News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Ритуалът на земноводните

Started by firelion1989, June 26, 2008, 17:04:07 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

firelion1989

Лъчите на утринното слънце огряха селото и събудиха заспалите улици. Шарените петли донесоха вестта за новия ден – труден и изморителен , като всички останали дни през годината. Съседите влязоха в градината след закуска с по една мотика да прекопават посевите. Великден идваше след една седмица и всички бързаха да се подготвят за светлия празник. Рано сутринта леля Жак подготви лазарките и тръгнаха да пеят за здраве и късмет , като обикаляха всяка една къща в селото. Те минаха през центъра , където се сблъскаха с леля Самка. Внезапната смърт на майка й беше отнела радостта от лицето. Тя бързаше да се прибере с покупките със сладкиши за поклонението и погребението и изобщо не обърна внимание на лазарките , които в този момент нищо не можеше да ги накара на спрат да се усмихват. Камбаната оповестяваща смъртта на Деша Кирова започна да звъни някъде към обяд. Андрей Тонев обикаляше из селото с велосипеда си , когато катафалката мина покрай него. Деветнадесетгодишният младеж не разбра веднага за починалата съседка. Умът му беше зает с това кои ще са лазарките тази година. За баба Деша му каза неговият приятел Дони Фешънов , понеже живееше срещу нея. Лазарките минаха и покрай къщата на Андрей. Той и баба му Татяна излязоха да послушат песента на девойките. Докато пееха , момичетата не откъсваха очи от красивия младеж , който им се усмихваше. След песента една от лазарките се здрависа с кавалера и му се представи. Останалите момичета насядаха отвън на скамейката , докато леля Жак отиде до тоалетната. Андрей забеляза палавите очички , които го гледаха и той им помаха с ръка.
- Леле , помаха ни – каза едната от лазарките.
- Ами отиди и го поздрави – подкани я момичето до нея.
- Луда ли си , толкова ме е срам – отговори тя. – Да отива някоя друга. Аз се притеснявам.
- Ами нареждайте се на опашка – изкиска се още една от тях.
След малко леля Жак излезе от къщата и заедно с госпожиците влязоха в съседната къща. Баба Татяна отиде на поклонението на починалата , а  Андрей излезе с Дони и двамата отидоха на поляната да ритат с една топка.
Мина половин час и Дони запрати топката много далече , чак до канала , който беше пълен с вода. Андрей се втурна да я вземе. Когато грабна топката , момчето се заслуша. От канала се носеше странна мелодия , която приличаше на скърцане на желязна врата. Той слезе по-надолу и пак се заслуша. Отново се носеше тази учудваща мелодия. Андрей се изкачи и повика приятеля си. Дони дойде веднага и също чу тази мелодия.
- Може да са костенурки – предположи Андрей. – Когато бях малък идвах тук да храня една.
Двамата слязоха още по-надолу и група жаби , които се бяха показали на сушата се върнаха във водата.
- Ами ако жабите пеят така – отвърна Дони. – Може да са в любовен период и така да подмамват мъжките индивиди.
Досега никой от тях не беше чувал жаби да пеят така. Имаше и реално жабешко квакане , но тази песен доминираше над него.
- Погледни натам – каза изведнъж Дони и посочи нещо изпъкнало във водата.
Там плаваше тяло на животно. Не можеше да се разбере на какво прилича. Дони го помисли за куче , но Андрей забеляза , че това е тяло на агне. Коремът му беше издут , а краката отрязани. Главата също липсваше.
- На мен ми прилича на куче – твърдеше Дони , но приятелят му не го слушаше. Андрей гледаше към отсрещната страна на канала , където плаваше тяло на друго животно.
- Това е теле , няма съмнение – каза той и отиде на другия край , заедно с Дони.
Това животинче беше брутално убито и изкормено и хиляди жаби скачаха в дупката , на която предимно беше коремът. Други се показваха до тялото на агнето и пееха , сякаш изпълняваха погребален ритуал. Те пееха жално и страдаха така , както свещеник пее над починал човек. Дони започна да хвърля камъни във водата и да ги замеря с тях. За един миг престанаха да пеят , но после след като приятелите се отдалечаваха от канала , земноводните запяха отново да своята погребална песен.   


............
Ще те помоля да пишеш заглавията си с малки букви.
От това текстът няма да загуби, а тези големи букви няма да ни изяждат очите.
Не е важна опаковката, а съдържанието , нали?
  :)

cacak


richie_abarca

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]