоляване на трудности, често да се рискува и пот да се лее.Всеки отговаря за делата, а за думите не винаги е така.
Има ли човеци? Какво значи ЧОВЕК с главни букви? Нистина ли, "човек звучи гордо." М. Горки.
-
Защо...
Има ли човеци? - Да, има.
Какво значи ЧОВЕК с главни букви? - Персона, чиито идеали, качества, недостатъци и прочие са високо оценени и представляват идел за друга/и персона/и. Човек с главни букви за даден човек, в никой случай не може да се каже, че ще бъде същия за друг. Приема се, че ЧОВЕК-а трябва да е приет за такъв от мнозинството, не само от единици. Не ТОЙ е определил шрифта, равните с него го познават, оценяват и причисляват към себе си.
Нистина ли, "човек звучи гордо." - Да, щом някои си ти поставя оценката ЧОВЕК, значи си ценен, приет, издигнат в техните очи, нима това не прави чест?!
Защо си забраняваме да бъдем щастливи, защо се страхуваме от щастието?
-
Защо...
Има ли човеци? - Да, има.
Какво значи ЧОВЕК с главни букви? - Персона, чиито идеали, качества, недостатъци и прочие са високо оценени и представляват идел за друга/и персона/и. Човек с главни букви за даден човек, в никой случай не може да се каже, че ще бъде същия за друг. Приема се, че ЧОВЕК-а трябва да е приет за такъв от мнозинството, не само от единици. Не ТОЙ е определил шрифта, равните с него го познават, оценяват и причисляват към себе си.
Нистина ли, "човек звучи гордо." - Да, щом някои си ти поставя оценката ЧОВЕК, значи си ценен, приет, издигнат в техните очи, нима това не прави чест?!
Защо си забраняваме да бъдем щастливи, защо се страхуваме от щастието?
Не го разбирам...да си забраниш, да не искаш да си щастлив?
Нещо не адекватно, "паранормално" има в това.
Причини много. Ето няколко.
Искам, ама не ми стиска.
Незнам какво искам.
Проблеми с психиката...
Несигурност...това щастие ли е?
Убеден съм, че всеки иска да е щастлив.
Какво е ЩАСТИЕ?
Колко и какви са видовете щастие?
По цвят, вкус, мирис и време.
Възможно ли е вечно щастие.
Постижима ли е за обикновения човек...НИРВАНА.
-
щастието не е нирвана- нирваната е чуство на безтегловност,
докато щастието е светлосянката на покоя- душевния и материалния.
За мен има всички тези признаци:
цвят- на самотен лъч, рано сутрин прокраднал се през алуминиевите щори, галещ шарките на килима в стаята...
вкус- на силно вино- леко трапчиво и оставящо дълго усещане за себе си...
мирис- ухание на гръмотевична буря и на свежестта след нея...
време- това е по-сложно... времето е това което търсиш, но неможеш да догониш ако неспреш- нещо подобно на бъдеще време в миналото- то ще бъде ако се върнеш и го намериш когато е било...
И в тази възка вечно щастие може и да има, но тези които са го постигнали неса между живите;) , за да ни кажат...
... малко смяна на посоката... :arrow: защо поетите /или част от тях/ товрят нощем?
-
защото са странни птици...и прекалено емоционални ,раними ,нежни някак всичко най най ,защото в тъмата на нощта намират сигурност и спокойствие от целият "парад на лицемерието" през деня ....знам ли [lol] [lol]може би нещо в тях неземно се пробужда само тогава.....
:) :)
Защо ни има ,къде е смисъла на света? :question:
-
Не се сещам за никой, който да може да отговори. Точният отговор надали някой го знае, само можем да предполагаме.
Защото трябва да ни има, или защото нещо или някой иска да ни има... За мен има по висша сила, която ни е създала, която ни наблюдава...подобно на игра...
Смисъла е... всеки сам за себе си трябва да го открие. Създаването... за мен това е смисъла. Създаден си и трябва да създадеш...
Защо търсим под вола теле?
-
Защото някой обичат да са отгоре, други отдолу [lol] :> :p
Защо една значителна част от човечеството е като извадена на матричния принцип? Губим ли своята индивидуалност в стремежа си да се впишем в обществото и да му принадлежим?
-
Разбира се, губим. Човек е стадно животно. Вътре в стадото, група, дружество, партия и тн,се чувства по-малко застрашен за своето оцеляване, в което има резон.
Индувидулности? Има ли такива? Ако има-са малко.Някои
се мислят за такива...
Не е ли всеки индивид, човек, мъж или жена по презумция нещо неповторимо, отделен свят, със свой си неповторими, присъщи и притежавони само и единствено от него качества, прилики и отлики от останалите хора. Както знаем, две абсолютно еднакве неща няма в реалния свят, такива има само в математиката. Така че, всеки човек по начало не е ли нещо неповторимо, едиствено порода си и де факто, отделна индувидуалност?
Какво значи дъ притежаваш собствена ИНДУВИДУАЛНОСТ?
Да си различен от другите?
Какво е това индувидуалност?
Защо при жените, една като си покаже пъпа или пооткрие гърдите , много я последват?
Защо при мъжете не се наблюдава подобен Феномен?
-
Как ще да не се наблюдава, приятелю!? Нима си бил сляп до сега? Ами синдрома "розова блузка", ами модата "зле офъкан петел", или пък булшинството мъжки индивиди с комплекса "Аз имам косми"!? Това не са ли пак моди и не се ли наблюдават точно при мъжете? Може би са по-различни и по по дуг начин издразени сред силния пол, отколкото сред дамите, но все пак си ги има и не може да си затворим очите за тях.
Защо мъжете винаги преписват това и онова на женита, а сами не виждат собствените си кълчища?
-
Защото ако ги виждаха, надали щяха да са толкова отворени по адрес на нашите [lol]
Защо понякога изпитваме инстинктивна антипатия към някого, без да го познаваме?
-
Според мен това се дължи на излъчването на дадения човек. Също така го има и елемента на сравнението, при който определен човек ти напомня на някой друг(вероятно на подсъзнателно ниво), който не ти е особено симпатичен и за това интуитивно и инстинктивно се отдръпваме.
