Живата камина

[firelion1989]

ГЛАВА ПЪРВА

ДАМСКИТЕ ПРЕВРЪЗКИ НА АНТОНИНА



Беше шест часа сутринта и всичко все още спеше. Дребният проскубан петел отвори двете си очи и излезе малко да подиша чист въздух. Слънцето едва показваше златните си лъчи и все още духаше прохладен вятър. Целият двор беше притихнал и очакваше началото на деня. Идваха два дни за семейство Вълчеви , които са едни от най-щастливите мигове през годината.
-   Кукуригуууууууууууу  - пропя тази загубена шматка още в седем часа.
От курника започнаха да излизат наперените дебели сестри Кокошеви , за да се заловят да снасят ежедневната доза яйца за стопаните си. Някъде из двора се чуваше тропане на бастун. Дядо Въльо идваше да отлъчи агънцата от майките им и да пусне възрастните животни на паша. Баба Тони и дядо Станчо вече бяха станали и закусваха в трапезарията на голямата къща. След малко дойде и Таник , който беше събуден от гръмогласните псувни на прадядо си , идващи от обора. Той седна и баба Тони поднесе на внука си обичайната френска закуска , такава , както Таник я обичаше - една филийка с меродийка , а в чинийка наредени сирене , кренвирши , домати , краставици , пресен лук. Той от малък обожаваше тази закуска и винаги си изяждаше всичко. Откъм улицата се чуваше свирката на чобанина , който извеждаше овцете на паша и вечерта ги прибираше.  Когато се нахрани Таник излезе навън и видя Влади , Антонина и Петьо да седят на люлката и да  пишат нещо на огромни картони.
-   Какво правите? – попита ги той.
-   Вдяваме малко празнично настроение – каза Влади. Таник видя на картона надписа "Der Ostern".
Влади , Антонина и Петьо не знаеха немски език колкото Таник , но отнякъде бяха разбрали , че  "Der Ostern" означава Великден.
-   Вие знаете немски? – учудено се изкиска Таник.
-   О , я стига – не остана длъжен Влади. – Взех назаем тетрадката ти по немски език вчера и ти я върнах.
-   А защо си ми сложил дамски превръзки в торбата с тетрадката? – попита ухилен Таник.
-   Владиславееееееееее – викна Антонина. – Значи ето къде била торбата ми с превръзките.
-   Виж кой се задава – каза му той.
Таник погледна към мястото , където му показваше Петьо и видя закръглена тумбеста циганка , облечена в мръсни парцали вместо дрехи и със забрадка на главата. Госпожа Гана пристигаше както всяка сутрин нетърпелива да получи заплатата си от баба Тони за овцете , които ни пасеше.
-   О , не , тая пуйка пък какво иска – завайка се момчето.
-   Ами тя освен пари друго не иска – изкиска се Петьо.
-   Ще се прибера за малко и ще дойда пак – каза Таник и влезе в двора.
-   Донеси ми превръзките – кресна Антонина.
-   По-тихо , ма патко , ще събудиш дядо – смъмри я Влади.
Таник отиде до стаята си , взе превръзките на Антонина и слезе в трапезарията.
-   Тоне , Тоне – крещеше Гана с пълно гърло. Беше се промъкнала като мишка от обора , стоеше пред къщата и чакаше баба Тони да излезе. Таник се показа на прозореца.
-   Обади се на баба си , бе – викна тя.
-   Няма я , отиде до дядо Диньо – излъга я той.
Гана излезе и си отиде.
-   Кой викаше бе , Тане – попита баба Тони , като дойде в трапезарията.
-   Гана , но й казах , че те няма – отговори внукът й.
-   Добре си направил – каза тя. – Да дойде в края на месеца като всеки нормален човек и тогава ще си получи заплатата. Ти да си тук след два часа , защото ще боядисваме яйцата.
-   Добре – отговори Таник и се присъедини отново към приятелите си. Влади и Антонина се прибраха да правят курабийки и двамата с Петьо останаха сами.
-   Искаш ли да отидем до Мима и Сиса да ги видим какво правят – предложи Петьо.
-   Добре – отговори Таник и двамата поеха към къщата на двете момичета.

