Зрънца от имел бял

[Gentiana]

Когато красивите думи се изродят в отрова
и тя по напуканите стени на душите ни засълзи,
съскат езиците на змии-мисли...Забрава -
мокра факла тлее в лабиринт от лъжи.

В тъмното изходът е безкрайно далече.
По пода на мъртвешки студен камък-коридор
гърчи се спомен, на бавна тлен обречен.
Меса диаболезе пеят паднали ангели в хор.
И светят в червено очите на изкушението-
жестокият властелин на почернените души.
Във всяка зеница огньовете на неопростеното
овъгляват наивници, посмели да имат мечти....

Мечтите ни са паяци "Черна вдовица",
изяждат любовта си и зачеват пустота.
Когато закрещя-Господи, колко те обичам!!!...,
отмини ме просто, небрежно свивайки рамена.

[dodic]

Обичаш си ги тези черни краски, Гео.
Поздрав за стиха. :)

[Gentiana]

Обичам ли написа ,Дидо  [lol] [lol] [lol]
Направо си ги обожавам  [lol]
Май все повече се превръщам в готическа кралица  [lol] [lol] [lol]
и без това готиката си ми е слабост и в архитектурата, и в музиката.
Но си мисля, че не всеки понася тези сгъстени тъмни краски и че заслужавате понякога и по нещо светло нежно и събуждащо мечти и усмивка , а не каращо кожичките ви да настръхват  [lol] [shame]
И обещавам да ви пиша понякога и такива стихове.
Нищо, че не ги обичам особено  :)