Защо някои хора цял живот мечтаят да обичат и да са обичани, а когато това стане изпадат в панически страх и насила сякаш развалят всичко?
-
Защото, както казва Нийл Доналд Уолш, единствените човешки чувства са обичта и страхът, а всички други са техни производни.
Та, любовта и страхът вървят винаги ръка за ръка....
Първо, преди да обичаме, ни е страх (да се разкрием).
Когато намерим обичта си, пак ни е страх (от несподеленост).
А дори да е споделена, пак ни е страх - да не я загубим, да не я нараним, да не... какво ли не.
Защо се радваме само на големите успехи, а не оценяваме малките неща или самия факт, че сме живи, здрави и нормални хора?
-
Защото просто ги имаме. Не ни се е налагало да се борим, да ги отстояваме, да платим за тези блага. Имаме ги по презумпция, дадени ей така на златен поднос. Но ако се замислим, ще разберем, че хората с увреждания, или тези, които са претърпяли загуба на зрение, или способност да се движат успяват най-истински да оценят това, което имат останалите(сиреч всички ние), а те не. И със сигурност, ако имат волята и щастието да постигнат, това, което им е в лиспа - то те ще го ценят, ще се грижат за него и ще благодарят всеки един ден от остатъка от живота си, че да успели да се преборят...
Защо хората имат склонноста да преиграват нещастието и болката си, за да ги съжалят, а в следващия момент гонят от себе си всички, които искат да им окажат някаква помощ?
-
Защото тук проговаря гордостта .Защото повечето хора са на принципа :Може да съм беден ама съм горд.А всъщност човек има нужда от другия точно толкова ,колкото и другия има нужда от него. :)
Защо не можем да се погледнем отстрани?
-
Защото се гледаме от горе.
А ти как мислиш? [lol] [lol] [lol]
-
Защото сме прекалено себелюбиви,колкото и да го отричаме. :)
-
Не всички се гледат отгоре...
Защо ни е Стената?
-
Не всички се гледат отгоре...
Защо ни е Стената?
Не знаех, че има хора с очи на ходилата, та да се гледат отдолу.
Нека следващия отговори на въпроса със стената. Аз нямам желание. :)
-
Стената се издига за да спре някого, нещо и да прадпази скритото вътре.
Стена край крепоста- за да не те превземат
Стена край душата- за да си остане цяла
Различното е в материала откойто е изградена, здравината и височината й....
:arrow:Защо е по-лесно да обвиним другия, а себе си не ???
-
Защото от памтивека е било така.Най-добрата защита е атаката. :)
Защо ни е трудно да простим и да забравим?
-
да простиш е човешко,възможно дори и велико иска се много смелост сбеуважение и ред други качества ,но да забравиш е глупаво просто ,защото едно е да помниш с болка и огорчение друго като урок!!!!да простиш означава да си над нещата и да приемеш ситуацията да преглътнеш болката, едва ли не да победиш собственото си его.. :)сложно и странно нещо е прошката и най-важното е може би ,че преди да простиш на другите трябва да простиш първо на себе си и да си го позволиш :) :) :) :)
Защо често когато губим или сме наранени казваме че "цената е била твърде висока" и че ни си заслужавало,кое е това което определя колко е цената това което сме изгубили или това което сме получили ???
-
"Човек ... обича това, което губи", иначе всичко се приема като даденост. А "цената" никой не я определя, просто хората така са устроени - имат нужда от самоутеха, от причина, заради която а загубили.
Защо поучаваме другите, а в същото време правим техните грешки?
-
Поучаваме ги по навик, за да ги предпазим \предупредим\ от страдането \грешката\... Правим ги, защото теорията върви с практиката, трябва да го изпитаме, за да го разберем.
''Има неща,за които съжаляваме,още преди да сме ги направили.И въпреки това ги правим.'' Защо въпреки това ги правим?
-
Може би, защото си мислим, че този път ще е друго! Или защото ги правим подтиквани от нещо по-силно от нас, което не можем да контролираме...например чувства...
Защо често казваме " да", когато мислим " не"?
-
Също казваме "не", когато мислим "да". Защото в обществото рядко човек изказва личното си мнение, старае се да се нагоди към някой\нещо, пренебрегвайки себе си.
Защо драматизираме?
-
Драматизирането е вид проява на свръхчувствителност.
Когато сме наранени често гледаме само лошото...не виждаме доброто,от там идва цялата драма :p
Защо се страхуваме от самотата?
-
Защото повечето сме бедни духом.
Защото няма какво сами да си кажем
Защото се страхуваме от егото си.
Защото беседвайки на саме със себе си може да се саморазочароваме.
Поговорка. Мъдрият е най-малко самотен, когато е сам.
Защо злото побеждава? Как да се борим с това?
1.Пасивно, по християнски. Со кротце, со благо. Винаги да губим.
2.Активно, даже агресивно. Като прибягваме, ако потрябва до сила и саможертва, за победата на справедлива кауза.
-
И въпросът ти е ...? :)
-
Все пак мисля, че дали злото побеждава или не, зависи от гледната точка ...
Защо побеждава? - Защото играе нечестно, не спазва правила, стереотипи, предразсъдъците падат... напада в гръб.
Понякога загубата е висша форма на победа :)
Може би пасивно е по-добрия вариант, защото всичко прекалено и лишено от граници, рано или късно се самоунищожава...Спечелената битка в никакъв случай не е спечелена война.
Защо се страхуваме да не бъдем наранени?
-
Защото не искаме да се чувстваме - излъгани, заслепени, изгубени, унижени, изоставени, нещастни, или Защото губим Вяра, Надежда и Любов :) естествено за определено време :) Още ... защото не искаме да ни завладява гневът, ядът, лоши помисли, да не станем злобни, безотговорни, откачени иииии ... станаха ли 3 реда :)
Защо търпението на човек се изчерпва?
-
Може би зависи от гледната точка на човек и вижданията му за целите, които си е поставил.
Понякога човек губи търпението си заради песимистичната си нагласа за нещата и недоверие,че те ще станат, както са намислени. :)
Защо сме склонни да вярваме "на сляпо"?! Т.е. на думи, не на действия!?