ГЛАВА ВТОРА

МАНГАЛЪТ С ПУШКАТА

-   Този звънец не работи – заяви си Петьо , когато го натисна.
-   Не ставай смешен – сопна му се Таник. – Вчера идвах до тях и си работеше.
Той натисна звънеца , но звукът беше много слаб. Явно беше доста далече и затова се чуваше тихо. Вратата се отвори и Мима и Сиса излязоха при момчетата. Петьо и Таник прихнаха да се смеят , защото те бяха целите нацапани с боя за яйца.
-   Изобщо не е смешно – сопна им се Мима. – Да ви видя аз , когато боядисвате яйца.
-   Ние вече ги боядисахме – отговори Петьо все още ухилен.
-   Защо не помогнете на бабите си вместо да се мотаете наляво и надясно – попита ги Сиса.
-   Хайде излезте да се поразходим – замоли им се Таник.
-   Не можем , имаме още за боядисване , а и курабийките все още се пекат – каза Мима. – Обещаваме следобед да дойдем заедно с брат ми Тенко и ще се позабавляваме.
Момичетата се прибраха , а Петьо беше бесен.
-   Сега какво ще правим?
Таник случайно забеляза до вратата на къщата на Мима и Сиса две кокоши яйца и ги взе.
-   На кого ли са яйцата? – попита Таник и ги подаде на приятеля си.
-   На момичетата сигурно – предположи Петьо.
Таник и Петьо подскочиха изведнъж от внезапен гръм.
-   Това пък какво беше? – чудеше се Петьо.
-   Не знам – отговори приятелят му.
Откъм улицата се появи черен мангал с пушка в ръце. Щом забеляза момчетата , мангалът насочи пушката към тях и силно ревна:
-   Върнете ми яйцата , негодници такива.
Таник и Петьо мигом побягнаха , а мангалът хукна след тях.
-   Какво става? – попита Мима , щом със Сиса излязоха навън.
-   В какво са се забъркали пак – каза Сиса.
-   Да отидем да проверим – предложи Мима.
-   И аз идвам – намеси се Тенко.
-   Ти стой тук , ние ще се оправим – каза Мима на брат си. – Да наглеждаш печката , че все още печем курабийки. Тенко остана вкъщи , а момичетата хукнаха към мястото , откъдето бяха чули изстрелите.
Мангалът се спря пред една къща и ревна на момичето на двора:
-   Емиляно , да си виждала Таник?
-   Не , защо ти трябва? – попита го тя.
-   Открадна ми яйцата – отговори мангалът.
-   Не е минавал оттук – каза Емилияна и мангалът изчезна. Емилияна се прибра вкъщи и отиде в стаята на брат си Енчо. Вътре беше Таник , който помагаше на малкото си приятелче с уроците за училище.
-   Ела навън , опасността премина -  подкани го Емилияна и двамата с Таник излязоха на двора.
-   Какви яйца си откраднал от мангала? – попита го тя.
-   Не съм крал нищо от него – започна да се оправдава той. – Яйцата бяха пред дома на Мима и Сиса. Бяха там , когато с... О , не.
-   Какво? – стана сериозна Емилияна.
-   Мангалът сигурно е подгонил Петьо – предположи Таник. – Дадох му яйцата преди да хукне след нас.
-   Скрий се пак вкъщи – и приятелката му излезе от двора. Таник направи каквото му каза Емилияна , влезе в стаята на Енчо и започна да му помага по математика. След по-малко от десет минути в стаята влязоха Емилияна , Петьо , Мима и Сиса.
-   Благодаря ти , че ме спаси , Ема – обърна се към нея Петьо.
-   Няма защо , а сега трябва да изясним нещата – каза тя.
-   Яйцата не са наши – намеси се Сиса. – Ние не сме ги оставяли пред вратата.
-   Аз ги хвърлих някъде , докато бягах и сигурно са счупени –Петьо погледна жално Емилияна.
-   Защо такава врява за едни яйца – включи се в разговора Таник.
-   Утре е Великден и всеки се трепе да си набави яйца – каза Емилияна и се облегна на гърба на Петьо.
-   Значи всичко е изяснено – успокои се Мима – Ние ще вървим , че брат ми сигурно е загорил курабиите.
-   И ние , че обещах на баба да боядисаме яйцата – каза Таник.
-   После ще идвате ли към нас? – попита Петьо.
-   Аз ще дойда по-късно – каза Емилияна. – Не бих пропуснала зареждането на Живата Камина.
-   На какво? – не разбра Сиса.
-   Ще пекат гювечите в тяхната камина – обясни Мима , – онази , дето я палят само веднъж годишно и само на Великден. Там се събират и много съседи , за да си сложат и техните гювечи , затова става доста оживено.
-   Разбрах – каза Сиса и четиримата поеха към домовете си.














