Трябва ли да се уважава шефът,само защото е шеф?

[неземен]

Не! А никой не го иска от теб. Друг е въпросът, дали можеш(ако си в неизгодна позиция), дали смееш да покажеш неуважение. Впрочем,  никой не иска от теб да уважаваш. За умен началник е достатъчно да си вършиш добре работата. Шефовете по начало не се обичат. Всеки средно интелигентен шеф го знае. За него е най-важно да се сработваш добре с колектива, и да не парадираш с неуважението си. Ако е коректен и толерантен с теб, и ти към него, това е достатъчно. Службата не е място за проява на лични чувства, а за делова и ефективна работа. Ако има добри чувства между шеф и подчинен ок, ако няма-също. Затова съществуват така наречените служебни отношения.

[Barbarian]

Не! А никой не го иска от теб. Друг е въпросът, дали можеш(ако си в неизгодна позиция), дали смееш да покажеш неуважение. Впрочем,  никой не иска от теб да уважаваш.

Значи,ако не го уважаваш (шефа си),требе просто да си траеш и да не покаваш неуважението си!
Робско мислене братко.

За умен началник е достатъчно да си вършиш добре работата. Шефовете по начало не се обичат. Всеки средно интелигентен шеф го знае. За него е най-важно да се сработваш добре с колектива, и да не парадираш с неуважението си.

Ако началника е си върши добре работата,няма как да не го уважаваш. От там няма и как да парадираш с неуважение. Ако пък е достатъчно умен не би трябвало да предизвиква неуважение.

Ако е коректен и толерантен с теб, и ти към него, това е достатъчно. Службата не е място за проява на лични чувства, а за делова и ефективна работа. Ако има добри чувства между шеф и подчинен ок, ако няма-също. Затова съществуват така наречените служебни отношения.

Ако е коректен и толерантен с теб,пак няма как да предизвика неуважение. А това до колко службата е място за проява на лични чувства.... Тях-чувствата или ги има или не,да,понякога се налага на работа да ги контролираш малко,но е глупаво да изневеряваш съвсем на себе си в името на това да не си изгубиш работата или да си добър в очите на шеф,който не е залсужил уважението ти. В противен случай ти не си човек,а робот или дори мижитурка.

[неземен]

Има хора и хора. Има мног амбициозни и не толкова. С високо самомнение, на често без покритие. На които не се угажда. И не трябва. Шефа може да е добър за другите но...не и за теб. Въпрос на преценка. Във всеки  голям колектив ги има. Смятат се недооценени. Понякой път с право, по често-не. Не ти понася. Изнасяш се и толкоз. Опитваш на друго място, при "по-добър" шеф и тн. Такава е въртележката служебна за цялата така наречена номенклатура, навсякъде по-света. И в Китай, и в САЩ, и у нас.
Да си добър и справелив шеф, никак не е проста и лесна работа. Не случайно те са малко, за съжаление, много малко.

[Barbarian]

Да си "добър и честен шеф" според мен става,когато си добър и честен човек.

[Qween of the black hearts]

Да си "добър и честен шеф" според мен става,когато си добър и честен човек.

тука те подкрепям на 100%

[неземен]

Hi!  Да е "добър и честен" човек. Това са много относителни морални категории. Добър и и честен в политиката и бизнеса са категории несъвместими са разбиранията на обикновения човек. Това, което е добро за теб и мен, със сигурност не е добро за тези, които ограбиха Бг и българите, натрупаха стотици милиони, и днес като олигарси, правят времето в Бг, и с парите си купуват каквото и когото си поискат. А те и техните лакей(министри,разни замове, шефове и тн.)са хората, с които ние като шефове се срещаме, когато постъпим някъде на работа.
Аз бих предпочел началника да оброзован, справедлив,умен и възможно най-обективен при преценка на роботата, постъпките, и качествата на хората, които в момента ръководи.При всяка ситуация да си остава справедлив и толерантен  със всички и всеки.