-
Защото думите обличат мечтите ни и са по-близки до тях.Думите отъждествяват това ,което ни се иска да чуем от даден човек и думите са сега и веднага ,а делата ...там е нужно време.Което не всеки може да изтърпи. :)
Защо все се оплакваме?
-
Защото търсим съчувствие и подкрепа.
Защо мечтаем?
-
Защото имаме нужда от нещо наше. Могат да ти отнемат абсолютно всичко, но мечтите - не.
Защо имаме комплекси? :)
-
За да намериш други измерения на простотията :) аз поне така си обеснявам простаците :)или пък други силни качества с което да покриеш този комплекс,
Защо сме потайствени?
-
Понякога защото искаме да запазим магията около нас, все пак няма нищо по-интригуващо от неизвестното. А друг път просто от страх да не разкрием себе си, защото често когато се разкрием и "сложим картите на масата",ставаме уязвими. И когато сме уязвими, за другите става изключително лесно да ни наранят. Може да е самотно да си потайнствен и да не допускаш хората до себе си, но повярвайте ми понякога е по-здравословно така.
Защо когато веднъж сгрешим не се поучаваме от грешката си, ами напротив-повтаряме я до безобразие? Мазохисти ли сме или просто сме глупави?
-
Приемам, че засягаш темата за Любовта, защото ако се опариш от един котлон... няма 2-ри път да го докоснеш :) или то ще знаеш как :). Та.. заради любовта... тя не може да се контролира от разума (донякъде). Когато знаеш, че нещо е нередно.... не искаш да послушаш разума си, защото сърцето надделява с чувствата си върху разума. Лудостта води за ръка Любовта. "Мазохизмът" ще ти помогне да изцеди последната капка чувство към любимия за да успееш да се освободиш чрез разума.
И ако не се отнася до любовта ти въпроса, конкретизирай го малко :)
Защо се заигравате с човек, който харесвате, но не изпитвате чувства към него?
-
Защото все отнякъде се почва. [namigG]
Пътя към съблазняването е труден и трънен ,но винаги има една първа крачка.Чувствата идват после понякога. [a taka]
Защо подсъзнанието ни познава много по-добре ,отколкото разума?
-
Защото подсъзнанието ни не се ръководи от чувства, а от инстинкти и по-лесно отсява информацията, примесена с адреналин и винаги избира по-добрия изход за нас...
Защо?
-
Защото времето не спира!
Защо времето не спира?
-
Защото всичко се върти ,всичко се променя.Законите на природата. :arrow:
Защо изпадаме в депресия?
-
Защото има голямо разминаване на мечтите ни и реалния живот, предполагам :)
Защо българина е свикнал да бъде песимист [confused] ?
-
Може би защото му е по-лесно да се подготви за лошото и после ,евентуално,да бъде приятно изненадан от хубавото.Обратното го кара да бъде разочарован.То затова може би се е появила и сентенцията:Да се приготвим за зима,пък ако дойде лято -хубаво. :)
Защо ни е трудно да обичаме от сърце,а винаги имаме едно наум?Защо ако един ни нарани,сме склонни и с другите да се държим резервирано? [mhmm]
-
Защото се страхуваме да не бъдем наранени пак.
За да се предпазвам от тази болка [confused]
:arrow: Защо казват, че любовта е сладка болка ?
-
Защото трябва да бъде разнообразна, за да се изразходваш до край и след това да събереш отново сили за следващата сладострастна връзка. Като принципа на батериите :) Изтощават се а ти ги презареждаш с нова енергия :)
Защо, докато сънуваш чувствата не спят?
-
Защото някой не е чел Зигмунд Фройд, по-специално главата за То. :)
Защо хората задават въпроси, на които знаят отговорите?
-
Защото още Сократ е казал, че хорат правят това. Явно щом имаме бегла представа от нещо, то ни интересува и по-лесно се надгражда от въпрос, който разбираш към разговор с неизвестен край...
Защо хората не могат да не показват уникалността си?
-
Защото сме егоисти.
Защо ли се логнах във форума? [lol]
-
Защото сме егоисти.
Защо ли се логнах във форума? [lol]
Защото ти липсва, може би? :)
Защо волята ни се утъждествява с птиците :) ?
-
Защото по природа сме свободолюбиви.
:arrow: Защо хората винаги толкова усложняват нещата?
-
Защото не оценяваме лесно постигнатите неща.
Защо толкова често се използват думите "Аз съм си такъв / такава", като оправдания?
-
Защото ни е по-лесно да се оправдаем с характера си ,отколкото да се опитаме да го променим.Лесното винаги е за предпочитане,като се има предвид колко неща изискват да се потрудим за тях. :)
Защо след поредното разочарование ,ни е трудно да вярваме?
-
Защото след поредното разочарованието се чувстваме изтощени за да повярваме отново, или липсата на надежда отслабва вярата.
Защо вярата и надеждата вървят ръка за ръка?
-
Защото те са ключът към щастието.Т.е. към всичко хубаво ,което ни се случва.Ако вярваш и се надяваш,неминуемо ще те споходи щастие. :)
Защо песимизма е по-силен от оптимизма?
-
"Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата." :)
Защото сме склонни да се отдаваме на негативни мисли по-често, отколкото на положителни. Зависи от човека и нагласата му към света.
Защо след като много се смееш, после много плачеш?
-
защото "живота е виенско колело" /това го каза една обичана от мен поетеса.../
защо предпочитаме красивото пред истинското?
-
Защото, както вече споделих, сме егоисти. [lol]
Що ли ми е толко` готино тая сутрин?! [oops]
-
Това само ти си знаеш.Не се отнася до играта. :)
-
Понеже, както вероятно обичаш да казваш, ми е фикс идея да ти се противопоставям, ще ти отговоря, че в отговора на въпроса ми от вчера има много философия.
Но добре, нека тогава продължим с нещо елементарно, което не би затруднило аудиторията, а и звучи по философски.
Защо простотията ходи по хората, а не по животните?
