Самотно

[hide`and`seek]

От самота ми проговориха стените,
пропукаха се, премълчали сто години,
към нищото разтвориха вратите си
и ме поканиха да мина.

Кога съм се препълнила със тъмно?
Опустяла съм като отминал празник,
и тихо е като след мълния
разцепила света по заник...

От тишина надвиснаха таваните
ниски, тежки, ей сега да рухнат,
да ме зазидат, хладни, в самотите си
и дланите си бели да отпусна...

[{dulgokoska}]

липсваше ми :) благодаря отново!

[hide`and`seek]

А аз през цялото време съм си тук..просто мълчалива ... :)
[gu6]

[Тя]

мълчиш, мълчиш...и после изстрелваш един стих, пълен с поезия!
Браво!

[SavageGarden]

Благодаря ти за хубавите рими,които ни подари.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Брррррр! Атанас Далчев ли беше музата ти? Зловещо!... :>


Послепис: Ако си в такова настроение и все още не си чела "Вратите" на този поет, непременно го направи.

[hide`and`seek]

Не беше точно Далчев, всъщност не знам какво беше :)
Мерси за препоръката, ще го прочета, въпреки че ми мина настроението...дето никак не беше от хубавите ми.. ;)

[mariana_fairy]

Невероятен стих, носещ особено настроение, има нещо специално в него, много ми хареса [heart__]

[Barbarian]

Има,да. Болка от самотата.
Хубав стих!

[mitkonice]

Мнооооооооооооого силно и въздействащо [ya yaaa da daaa] [namigG]

[dodic]

Ели, неповторима си.
Поздравления, много усмихнати.  [namigG] [a taka]

[phibi]

Дидо е прав. И аз съм права, като ти казвам, че имаш изумителни метафори :)