Шуми, яворе

[firelion1989]

Семейството на Петко Каменаров не беше много голямо. Жена му беше починала , когато се раждала малката му дъщеря Августина и той сам беше отгледал нея и сина си Иван. Тримата си живееха чудесно в малко селце в Северна България , докато един ден нещо не промени целия им живот. По това време турците още завладяваха България и това селце беше единственото , което все още не беше превзето. Но ето  че веднъж Августина отиваше за вода до малкия кладенец и ги видя. Яростни , жестоки и с мрачно изражение летяха към нея на своите коне. Турците оставиха Таркан Баум да управлява селото и да се разпорежда с живота на бедните хора. За една година не се беше променило почти нищо , освен това , че селяните вече не работеха за себе си , а за алчния Таркан , който за една година беше станал богат. Семейството на Августина също обедня , баща й се разболя тежко и легна на легло. Децата му не знаеха с какво да му помогнат и доста се бяха отчаяли. Августина често се разхождаше в гората и сядаше под един явор , когато беше тъжна и запяваше:
- Шуми , шуми , яворе. Криеш бури , ветрове. Криеш болка и тъга по изгубена мечта.
Когато си пееше тази песен , Августина забравяше всички грижи и цялата тъга. Унасяше се в мечтите си да се издигне и да пробие някъде , където няма робство и тъга и всеки човек е зачетен и уважаван.
С течение на времето бащата на Августина и Иван започна да се влошава и старецът тръгваше към оня свят. Това много ги натъжаваше. Бяха готови на всичко само да спасят баща си , но не знаеха как да му помогнат.
- Ако не беше този Таркан! – ядоса се Иван през една майска вечер , когато той и Августина вечеряха на дървената мухлясала маса. – Заради него цялото село страда и всички сме на този хал.
- Ами ако го помолим за помощ? – изведнъж се сети сестра му.
- Ти луда ли си! – кресна брат й. – Как ще искаш помощ от поробителя ни? Не бъди глупава. Таркан само това и чака. Ще започне да те унижава или пък ще се съгласи привидно и накрая ще се окажеш негова робиня.
- Нищо не ми пречи да опитам – помоли Августина.
- Забранявам ти да ходиш при него – каза Иван , стана от масата и отиде да си легне.
Августина дълго размишляваше за това , което брат й беше казал , но не можеше да остави баща си да умре. Тя се облече с една вехта дреха и излезе посред нощ към дома на Таркан. Той живееше на големия баир. Къщата му беше огромен палат с 800 слуги , от които половината бяха охранители на крепостта му. Августина се приближи до входната врата и почука един-два пъти. Никой не знаеше как изглежда Таркан и беше грях някой простосмъртен да го види. Един пазач изръмжа още щом отвори вратата:
- Какво искаш?
- Да говоря с Таркан – отговори момичето. Турчинът зловещо се изсмя и затръшна вратата. Августина отчаяна започна да бумти, но никой повече не й отвори.
- Хей , какво правиш тук?
Августина се обърна рязко към човека , който я беше заговорил. Пред нея стоеше млад мъж на около 24 години.
- Не можеш да влезеш там – каза той. – Опасно е за теб. По-добре ела да се разходим.
Августина , без да казва нищо , го последва. Докато двамата се разхождаха в гората младият момък все повече научаваше за живота на Августина и на останалите селяни. Той проявяваше разбиране към нея и я стрелкаше с любопитен поглед. Двамата стигнаха до явора и Августина му разказа какво прави , когато дойде тук при това дърво.
- Защо не ми попееш – предложи младежът. Августина си прочисти гърлото и запя.
- Шуми , шуми , яворе. Криеш бури , ветрове. Криеш болка и тъга по изгубена мечта.
Докато тя пееше , той  протегна ръка и двамата затанцуваха под дървото. Дълго се гледаха в очите. Без да осъзнават двамата се бяха влюбили и оттук нататък не можеха да живеят един без друг.
Всяка нощ отново се срещаха , танцуваха под дървото и пееха. Когато станаха твърде близки , Августина реши да представи приятеля си на Иван и баща си. Тя го заведе една вечер у тях и Иван се запозна с младежа , а после й баща й , който по това време беше започнал да се подобрява и вече ставаше от леглото. Изминаха години. Петко оздравя и тръгна на работа из полята да жъне и да оре заедно със сина си. Августина и приятелят й оставаха повече време сами и се разхождаха из гората или пък танцуваха под явора. Един ден младият момък предложи да отидат до този Таркан , да вземат пари и да ги раздадат на селяните , за да направят живота им по-добър. Августина се съгласи и двамата се заизкачваха по баира. Почукаха два пъти на портата , един турчин им отвори и излезе наперен пред тях. Още щом видя момчето с Августина , веднага замръзна.
- Господарю Таркан , влезте , влезте.
Августина онемя при тези думи. Нейният приятел беше самият Таркан – повелителят на селото!
- Ела – подкани я той. – Ще ти дам парите за селяните. Двамата тръгнаха по коридорите на двореца и отидоха направо в стаята на Таркан.
- Не знаех, че селяните страдат толкова – започна да й говори той. – Затова излизах нощем да скитам. Не знаех как живеят хората , но и не исках да разберат , че човекът , който ги ограбва , съм аз. Моите съветници са тези , които взимат парите на народа. Аз просто управлявам. Но ти ме научи да съчувствам на хората и да ги обичам. С теб намерих любовта и благодарение на теб , че разтопи леденото ми сърце , повече няма да грабя от народа. Разбрах , че яворът има лечебна сила. Всяка нощ му се молих баща ти да оздравее и ето че той сега е добре. След като раздадем отново на хората техните пари , те моля да станеш моя жена и да дойдеш да живееш при мен.
- Но ти си турчин – каза Августина. –Как бих могла да се омъжа за теб!
- Живота съм си прекарал в Турция , но аз съм роден тук , точно в това село , така че няма никакви пречки да се оженим.
Година по-късно госпожа Таркан Баум танцуваше отново със своя съпруг под явора , а техните две деца тичаха към тях и ги прегръщаха. Августина му благодари , че изпълни нейната най-съкровена мечта.

[Gentiana]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[неземен]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]
Звучи като легенда, като приказка от 1001 нощ. Чудеса са ставали по света, добри чудеса...
Хубаво написано. Браво!

[cacak]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

поздрави от мен

[richie_abarca]

Напиши още някоя такава легенда. Ще е супер.

[bobby_076]

Поздрави