Из дневника на един луд...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

На заден кадър мозъкът ме върна
в нормална стая с четири стени.
Как всичко негативно се обърна:
от черни мисли в бели дни!...

На заден кадър виждам отначало
как тук започна дяволска история,
а краят й в началото се закопчава
и, без да искам, някак си повторих я...

На заден кадър всичко си припомням:
как част по част разкъсах мисълта,
превърната от нишка на кълбо огромно...
Там, дето геният граничи с лудостта...

На заден кадър всичко се завръща:
От онзи ден, когато полудях;
от онзи ден, когато в болестна прегръдка
на разума ключето превъртях...

На заден кадър търся обяснение,
повтарям пак изтъркания филм...
И липсва сякаш в разума ми обяснение
кой луд така го е скроил!...

На заден кадър гледам се обратно:
от мен изтръгнат странен персонаж!...
Матрицата била е криво лята,
а истинският образ май съм аз...


DEVIL_IN_HEAVEN

[DeTe_Ha_Xaoca]

И сънищата истински са,
те не са измама.
Светът реален е измислица една
Гений или луд,
за него все едно,
както все едно е
черен или бял.
В света реален
няма място,
за мойта изтерзаната душа
за туй да мина границата
аз си позволявам.
ДА, луда съм какво пък
от това??

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Пречупи се и нещо повреди
на погледа ми ясния му фокус...
Как празно гледат лудите очи,
как странно гледат ги, когато са на показ!...

Различна днес изтича мисълта
през думите, през мен самата...
Не дело на човешката глава,
на генний - не, на лудост непозната!...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Непозната ли е?
Пак си помисли,
не е ли туй
оная сладка лудост,
която кара те ей тъй
да забравиш болка, страх
и ужас?
Празни казваш са очите,
тъй е щом не те разбира никой,
но на мен ми казват толкоз много
може би защото и мене като теб
тази лудост ме тресе...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Не зная аз каква е болестта,
но вижда се, че май е завладяла
изцяло мен: сърцето, мисълта...
Не ти отричам, даже ще призная...

Това е друго - знае се отколе
и не е болест, нищо че я страдаме...
Говорех ти за лудост по неволя,
която мъчи ме все вечер, до припадане!...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Разбрах те аз,
познавам тази лудост,
и мене мъчи ме до болка
и всичко в мен крещи.
Защо ли трябва,
сами да я понасяме кажи
лудост ли е или болка,
ти само туй ми обясни.
Защо за всички е красива
а мене тъй жестоко ме боли,
защо към всички тя е милостива,
а мене ме разкъсва и сърцето ми кърви.
Да я забравя ли?
Не мога!
Че тя ме кара вечно да не спя
опитам ли ще изгоря и болката
и лудостта отново мене ще погълнат.

[Arinna]

На заден кадър гледам се обратно:
от мен изтръгнат странен персонаж!...
Матрицата била е криво лята,
а истинският образ май съм аз...

Откачено е, но в същото време е истинско! :) Най ми хареса последния куплет!  :)

[неотразима_737]

на мен много ми хареса.поздрави от мен за прекрасното стих4е [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [oops] [shame] Е, какво да се прави... Всеки човек си има моменти в които просто... не е човек (за гледане). Учудвам се, че ви е харесало (може би очаквах да не го разберете), но все пак се радвам - като за всеки приет от вас стих.
[cvetee]