-
Що ти е било готино... Ми случват се чудеса, има си някаква закономерност в тия неща. Поне предполагам, де :)
Що простотията ходи по хората.. Щото животните нямат време, за да се чудят, дали ги боли или ги сърби и как точно да се почешат...
Защо хората сме високомерни, че дори да сме по-високи, обикновено сме вирнали нос от някоя камбанария? :)
-
Защото се мислим за нещо повече от другите, като в повечето случаи високото самочувствие ни изиграва лоша шега в общуването с околните.
Защо смеха е заразителен? :)
-
Не всеки смях е заразителен, но този, който е заразителен не е заразителен за всеки друг, а доколкото е заразителен, той е дотолкова такъв, защото подобното привлича подобно.
Защо хората живеят винаги "утре"?
-
Не всеки смях е заразителен, но този, който е заразителен не е заразителен за всеки друг, а доколкото е заразителен, той е дотолкова такъв, защото подобното привлича подобно.
Защо хората живеят винаги "утре"?
Е, не всичките. Щастливците-днес и сега.
Нещастните са надяват, че УТРЕ ще са по добре от днес.
Кое е в повече в човека? Животинското или човешкото.
-
Човешкото желание за животинско съществуване, но нека и някой друг се изкаже по поставения проблем.
-
Кое е в повече в човека? Животинското или човешкото.
Според мен зависи от ситуацията, зависи си и от човека. Когато изпаднеш в ектремна ситуация, когато инстинкта за самосъхранение надделее над разума - тогава говорим за животинското в човека. Предполагам, че човешкото е в повече. Притежаваме разум, докато животните не. Отношението към околните, емоциите-това ни прави повече хора, отколкото животни.
Защо животът изглежда кратък?
-
Защото има край. :)
И в този ред на мисли: "По-добре ужасен край, отколкото ужасен безкрай" Вие как мислите?
-
Защото има край. :)
И в този ред на мисли: "По-добре ужасен край, отколкото ужасен безкрай" Вие как мислите?
Предпочитам ужасен безкрай, защото има вероятност края на безкрая да е хубав. А всичко е добре когато свършва добре!
Защо колкото е по-богат някой, толкова е по-свидлив, или поне в масовата част от случаите? [mhmm3454]
-
Защото има (много) какво да губи.
Но нека и някой друг се включи с виждания. Напоследък съм доста лаконична. :)
-
Предполагам защото трудно се е сдобил с тези пари и се страхува да не ги загуби. Пък и да си стиснат си е черта в характера... Защото има и богати хора, които харчат луди пари за лукс, без да им се свиди.
Защо сме склонни да обвиняваме всичко и всички за несгодите в живота си, вместо да се вгледаме в себе си и да помислим дали пък ние не грешим някъде?
-
Защото е по-лесно и безболезнено за теб самия ,ако се оправдаеш с другите.По-малко боли .И по-лесно се приемат провалите.Просто не си виновен (си казваш) и приключваш. :)
Защо хората понякога нямат съвест? :question:
-
Защо хората понякога нямат съвест? :question:
...защото съвестта поражда чувство на вина, което леко казано е неприятно.Всеизвестно е,че всичко има цена, правиш грешка- е добре, после идва реда на терзанията.Ако има възможност втория етап да го няма- чудесно! Няма съвест- няма самообвиняване и щяхме да си спестяваме доста главоболия. Но уви- хора сме и всеки си носи кръстта.Т.е. Човекът ( с главно "Ч") има съвест,която носи със себе си всяка една болка и емоция, и онова странно "едно наум",но хората понякога нямат, забравяйки за Човешкото в себе си...
Защо обичаме?
-
Защото имаме нужда да бъдем обичани.
Защо питаме, когато знаеме отговора? :)
-
Защото искаме да знаем дали сме на прав път . :)
Защо като не ни се отговаря на въпроси ,влизаме в тема с въпроси? [devil4o]
-
Защото няма какво да правя и убивам времето [lol]
Защо за момичетата е толкова важен първия път ?? ТОВА Е ПРОСТО СЕКС !! [confused]
-
Защото ние,жените ,правим любов ,не секс.Защото обичаме с мозъка си ,а не с оная си работа.Защото е важно после да се чувстваме също толкова добре ,както в началото.Защото мислим ! :)
Друг да задава въпрос. :)
-
Защото ние,жените ,правим любов ,не секс.Защото обичаме с мозъка си ,а не с оная си работа.Защото е важно после да се чувстваме също толкова добре ,както в началото.Защото мислим ! :)
Друг да задава въпрос. :)
Защо това усещане понякога не функционира?
Знам отговора, но искам да знам другите какво мислят. [think]
-
Функционира си винаги ,просто понякога не му отдаваме значение,омаяни от любовта,не се вслушваме във вътрешния си глас.'Сляпа неделя' му казват. :)
-
Не го бях чувала това понятие.
Защо "богатите също плачат"?
-
Защото и те са хора. Богати са, но преди всичко са хора. Защото и те имат сърца, и те чувстват, и те страдат, и те изпитват болка, страх, любов, отчаяние, тъга. Всички сме равни на този свят, всички трябва да преминем по пътя на живота и през него всички срещаме еднакви неща, просто по различно време ...
Защо сме на този свят ?
-
За да се ... размножаваме. :p
А защо си отиваме от тоя свят?
-
За да не преселваме света с глупости :p
Какъв е смисълът на смисъла?
-
Смисълът за всеки е нещо индивидуално. Това се вижда навсякъде, стига да го наблюдавате. Всеки си има някакъв смисъл в живота. "Общ смисъл" няма.
Защо правим компромиси? Не можем ли да живеем без тях?
-
За да не живеем като вълци единаци.
Защо утре никога не идва?
-
За да не живеем като вълци единаци.
Защо утре никога не идва?
Харесва ми този отговор. Ние и да искаме, не можем да живеем като такива.
Мммммммммммммм, зависи кое "утре". Чисто физически винаги идва "утре". Когато чакаме нещо......може и да не дойде. Отново се намесват субективни фактори. Трудно ми е да отговоря на този въпрос, признавам си. При мен винаги идва "утре", без значение какво носи съответното "утро".
