Наричане

[Gentiana]

Тази нощ ще сънуваш кошмари -
бели гарванки по раменете ти ще кацат
и тишината ще е някак си на парцали,
мъгла прозорците в тъмни краски ще маца.
Изящни петунии - ярко сини и огромни,
ще пълзят по стените
и покрай кръста ти ще се навиват-
толкова нежни. Без аромат. Бездомни.
Ръцете и сърцето ти бавно ще изстиват.

Не ме викай на помощ. Ти душата ми завърза.
Прикова я във мрака си. Омагьоса дъха й.
Чувствата удави в планинските бързеи,
сякаш не ти стигаше да си вземеш страха й.
Аз съм много далече и съвсем се изгубих.
Лабиринти от тръни. Самодивски поляни.
Израниха нозете ми пътеките груби
от сърца-камъни, в чужди сълзи обляни.

Тази нощ ще сънуваш дълго,
дълго кошмари.
Ехото глухо при мен ще донася,
виковете ти гневни и уплашени. Пари
в шепите ми страстта ти. Виж на старата маса
оставих ти билки. Направи си чай и дишай.
Прощавам ти всичко и страха ти ще взема.
В своя затвор душата ми пак ще ти напише
най-нежните си думи в поредна поема.

[Излъстител]

[Gentiana]

 :) [gu6]

[rado]

 [heart__] Разбъркала си много билки. Омагьосващо

[Gentiana]

 [inlovee]