Споделена самота (Луна и вятър) - Gentiana и phibi

[phibi]

Ех, нежността винаги отстъпва...
С котешки лапички се промъква тъга.
Тънка струна в сърцето ми дръпва,
а по клонки къпинови искри роса.

Вечно тъжен е залезът. И вечерта
няма ярки звезди, нито шепоти.
Луната, заспала в ръце на жена,
се търкулва след нечии трепети.

Хладни пръсти по бузата. Лека милувка.
Пак си скитал ти, ветре. И тъй докога?
Разкажи ми за хората, но без преструвка.
Вярваш ли, кажи ми, че има съдба?

Или просто си вятър... и теб не догонва
даже страшното, пагубно време...
Погали ме за малко. Протегни ми ръка
преди някой оттук да те вземе.

Шепа къпини. Почерпи се. Усмивка.
После си тръгвам, че ме чака нощта.
Бутилка вино, чаши две и завивка,
за да увием споделената самота.

Сбогом, ветре! До нови луни.
До следваща мъка... В просторите
мен не чакай... Ти полети...
Че утре пак ще те питам за хората.

Gentiana и phibi

[lili_li]

Вярваш ли, кажи ми, че има съдба?
Аз вярвам!Чудесен стих! [inloveee]

[Излъстител]

Прекрасни сте и двете  [inlovee]

[Gentiana]

 [hey sexyy]  :)
моята половина ви благодари  [gu6] [gu6]
дъъъъга  :)

[phibi]

Да го каже и моята :)

Благодаря.

[tonnny_bg]

Чаровните ми те създания... [heart__] [heart__]

[dodic]

Такива сте хубави. :)
Поздравления.

[Тя]

 [inlovee] [inlovee]