Защо някои спят спокойно, а други се терзаят заради грешките им?
-
Защо някои спят спокойно, а други се терзаят заради грешките им?
[mhmm] Сложно е.Имам дългия вариант на отговора,ако някой има късия-моля. :)
-
Защото тези другите Съвестта им шепне мн тихо и те се плашат от това, дори ако заспят .. съвестта им пуска кошмари, за да се изплашат като кокошки пред белка [lol]
Защо душата е "индивидуалност" на личността и отражение на характера ?
-
Върна се! [gu6]
-
Защото тези другите Съвестта им шепне мн тихо и те се плашат от това, дори ако заспят .. съвестта им пуска кошмари, за да се изплашат като кокошки пред белка [lol]
Защо душата е "индивидуалност" на личността и отражение на характера ?
ММММММ, в днешно време понятията характер и манталитет се заместват с личност. Душата е литературното название на псикика. Така че малко ми е неясен въпросът. Човек се проявява с качествата на личността си, а те са индивидуални и са повлияни от много фактори, наречени детерминанти. Ако зададеш въпроса по-точно мога и да мога да отговоря. :D
-
Човек се проявява с качествата на личността си, а те са индивидуални и са повлияни от много фактори, наречени детерминанти. Ако зададеш въпроса по-точно мога и да мога да отговоря. :D
[/quote]
:) Да задам така въпроса: Душата определя ли, характера на човека? Не-да Защо? може би и от там неговата личност и реактивност :)
-
Наистина много се смесват понятия от науката. Трябва да се прочете повече специализирана литература по този въпрос.
Душата определя ли, характера на човека? Не-да.
До голяма степен се счита, че качествата на личността са унаследени, както е цветът на косата, очите, телосложението и др. Но има фактори, които влияят върху развитието на личността и те не са за пренебрегване. На първо място това е влиянието на семейната среда, дори не толкова и детската градина - тя е само допълващ фактор. След това идва училището, ролята на учителя и неговата собствена личност, след време средата, в която човек създава професионални контакти и т.н. Отделно или не точно статутът на семейството и страната , в която живееш също са важни за развитието и промяната на личността, също и полът.
Пак не можах да разбера точния въпрос, затова ме извинете.
С две думи: пак е здаден неточен въпрос. Характерът се изявява в някакво поведение, а то е повлияно от гореспоменатите детерминанти
-
Този въпрос за душата мисля, съвсем спокойно може да си го продължите в темата (в раздел философия) "За душата", започната от неземен преди време, иначе тука може доста дълго да си я разтягате, но бавите другите въпроси :)
:arrow: защо необосновано скъпите неща вдъхват повече доверие от по-евтините?
-
Най-бързият отговор от маркетингова гледна точка е това: Висока цена - високо качество! Също и когато продукта е нов на пазара... си е обосновано обяснението щом е непознат на потребителя да бъде с по-висока цена :).
:arrow: хаиде пак този въпрос :)
-
ааа... тука стана нещо :)
-
Което нещо трябва да продължи да става в темата "ЗА ДУШАТА", нали?
-
В развитието на личността на човек участват много фактори, както вече казах. За конкретни случаи няма да говоря. Много е късно и нямам зададени въпроси. Но в следващите дни можем да си говорим за това!
-
[mhmm] [tihoOo]
Eто и отговор даден от Ат. Далчев
на въпроса на NoMore в стих-то
МЕТАФИЗИЧЕСКИ СОНЕТ
Напразно ти кълнеш жестоката съдба
и бедното тело осмиваш със злорадство:
ДУША, ти свойта мощ и своето богатство
на него, тленното, уви, дължиш все пак.
Безумно не роптай, че бог те е затворил
като бунтовница в нерадостната плът,
без СЕТИВАТА-и от себе си навън
не би излязла ти, монадо без прозорци!
Ти властвуваш в света чрез ТЕЗИ СЕТИВА
и ХРАНЕНА от тях, растеш и бързо крепнеш,
докато тялото за теб покорно крее.
Какво ще му дадеш в награда за това?
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!
Ето как телото, сетивата, живота, семейството, училището, обществото със свойте институции, морални и правни норми, природата и всичко свързано с нея и тн, оформят ДУШАТА на всеки човек. НА ВСЕКИ...
-
[mhmm] [tihoOo]
Eто и отговор даден от Ат. Далчев
на въпроса на NoMore в стих-то
МЕТАФИЗИЧЕСКИ СОНЕТ
Напразно ти кълнеш жестоката съдба
и бедното тело осмиваш със злорадство:
ДУША, ти свойта мощ и своето богатство
на него, тленното, уви, дължиш все пак.
Безумно не роптай, че бог те е затворил
като бунтовница в нерадостната плът,
без СЕТИВАТА-и от себе си навън
не би излязла ти, монадо без прозорци!
Ти властвуваш в света чрез ТЕЗИ СЕТИВА
и ХРАНЕНА от тях, растеш и бързо крепнеш,
докато тялото за теб покорно крее.
Какво ще му дадеш в награда за това?
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!
Ето как телото, сетивата, живота, семейството, училището, обществото със свойте институции, морални и правни норми, природата и всичко свързано с нея и тн, оформят ДУШАТА на всеки човек. НА ВСЕКИ...
[bravisimo] хареса ми стихотворението -отговор :)
-
Не видях да има зададен въпрос, така че давам направо.. [lol]
:arrow: Защо мъжете мразят тъщите си?
-
Защото не обичат достатъчно жените си. :)
Защо не сме човечни един с друг?Защо гледаме да се прецакаме все?Защо чуждата паничка е по-сладка?
-
Защото всеки сам е идеален център на собствената си вселена, всички останали са по периферията, а периферията не е важна. Защото да вземеш на готово е по-лесно отколкото сам да градиш. Защото сме комплексирани и все ни се струва, че нашето е преоценено и дефектно, а на другия е по-хубаво, защото така изглежда, но никой не си дава сметка, че както в нашата, така и в чуждата паничка за да има нещо там се е случила цяла история, която обаче няма как да се види освен ако сам не си я забъркал :)
Защо битува вече автоматизираното съждение: жена ли е, значи е лош шофьор?
