Любовна квартира

[firelion1989]

Гара Свищов днес не беше много пълна. Всеки бързаше за работа и не обръщаше внимание на нищо и никого. Влакът пристигна някъде към девет часа и много хора слязоха от него.  Едно момиче ,  слабичко , с дълга рокля и сак на гърба , се запъти да хване такси.
- Към стопанската академия , ако обичате – каза тя и таксито тръгна към висшето учебно заведение.
Академия "Д. С. Ценов" е голяма бяла сграда на пет етажа с много стаи и фитнес зали. Момичето влезе през входната врата и забеляза оживление послучай коледните празници. Точно пред нея в преддверието тя видя момче да говори с жена , явно беше учителка. Момичето веднага го позна и извика:
- Станчо!
Момчето се обърна и направо замря , като видя бившата си съученичка да стои пред него. Той тръгна към нея и силно я прегърна.
- Снеж , Снеж , Снеж – викаше той от радост. – Не мога да повярвам , че си тук. Как ме намери?
- Имам си връзки – отвърна Снежана. – Снежана Танева ми обясни къде да те намеря.
- Майката на Станислав – каза той. – Тя още ли е заместник директор на гимназията?
- Да – отговори приятелката му. – Виждам , че си станал отговорник на новия си клас.
- Да – отговори гордо момчето. – 58 човека сме в курса. Тъкмо правим приготовленията за коледния бал след две седмици. Но да не стоим тук да си губим времето. Хайде да те заведа в общежитието ни. Леле , колко си отслабнала.
Общежитието беше точно срещу академията. Разделени бяха от малка уличка , която двамата съученици пресякоха. То беше на десет етажа и Станчо живееше в апартамента на осмия етаж. На вратата на апартамента бяха написани имената на студентите , живеещи там. Станчо отключи и двамата със Снежана влязоха вътре. Коридорът беше разделен на две части. Тази част пред тях водеше до хола на апартамента , а оттам можеше да се влезе в кухнята. Другата част водеше до огромната спалня с четири легла , телевизор , какъвто имаше и в хола , и две бюра. Станчо и Снежана влязоха в хола , където беше големият диван , разположен точно срещу втория телевизор , а зад дивана беше стъклената врата на кухнята. Станчо влезе в кухнята и извика:
- Мирела , имаме си гостенка!
Мирела Вътева , която по това време режеше лук за супа топчета , се обърна , ревна и се хвърли в прегръдките на Снежана. Двете момичета не бяха се виждали от една година и много си липсваха една на друга. Станчо ги остави да си говорят и отиде в спалнята , където Мартин Лъчов и Николай Желев гледаха поредния волейболен мач на България срещу Италия.
- Ей , мамка им и идиоти такива – ревна Желев , щом единият българин изпусна топката.
- Снежана ни дойде на гости – каза Станчо още щом влезе в стаята. Мартин и Николай , както си лежаха на леглата , излетяха към кухнята и блъснаха Станчо , който се удари във вратата.
Снежана им каза , че тази събота класът им ще се събира в "Бунара" - Стара Загора и ги издирва , за да им каже. Тя остана тази вечер при приятелите си , а на следващата утрин всички щяха да заминат за родния си град , за да се видят със стария си клас. Снежана помогна на Мирела за супата и когато я сервираха , момчетата си облизаха пръстите. Изядоха я всичката и не оставиха нищо на момичетата , които си направиха сандвичи. На сутринта потеглиха за Стара Загора и пристигнаха следобед. Нашите приятели се видяха с родителите си , преди да се намерят в ресторанта. Ива и Искра , които бяха във Варна заедно с близнаците Стоян и Симеон и Пламена , не бяха дошли , защото никой не е успял да ги намери. Всички останали се бяха изтипосали в УНСС - София и всеки ден там било лудница. Гергана не успяла да влезе първата година някъде и се хванала на работа на една бензиностанция като чистачка , но за разлика от Динко и Димитър тя беше дошла тази вечер. Боряна пък влязла в Тракийския университет в Стара Загора с математика и е доста доволна от сегашните си знания. Мария е била пък на лазерна операция заедно с Ангел и двамата тази вечер бяха без очилата си и в невероятна форма. Лора беше станала гадже на Николай Христов и цяла вечер го прегръщаше и целуваше. Мирела се видя с Кристина и Деница , които също бяха в УНСС , с Димитрина , приета в колеж в Австрия. Нощта продължаваше да бъде все така топла и приятна , което беше нещо необичайно за края на декември. Когато стана около един и половина през нощта някои започнаха да си тръгват. Станчо , Мирела , Желев и Мартин също се приготвиха , защото щяха да се прибират с нощния влак в 2.00 ч. и си извикаха едно такси , което да ги закара до гарата.
- Може ли и мен да закарате? – попита ги Лора.
- Да , може – усмихна се Мирела.
- И мен – зациври Гергана.
- Съжалявам , Гери , но това такси е само за студенти – каза Желев и петимата влязоха в таксито. По пътя Станчо и Лора си показваха някакви мръсотийки , докато не видяха Пламена на улицата да пресича и да им маха. Те също й махнаха и тръгнаха към гарата. Влакът на Лора дойде и тя замина с него , а после дойде и влакът за Свищов. Приятелите пристигнаха уморени на сутринта в апартамента и паднаха изтощени да спят.   
След няколко дни щеше да настъпи  Новата 2009 година , а след това и 20-тия рожден ден на Станчо. С тези мисли четиримата задрямаха сладко в леглата си , а слънцето навън се беше скрило и валеше обилен дъжд.

[cacak]

Браво!!! [bravisimo]

[richie_abarca]

Хареса ми.

[bobby_076]

Страхотно е.