Не заспивам!... /Не съм се будила, откакто.../

[{dulgokoska}]

Не съм се будила
/откакто си отидох
нямам сън и в нощите тик-такам/
Часовникът на старата ми ракла...
Мъката ми в здрача е облякъл...
И ме плаши
/кара ме да плача!/
Като призрак броди по лицето...
/твоите ръце рисува/
вази
със слънчогледи чупят се в сърцето ми...
И като покойница студувам...
/само нощ и вече ще претръпна/
Кожата ми с цвят е на преструвки...
Че още съм Човек,
                                 ала опъва...
Нишката /от липси/ на врата ми...
Пак оставя много прясна рана...
Щом слънцето в прозореца събуди се...
И ме попита как съм оцеляла...

А аз не съм се будила...
/без Теб не бих заспала/

[lili_li]

А аз не съм се будила...
/без Теб не бих заспала/ [sad3]

Цвете за теб! [cvetee]

[me4tatelka]

Липсваш... В нощите най-вече,
Когато само вятърът говори с мен.
И не искам, и не  мога да заплача.
Боли ме... Не заспивам. И не будя се.
                                                 (Рефрен)
Като сапунено мехурче спука се
Мечтата ни... Да бъдем с теб все двама.
И сега усещам... Друга съм,
щом душата ти до моята я няма.


Обичам те..  [heart__]

[Gentiana]

 [plqs plqs]

[Тя]

 :flowers:
цветя...когато просто думите ми не стигат...

[navajo]

Тиктакането
е
забравено
мълчание
изплувало
от нещо
недостигнато,
а изгревът щастлив
като сияние
със залеза
разлива
В
и
н
о
т
о

:)

[phibi]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[Petia]

 [heart__] [cvetee]