-
Защото, жените се туткат много докато измислят как да паркират или кога да тръгнат... вече клаксоните зад нея вдигат Херците. Не всичките са такива. Повечето. [namigG]
:arrow:същия
-
За да могат мъжете да се чувстват най-добрите във всяко едно отношение, дори и в шофирането.
:arrow: Защо на добрите хора се случват най-болезнените неща?
-
Защото са силни и могат да го преудолеят. Аз вярвам, че във Вселената има баланс. Все пак не можеш да оцениш хубавото, ако не познаваш лошото.
Същият.
-
Както казва моят любим Сенека (цитирам по свободно съчинение): Истината се познава, че е такава, когато много пъти е устояла на изпитания и съмнения.
И според мен не е въпросът в това да го преодолееш, нито в това да излезеш сух от реката, а да си знаеш, че и това го можеш, че и в това изпитание си издържал и ти, и качествата ти, и морала ти, и силите ти.
Но все пак се съмнявам, че някой го топли философската страна на проблема, особено ако е прикован към легло или недай си боже, някой негов близък е.
Веднъж ми казаха, че за да се справиш с реката има и други начини, освен да вършиш срещу течението. Понякога някой неща се приемат и се опитваш да направиш "the most of it". Да вдъхновиш някого със саможертвата си, да оставиш следа из реката и за други.
Но въпросът е, защо на добрите ... Сигурно защото лошите няма какво да оставят след болката си. Когато някой лее крокодилски сълзи после остава една празнина, а когато добър човек плаче... остава нещо по-смислено от крокодилски сълзи
Знам ли .. :)
Защо не живеем в света на идеите, а живеем в света на телата? :)
-
Защото чрез тялото си имаме усещания. Хората също се възпроизвеждат от телата ни, а не от душата ни. Материалното не може без идеалното (не знам къде съм го чувала).
-
:arrow: Защо малцинствата имат повече права от българите?
-
Може ли поправка, pls? Нали трябва да питаме със "защо".
Защо има/няма гражданско общество в България?
Мисля, че трябва да изясним понятието "гражданско". Демек, граждани на България или граждани, т.е. родени в някой си град хора. Иначе ако си говорим за селяни - познавам по-големи "граждани" от село, отколкото "граждани" от града.
Защо хората вечно се оплакват от нещо?
-
За да има за какво да живеят.
:arrow: Защо "морал" е вече архаизъм?
-
Защото има такава!!!
А ти пък защо си мислиш, че само си мислим, че има криза? И стига с тая глупост, че българинът цял живот живее в криза. Стандартът на живот се е вдигнал с пъти в България за последните 20 години.
-
Така си е. Преди 20 години не си давахме парите за интернет, мобилни телефони, кабелни телевизии и т.н. Сега след като ги даваме, значи имаме повече, т.е., стандартът ни се е вдигнал.
А защо в кризата не се откажем от тези удобства/лиготии/излишни разходи?
-
Някои хора в кризата с това си вадят хляба. С така наречените удобства/ лиготии/излишни разходи.
Въпроси нямам. Следващия да отговори на предия. :)
-
Така си е. Преди 20 години не си давахме парите за интернет, мобилни телефони, кабелни телевизии и т.н. Сега след като ги даваме, значи имаме повече, т.е., стандартът ни се е вдигнал.
А защо в кризата не се откажем от тези удобства/лиготии/излишни разходи?
А може би просто обществените услуги са станали по-добри и по-общодостъпни, а не че стандартът ни се е вдигнал :) Все пак, преди 20 години, че и по-скоро, плащахме по 20 лв. за dial-up връзка и още 20лв. за мобифон с покритие в София и Пловдив, а днес плащаме същите пари, но за връзка с интернет която се измерва с мегабит-и, а не килобит-и и говорим чрез GSM-и, с покритие почти навсякъде :) Отделен е въпросът, че както мобилните и кабелните мрежи, така и интернет, е отдавна наложено място за професионална реализация, което ги прави нещо много повече от лигавщини и излишни неща. Надявам се, че отговорът те удовлетворява :)
И като сме на социална тематика- защо повечето хора в България преценяват, че могат да си позволят автомобил, струващ четири- или петцифрена сума ( че и повече от един такъв автомобил!!!), когато съществува градския транспорт, но трицифрената сума, която плащат за ток и парно им е проблем?
П.П. Просто обобщавам и придавам по-голям мащаб на въпросът ти, Дукесо, надявам се, че нямаш нищо против? :)
-
Извинявай, но ти не усети ли, че не го писах насериозно това със стандарта. Знам много добре, че информационните технологии са необходимост в днешно време, иначе бихме се върнали в средновековието. Само исках да подчертая, че ако човек наистина е останал без работа в кризата или са му намалили заплатата и не може да си покрие разходите от първа необходимост, биха му се сторили излишни тези пари за изброените по-горе неща. Така мисля аз.
За скъпите коли не мога да отговоря, аз се придвижвам със служебен транспорт и не ми трябва кола. За другите не знам. А сметките ми за ток никога не са били трицифрени.
Защо хуморът е необходим на хората?
(Сменям социалната тема!!!)
-
Нека кажа така. Ако един човек не страда от прославения сред българите синдром, наречен "мързел", то за него минималните разходи дадени за поддръжка на информационни технологии в дома му, не са "излишен разход", по простата причина, че те му отварят един куп възможности, нехарактерни за "средновековието" [lol] В този смисъл, отговорът ми си остава същия- НЕ!
А на твоят въпрос, извън "социалната тема"- да има нужда от чувство за хумор, което, както всичко останало, трябва да си има някаква мярка. Защото, без хумор, нещата, с които
ежедневно се сблъскваме, биха придобили само трагичен, а не трагикомичен характер :)
Защо самоиронията е необходима на хората? [lol]
-
За да лекуват комплексите си
:arrow: Защо ни се струват смешни неща, които никак не са (спомнете си "най смешните видеоклипове" - повечето са свързани със злополуки)
-
Извън темата за клиповете ще кажа, че понякога така се прикрива тъга или болка.
