Неримувани чувства

[Unforgotten`feeling`f]

Обичта ни е бял стих...
(Принесена в жертва)
опитва да се превърне
във рима...
Аз я открих...
Боса. И гола.
Тя се обърна
И впери душата си
в моите редове...

С цвета на зениците й
Обрисувах света си...
И нарисувах птиците...

Със зеления цвят
Придадох ухание
На света. За да диша.
В миглите й вплетох небе...
За да лети!
В книгата на времето пише,
Че откритото
Е твое само тогава,
Когато го спасиш от гибел...
Е, аз й дадох живот
(на обичта) уших одежда.
Нарисувах й дъга,
(която към Рая отвежда)
протегнах  душата си,
за да й е опора-
топлата ми длан...

Обичта ни е бял стих.
Аз някога те открих...
Разпилени бяха мечтите...
Но свързаха се в рима душите...

Ти се обърна и впери
поглед в света подреден...
Вълшебните двери
се разтвориха пред мен!

Гола и боса. Вълшебна
Обичта срещнах (с надрани нозе).
Бе изпъдена. Непотребна
И подредения свят ми отне.

Днес всичко е шарено.
Няма рима. Но е топло...
Редовете бягат трепетно
в унеса на парещи чувства...
И емоциите ни са разпилени цветя,
рисуващи букета
на случайно срещнатата гостенка...

Любовта ни е бял стих!
(И все пак всичко си е на мястото)
Защото теб в нея открих.

[Kristo]

Много красиво, поздрави  :) [heart__]

пс: хареса ми това за "любовта ни е бял стих"... дано да е не само прекрасен стиха, но и с добър финал...

[Gentiana]

 [cvetee]

[dodic]

Бял стих... и е красиво....
Поздравления, Unforgotten`feeling`f  :)