Сянката на нощта

[firelion1989]

Анхела бягаше ужасена по улицата. Тя беше изплашена от нещо , което със сигурност е било страшно , защото тя не се плашеше така лесно. Когато имаше някакъв проблем , тя винаги се обръщаше към приятелите си Чавдар и Божидар , на които всички викаха Чоко и Боко. И днес приятелите й бяха отвън. Играеха с топката и много се изненадаха , щом видяха приятелката си насълзена и викаща за помощ.
- Елате бързо – помоли ги тя. – Нещо става у нас.
Момчетата оставиха топката и хукнаха след Анхела , която ги заведе в нейната къща , която се намираше на края на селото пред една голяма поляна. Всъщност доста къщи бяха наредени една до друга с изглед към поляната , която винаги беше със свежа зелена трева. Тримата влязоха в двора и момичето показа своето куче Шаро. При вида му Чоко и Боко за малко не повърнаха. Кучето беше брутално убито и цялото беше в кръв. Чоко се надвеси да го разгледа по-отблизо.
- Тук има рана – каза той , като показа мястото близо до опашката.
- Да не се е ударило? – попита Боко.
- Не – каза рязко Чоко. – Било е убито със спринцовка
- Какво? – простена Анхела. – Аз не съм му била инжекция.
- Не му е забивана инжекция – каза Чоко. – Някой му е източил кръвта със спринцовката.
- Хей , до кучето има бележка – извика Боко.
Анхела взе бележката и я разгледа. Не можа нищо да прочете , защото бележката беше написана с египетски йероглифи. Тримата излязоха навън и започнаха да оглеждат местопрестъплението и да мислят кой е убил това куче.
- Сетих  се – каза внезапно Чоко. – Ще попитаме брат ми.
- Чаризар ли? – попита Анхела. – Той тук ли е?
- Да – каза Чоко. – Вчера се върна от Африка. Знае йероглифите и може да ни помогне. Тримата се упътиха към къщата на Чоко да помолят по-големия му брат да им помогне в разгадаването на тази мистерия. По пътя срещнаха приятелката си Анабел.
- Здрасти , Анабел – първи я поздрави Боко. – Как си?
- Не питай – заоплаква се тя. – Става нещо в това село. Днес видях , че кучето ми Шилинка е убита със спринцовка.
Чоко , Боко и Анхела замръзнаха на място , а Анабел продължи да говори.
- Днес в тази част на селото всички кучета са убити , а до тях са намерили бележка с йероглифи.
- На мен ми се случи същото – каза Анхела. – Тъкмо отиваме при Чаризар , за да видим какво означават тези йероглифи.
- Ще дойда с вас – каза Анабел и ги последва към къщата с белите прозорци и сините врати.
Чоко даде на Чаризар бележката и той започна да я разглежда. След това всички отидоха в стаята на брата на Чоко , за да видят на неговия компютър дали могат да намерят нещо , което ще им помогне. Изтеглиха от интернет речник за йероглифите , Чаризар започна да ги превежда , а след това написа в превод какво означават тези знаци:

"Аз съм сянката на нощта и търся отмъщение"

Малките детективи се изненадаха от това , което прочетоха. Анабел настръхна , а Анхела прегърна Боко.
- Сянката на нощта трябва да е човек – каза Чаризар. – Анхела , ти имаш още едно куче и тази нощ е решаваща. Трябва да видиш коя е тази сянка и да я разобличиш. Само така ще знаем как да действаме по-нататък.
Анхела послуша съвета на Чаризар и тази нощ реши да не спи , а да следи мистериозната сянка. Боко остана с нея тази нощ , за да не бъде сама и да не я е страх от това , което ще се случи. Другото куче стоеше отвън и то самото не знаеше какво го очакваше. Лятната нощ беше хубава и Чоко реши да се поразходи из поляната. Той гледаше къщите как светят в тъмнината. Хората вътре може би вечеряха , а някои сигурно вече спяха дълбок сън.
Анхела и Боко почти задрямваха , когато чуха вратата да се отваря. Погледнаха през прозореца. Долу имаше висок мъж с наметало , за да не бъде разпознат и никой да не види лицето му. Той извади спринцовка от джоба си и тръгна към кучето , което отстъпваше назад. Тогава Боко и Анхела излязоха от къщата и се нахвърлиха върху него. Двамата успяха да махнат наметалото и с ужас видяха , че сянката на нощта е Чоко. Той ги гледаше яростно с големите си сини очи , устата му беше отворена , а зъбите му яростно се клатеха.
- Как можа да го направиш! – развика му се Анхела. – Ние ти бяхме приятели , а ти да ни причиниш толкова страдания!
- Алфонсо!
Анхела и Боко подскочиха. Зад тях се беше изправил Чоко и гледаше сянката на нощта пред себе си.
- Олеле , вие сте близнаци! – кресна Анхела.
В този момент Алфонсо побягна  , а Чоко тръгна след него , както и двамата му приятели. Чоко успя да го хване и да го повали на земята , обаче брат му се съпротивляваше и не искаше да го вижда.
- Остави ме , остави ме! – крещеше той и от очите му капеха сълзи.
Чоко го остави и Алфонсо седна на студената трева. Анхела и Боко дотърчаха при тях , когато Чоко се развика на брат си.
- Защо причини това на Анхела и Анабел? – развика му се той.
- Аз съм прокълнат – каза Алфонсо. – Заминах за Египет да науча йероглифите , но тогава попаднах на една фараонска гробница. Там отворих , без да искам , един саркофаг и тогава получих смъртоносна рана. Една циганка ми предсказа , че трябва да си прелея кръв от куче от това село , за да се излекувам. Взех кръв от много кучета , но само от това на Анхела не съм взел и сигурно неговата кръв ще ме избави от проклятието.
- Няма да ти позволя да убиеш кучето ми – забрани му Анхела.
- От взимането на кръв не се умира – каза Алфонсо. – Кучетата заспиват за определен период от време и след това всички по едно и също време се събуждат.
В този момент викове на кучета огласиха тишината на селото. Анхела позволи на сянката на нощта за последен път да вземе кръв от нейно куче и след това проклятието на фараона беше премахнато. Алфонсо се отказа да пътува и си остана в селото. Даже се пошегува , че ако пак беше го проклел някой , би трябвало да взима кръв и от котки. Четиримата продължиха да се разхождат в тихата нощ по поляната и да бдят над всички хора. 

[cacak]

Това звучи като тайнствена легенда.  [dugaaaa]

[richie_abarca]

Да , нещо като легенда. И то хубава.

[bobby_076]

Даже , не като легенда , а като някаква мистерия