А на по-предния участник ще отговоря, че не се е сблъсквал с такива социални групи, с каквито съм се сблъсквала аз. Иначе съм съгласна с него, особено за мързела на българина.
Помисли моля те, за така наречените прослойки на обществото.
-
Извън темата за клиповете ще кажа, че понякога така се прикрива тъга или болка.
А на по-предния участник ще отговоря, че не се е сблъсквал с такива социални групи, с каквито съм се сблъсквала аз. Иначе съм съгласна с него, особено за мързела на българина.
Помисли моля те, за така наречените прослойки на обществото.
Повярвай, макар да не съм възрастен, съм се сблъсквал с много прослойки от обществото, ама наистина много, и мнението ми е изградено не на отделната личност или конкретен пример, а на мнозинството от тях. Разбира се, това е лично мнение, и не се старая да го налагам, а го споделям, и си го отстоявам. Нека да обясня- работил съм в ТЕХЕМ София, за месец съм влизал в над хиляда апартамента, за да отчитам уредите за топлинно счетоводство, знам как живеят хората, знам в колко къщи се натъкнах на плазмени телевизори, знам в колко къщи се натъкнах на системи за домашно кино, виждал съм и много клошарски апартаменти, но както казах, мнението ми се базира на мнозинството, не на отделен пример, семейство или индивид. Знам отлично какво говоря, а за който се интересува, мога елементарно да докажа думите за местоработата и броя на апартаментите в които съм бил. Не знам как успя да прецениш "невежеството" ми по темата, без дори да знаеш името ми, но това е обект на друга тема...
Надявам се, че спорът ни приключи. Лека вечер. :)
Извинявам се, за офтопик-а.
Ами, Рали... хората, по принцип и за жалост, все повече се смеят на простотията, а не на хумора... и аз не знам защо, обаче. Не мога да ти отговоря. Нека следващия, ако може, да отговори.
-
Защото е по-лесно да се престориш, че не си имал избор, отколкото да направиш избор и след това да се питаш "прав ли бях?". Защо обаче хората изобщо си задават този въпрос?
-
Защото умират да се съмняват. Да са несигурни. Да се чудят, дали после могат да понесат последствията. Да се тюхкат и т.н..... Скучна и лапешка работа.
Защо добрите умират първи?
-
Защото на Господ, му трябват повече ангели :)
Защо мислите се губят в чувствата?
-
Защото човек действа на подсъзнателно ниво.
Защо се отричаме от нещо, когато ни се иска да е точно обратното?
-
Понякога от чист инат.. поне при мен.. [confused] Или за да се покажем силни пред себе си и останалите, че имаме волята да го отречем, въпреки че толкова се нуждаем от него.
:arrow: Интересно ми е да чуя.. защо гониме, за да обичаме.. и защо бягаме, когато ни обичат..?
-
Когато нещо е прекалено достъпно, то не ни привлича и обикновено бягаме от него. Или ако си заслужава, в момента съзнанието ни е замъглено от друго нещо и пак не го забелязваме. А защо "гоним", сигурно защото сме самотни или заслепени, или съчетание от двете: били сме самотни, след това сме се заслепили от първото появило се различно явление в скучния самотен живот.
Защо някъде спестяваме истината, а другаде не?
-
Защото сме хора... преценяваме. Крайните принципи като "винаги казвай истината" може да изглеждат добра идея, но всъщност не са... защото истината е човешка ценност, но не е единствената. И за да е кашата още по-пълна... въпросните ценности дори си нямат строг и фиксиран ред на важност. Така че изглежда единственият твърд принцип може да е "използвай разума си", защото в крайна сметка той ни прави това, което сме.
Защо хората се стремят да направят живота си по-подреден?
-
Защото само силните владеят хаоса.
-
А какво е хаусът и кои са "силните"?
-
Хаосът е непредвидимото и новото - това, което ни очаква тепърва. Хаос е, защото е неочаквано и ни връхлита всекидневно, без да имаме време да планираме и предотвратим. Случва се и само тези, които успяват да балансират, да се приспособяват, да лавират са силните, които оцеляват и успяват.
-
:arrow: Защо автоматично асоциираме момченце със син цвят а момиченце с розов?
-
Предполагам, защото синьото е по-студен цвят ,а розовото по-топъл т.е. студеното го свързвам със мъжественост,сила ,а розовото с нежност и обаяние. :)
Защо самообвинението е по-лошо от обвинението?Или защо когато човек сам се обвинява в нещо е по-тежко ,отколкото ако други го правят?
-
Защото вътрешният ни глас е по-силен, по-самокритичен и по-истински, няма как да не повярваш на себе си. :)
:arrow: Защо хората продължават да вървят все по-надолу и по-надолу... в чувствата си, отношението си към останалите, умствения си багаж и пр.? Коя подпора се срути, че всичко тръгна надолу?
-
Защото инерцията ни пое отвсякъде,на всички фронтове...Хората спряха да мислят за постъпките си и действат първосигнално,въобще спряха да мислят.Срути се доверието помежду ми. [confused]
Аз да питам сега:Защо децата не слушат родителите си?Защо правят точно това,което им е забранено ,като знаят ,че после ще си имат проблеми с родителя? :question:
-
Не е ли това начин за самоутвърждаване и себеопознаване? Изпитват себе си до къде може да стигнат и изпитват и родителите си до колко са сериозни в заканите си. Но до колко го правяът съзнателно, не помня честно казано.
:arrow: Много ми хареса въпросът, така че пак е той :)
-
[lol] Ралиии [heart__]
Добре,съгласна съм за предизвикателството и за начина да проверят доколко сме сериозни в заканите си ,ама по този начин си създават проблеми и го осъзнават,това да не е някаква доза мазохизъм?
-
[lol] Е, май не е мазохизъм, не мисля, че наистина разбират колко е сериозно положението. В главичките им всичко се проектира по много по различен начин (до колкото си спомням). Доста е фокусирано мисленето и не е особено абстракно по отношение на причинно-следствените връзки. Нещо от рода на искам - замислям - действам - получавам. Всичко останало е на заден план или го няма :) Поне аз така си мисля
-
Де да бяхме и ние на тоз принцип [lol].