[Barbarian]

Hi!  Да е "добър и честен" човек. Това са много относителни морални категории. Добър и и честен в политиката и бизнеса са категории несъвместими са разбиранията на обикновения човек. Това, което е добро за теб и мен, със сигурност не е добро за тези, които ограбиха Бг и българите, натрупаха стотици милиони, и днес като олигарси, правят времето в Бг, и с парите си купуват каквото и когото си поискат. А те и техните лакей(министри,разни замове, шефове и тн.)са хората, с които ние като шефове се срещаме, когато постъпим някъде на работа.
Аз бих предпочел началника да оброзован, справедлив,умен и възможно най-обективен при преценка на роботата, постъпките, и качествата на хората, които в момента ръководи.При всяка ситуация да си остава справедлив и толерантен  със всички и всеки.

Oбяснил си с много думи "добър и честен".

[неземен]

Според теб "честен и добър" човек може ли да стане и остане министър поне един мандат?
Честен човек може ли да спечели 100,200...1000 милиона по честен начин и  да си остане честен човек?
Излючение са, може би, само големите изобретатели като Едисон и Робърт Гейтс...

[небесносиньомомиче]

Уважението е свързано с личните качества на отделния индивид, а не с поста му. Уважението трябва да се заслужи. Лично аз съм работила в различни колективи- била съм и шеф, била съм и подчинен. Кофти е когато чуваш шушукания зад гърба си, но който каквото си заслужи. Да обсъдим въпроса от гледна точка на онеправдания шеф. Ако докажеш, че те бива, и че си тежиш на мястото, ако се държиш добре с хората, тогава ще се радваш на уванението им.
А  ругаенето или  прякото плюене е по-скоро проява на ниска култура.
Колкото да този теза "тия дето стават управители първо трябва да са почнали от първото стъпало на служебната стълбица и така до шефското място.Не може до вчера да си седял на чина в училище и изведнъж-директор." гласувам с две, че и повече ръце за!!! Само дето напрактика управителите са само икономисти и от същността на процесите в основата  нищо невдяват..

[tonnny_bg]

А пък от управление на кадри съвсем .
Плюс това трябва и да са психолози малко.Някакси да вникват в човешките характери.

[небесносиньомомиче]

  tonnny_bg
добре им го каза!
вместо непрекъснато да се опитват да наказват за грешките и слабите страни на работника е по- добре да използват тези слабости- простете за нелиричното отклонение от темата.
Заключение- не, нетрябва  да се уважава шефът,само защото е шеф, а само когато си е заслужил да е 

[tuik]

Да, началник смяната го уважавам, стабиляга е, но вижте този диалог между мен и началник производство...
Смяна на шкавчетата в съблекалнята, с един колега хващаме едно ново шкафче за да се преместим, началник производство ни вижда провеждам с него следния разговор:
Той: "И да свалите старите шкафчета..."
Аз: "Добре, а къде да ги оставим"
Той се оглежда недоумяващо като първокласник пред матура...:
Той: "Е не знам!!!"
Кажете как да го уважавам

[tonnny_bg]

Сегашния си шеф уважавам -да  .Разбран човек и не тропа ,а изслушва и влиза в положение.Евала за това.Разбира проблема и помага.Не си налага мнението ,не пришпорва .Така трябва ,че ми е омръзнало от хора ,които само изискват.

[Naughty]

Да си "добър и честен шеф" според мен става,когато си добър и честен човек.

+ Шефа не трябва да се уважава само защото е шеф.
Но когато е справедлив, разбран и отзивчив, не виждам причина да не се уважава.

[NoMore]

е нали от там се започва, с Уважението. За това, че ти е дал работата. А от там нататък каквото сабя покаже, Може да ти я дал, но ти може и да не си я харесал по начина, по който ти я зАдал Обноските в днешно време много ще спомогнат за облекчаването на труда на подчинените.