Е ако трябва и ще напусна, но съм си намерил и други начини на противодействие... имаше един стар комунистически лозунг, нещо от рода на: като не ти харесва предлагай, като предлагаш осъществявай...
В крайна сметка пред фактите и боговете мълчат, а какво остава за шефовете... Наскоро пак се сдърпах с един от тях, но намерих решение и резултата е, че в продължение на две седмици когато съм на смяна съответния шеф си взема отпуска, вече месец не ми говори, но неговия началник идва да го оневинява и да се интересува от работата, е и ако това не е успех срещу комплексарската му личност здраве му кажи...
Никога на никой не бих позволил да си избива комплексите само защото е шеф, работата си е работа животът си е живот...
Никога на никой не бих позволил да ми пречи да си изпълнявам работните задължения само защото е шеф...
Аз имам права и отговорности в работата си, за отговорностите си отговарям и съм готов да си понеса вината когато сгреша, а правата си ги защитавам и не позволявам да се потъпкват...
Уважавам шефовете, които си разбират от работата изслушват проблемите ми свързани с работата и при вземане на решение се съобразяват с мнението ми...
В крайна сметка става дума за моята работа и никой шеф не знае по добре от мен къде срещам трудности и какво ми пречи да я изпълнявам по-добре, по-бързо, по-отговорно и т.н.
Уважавам шефовете, които с решенията си ми облекчават работата, добрата организация е основно качество на добрия шеф...
Това е, поне според мен...