Айде питай ти сега. [lol]
-
И на мен ми се иска да бях така смела... [lol]
:arrow: Защо някои хора не могат да спят на пълнолуние а други въобще не ги интересува каква е луната и си спят спокойно?
-
Ето отговора: [inlovee]
http://zdravno.com/влияние-на-луната-върху-човека
Защо студа изнервя? [lol]
-
Защото сме свикнали да го отъждествяваме с нещо неприятно и изнервящо, защото сме сме приели да определяме отрицалтелните неща или чувства като студени.Защото, когато сме изнервени от студеното, има начини да се стоплим и успокоим
П.С - Пък когато е топло, доста по-трудно е човек да се разхлади [lol]
Защо, когато човек има връзка с друг човек или всичко е идеално, или точно в другата крайност, къде изчезна "златната" среда?
-
Много връзки са постигнали "златната среда", според мен, но стигането до крайност ние си го набиваме главите... Ако има леки разминавания и разногласия си втълпяваме, че нищо не е наред /поне аз честоправя така и го откарвам до крайност/... Когато пък всичко е наред, без пречки, ние си идеализираме всичко и този път отиваме в другата крайност, защото не обръщаме внимание на детайлите и всичко ни е перфектно:) Аз така си обяснявам нещата, защото гледам от моя си ъгъл:) Като си мисля, че първия вариант идва, когато вече поузрее връзката и почваме да се вглеждаме в малките детайли :)
Това е моето лично виждане, ще ми е интересно да се изкажат и други, въпросът е хубав:)
-
Защото нямаме достатъчно търпение да се опознаем, да се приемем, да се разберем и да си поговорим. Защото сме станали консуматори и само гледаме да грабим с пълни шепи, а не се сещаме да седнем някъде и толкоз
Същия въпрос :)
-
Не знам дали съществува златната среда.. в един момент на връзката всичко е идеално, в друг нищо не е наред. Може би всички останало - ежедневието например, е т.нар. "златна среда". И не е вярно, че ежедневието винаги е скучно, понякога е просто спокойно и хубаво. :)
:arrow: Защо хората забравиха човечността и с какво я замениха?
-
И не е вярно, че ежедневието винаги е скучно, понякога е просто спокойно и хубаво. :)
Това много ми хареса [heart__]
По въпроса: не мисля, че сме я забравили, в нас си е, но не е удобна за житейски пътеводен кодекс, поради простата причина, че е прекалено сложно да се поема отговорност за всичко. В цялото си развитие човечеството се стеми да открива все по-лесния начин на живот и спред мен човечността не е сред лесните неща и е заменена с апатия и безразличие.
:arrow: Вие как мислите по същия въпрос?
-
Защото хората спряха да мислят за истински важните неща в живота си,а честността и други достойнства са част от тях.А спряха да мислят ,защото спряха да живеят истински ,погълнати от ежедневните проблеми за оцеляването и насъщния.Тъжно,но както се казва :Битието определя съзнанието. [confused]
-
Тони, същия въпрос ли оставяш или ще дадеш нов? [heart__]
-
Упс,сори .И така :
Защо се избиваме по пътищата?
-
Защото не мислим...
И не само ние, навсякъде има невнимателни шофьори. Наскоро бях в Букурещ командировка -тея там карат като луди,ние ряпа да ядем.
Но на въпроса - Избиваме се заради чисто и просто човешка глупост. Има и инциденти и случайности но в 99% от случаите защото не внимаваме.
Хората са го казали 1 миг невнимание - цял живот страдание!
Когато си зад волана очите ти трябва да са на 16! а не да гледаш мацки на по 16 или да си кажеш то от половин чашка нищо няма да ми стане! ! чаша вино забавя реакциите 10 пъти! Да ти не го усещаш на средностатистическия човек му трябва доста повече от 1 чаша за да се напие. Но не е нужно да си пиян просто си разконцентриран!
Другия отговор на същия въпрос е че просто има хора които си умират да се правят на гъзари и си мислят че са много готини и големи пичове да карат с 200 да карат в насрещното или просто да те натресат и да не им пука! Защо ли ? ами защото знаят че ще им се разминеее
Същия въпрос
-
Защото избиваме комплекси.Сякаш хората в живота не могат да се докажат и зад волана държат да покажат ,че са силни.И защото са озлобени ...на всичко и всички. [confused]
Давам правото на въпрос на вас [inlovee]
-
Защо Господ прибира толкова млади хора?
-
За да има с кого да си прави купона.
...и по-серозно...
При младите, осъзнаването на опасните последствия от постъпките се компенсира с търсенето на риска и с желанието да се изтъкнат сред групата си.
Това води до рискови постъпки, до разрушаване на финния баланс на организма, а нестабилизиралата им се психика ги докарва до депресивни и меланхолични състояния, които влачат със себе си отслабване на живото-защищаващите механизми .
Не наричаме ли „любов“ собственическото ни отношение към дадения обект на чувствата ни?
-
Любовта е чувство, което не е задължително да е свързано с "обект на чувства". Същата емоция много хора изпитват и в състояние на покой, когато видят нещо безумно красиво или топлината, която се разлива в душите им. Така че любовта е отражението на всичко, което търсим, което ни трябва и го проецираме върху някого/нещо.
Трудно ли е да си сам?
-
Не, не е трудно да си сам за известно време. ДА трудно е в дългосрочен план, променя ти се начина на мислене. :)
Защо се усмихваме?
-
Усмихваме се, защото изпитваме радост!А някои от нас познават и други видове усмивки.. Онези, които прикриват тъга и болка.. Онези, зад които се крият неочаквани мисли и желания.. Усмихваме се защото изпитваме емоция, емоция породена и нещо хубаво и прекрасно!
Защо моряците и моряжките жени са поставени под стереотипа като неверници, лъжци и грешници?
-
Вероятно от дългото охлаждане на самотния вятър. Но всичко е до човек. Само те си знаят или ще разберат. В някои случаи такава връзка диша много дълго...не съм моряк , предполагам.
Защо желанието към някого, елиминира разума?