Та аз дадох цяло стихотворение /по недоглеждане/, но... хайде пак
...Ръсят се по пода стъкълцата,
тъмни сълзи розата събрала...
Ний сме умножено и делено:
в пазвите си крием сила бяла.
Яхнал пак е Хипнос колесница,
Хеката олтара е сковала...
В сенчестите сънища се вихрим,
слънце си събираме на бала.
Ровове на замъци затискат,
морно се сгъстява аура вяла...
Леки и ефирни през скалите
пак ще минем, чакаме сигнала...