Самозаблуждението

[`Fallen_Angel`]

Предварително се извинявам, ако има такава тема, мисля че има, но ....

Та, защо хората са склонни да се самозаблудят?
Не се разбират сами себе си?
Така им е по-изгодно?
Лошо ли е да си заблуден?
Самозаблуждението освен в изкривено самочувствие и "нужда да вярваш" ли може да се изрази или..?
И т.н, и т.н :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хората виждат и чуват това, което искат.
Това им е необходимо, за да продължат да се надяват, че все някога може да бъде както те си го представят, въпреки, че не е, но в крайна сметка за тях е по-важно, че им се иска.
За сега май толкова успя да ми роди спящият мозък. Ще видим, когато се наспя какво ще добавя.

[`Fallen_Angel`]

Необходимо ли е да си създавапш фалшиви представи за реални събития?

После не боли ли падането повече?

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Някой хора са склонни да приемат само собствената си реалност. В такива случаи дори и падането бива преиначавано и изкривявано за удобство на ползвателя си, както му е  угодно, защото онази - другата реалност - инстинската, е болезнена, следователно - неприемлива.

[I_Lov3_Him_Eternally]

  Всеки изпада в самозаблуда, до голяма степен тук мога да се съглася с восъчната принцеса, която каза, че истинската реалност е болезнена.
  Точно за това се отделяме някъде, където сме спокойни и въображението надделява. Склонни сме към самозаблуда, защото просто не можем да понесем дадени събития свързани с нас и се опитваме да си наложим мислене, което да ни успокои. Разбира се края на всичко това не винаги е положителен, защото все някога отваряме очи за случилото се.  :)

[неземен]

Необходимо ли е да си създавапш фалшиви представи за реални събития?

После не боли ли падането повече?

Смозаблуда...волна или неволна.
Нарочна...трябва да е зле с интелекта,ТА нарочно  да се самозаблуждава и да казва на черното бяло. Да вижда нещата такива, каквито му се иска да са.
Най-често е неволна, за него тя е света истина. толкова му сече акъла. След време, когато се сблъска с фактите, разбира, че се е самозаблуждавал. Както казват, човек се учи от грешките си,а умния човек и от грешките на другите.
НАРОЧНАТА САМОЗАБЛУДА СИ Е ЧИСТА ПОТОЛОГИЯ.

[BLUE_ROSE]

Целият ни вътрешен свят е една самозаблуда.... Това понятие е неизчерпаемо. Тези, които не могат да се самозаблуждават се самоубиват. Така че на пръв поглед можем смело да кажем ,че самозаблудата е условие за живот. [confused] :)

[tonnny_bg]

 [mhmm] Като че ли самозаблудата е надеждата ,която ни крепи. :)

[slan4iceto]

 :)хъммм интересен въпрос....ами зависи всеки си има своята "истина",свойте причини и мотиви и най-вече всеки сам избира в кое да вярва ако това те прави щастлив ами голяма работа че се самозаблуждавашш стига да ти е добре найстина... :)

[небесносиньомомиче]

самозаблудата има няколко форми
предпазна- ако те е страх от фактите, ако неискаш да повярваш в действителността и се криеш в своята фантазия, ако си избрал или прнуден да живееш живот който неискаш, за да се съхраних е полезно да си изградиш заблуден свят.
глупава самозаблуда- тъпо е да се заблуждаваш че само с чай ще се излекуваш ако ти трябва антибиотик или пък да скочиш от 5 етаж за да полетиш, да вярваш че доброто винаги побеждава- е това е хубаво, но е заблуда и всички го знаем.
опасна самозаблуда- най-често срещаната- да издигнеш някого или нещо на пиадестал и да си мислиш че качествата които му приписваш са реални. Дори и най-големите умници не са застраховани против нея. Няма идеални неща и ситуации и рано или късно тази самозаблуда рухва. Тогава наистина е лошо особенно ако не си се научил да се изправяш след като си паднал- а падането винаги боли....