ГЛАВА ТРЕТА

ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПИЛЕНЦА



Към следобед Таник беше приключил с боядисването на яйцата , седеше в двора на канапето и галеше едно малко пиленце.
-   Ще го удушиш ли? – попита го Емилияна , когато дойде при него – Спомням си как като малък ги душеше.
-   Ти още не беше родена , когато го правех –усмихна се момчето.
-   Напротив , бях родена – каза тя твърдо. – Бях на 4 години и все още помня как ги погребваше и биеше камбаната , която дядо Станчо ти направи. Къде са другите пиленца?
-   Ето там –Таник насочи погледа й към тела за пране. Там малките пилета се печаха на слънце. Отгоре на перваза бяха бурканите с боите за яйца. Емилияна и Таник отидоха там и момчето пусна пилето при другите.
-   - Няма ли да паднат тези буркани? – попита Емилияна.
-   Не зная , баба ги сложи тук – отговори Таник.
Дочу се страхотен рев.
-   Дядо Въльо пак нещо крещи – засмяха се Таник и Емилияна.
-   Вика , защото е изтървал една овца – Емилияна посочи животното , което идваше към тях с бясна скорост.
-   Сега ще видиш как ще я спра – напери се Таник.
-   Съмнявам се , че ще успееш – каза приятелката му недоверчиво. И беше права. Овцата блъсна Таник и продължи да бяга нанякъде. Момчето залитна , блъсна бурканите с боята и те паднаха върху малките пиленца. Щеше и той да падне , но Емилияна го издърпа.
-   Добре ли си? – попита го тя.
-   Да , добре съм – отговори той. – О , не.
Двамата се обърнаха към пилетата. Те бяха станали червени , зелени , сини , оранжеви и виолетови.
-   Баба ще ме убие – каза Таник , като видя каква поразия е направил. Изведнъж овцата отново се появи , но този път Тенко се беше качил върху нея и я дърпаше за ушите.
-   Тенко , слез от животното веднага – развика му се Емилияна.
-   Братовчед ми няма да те послуша – каза Таник , – по-добре да му помогнем да я хване. Емилияна се съгласи и тримата успяха да вкарат овцата обратно в обора. Когато излизаха оттам видяха дядо Станчо да крещи на дядо Въльо. Наистина неприятна гледка беше. По-добре да не ви разказвам.
-   Ха-ха-ха...
Половин час Таник и Емилияна слушаха как Сиса , Мима , Влади , Антонина , Петьо и Тенко се кискаха като ненормални на случката с пиленцата.
-   Не се смейте – развика се Таник. – Не знаете после баба ми как ни преследваше с точилката. Разнесе се бурен смях , Таник и Емилияна също се засмяха. Някъде из селото се чуваше бръмчене на мотор.
-   Това сигурно е Делян – предположи Петьо.
-   Той този мотор не го оставя на мира нито за минута – допълни Таник.
-   И Мирко сигурно е с него – продължи Влади – Двамата са толкова време заедно , че сякаш са гаджета.
-   Ха-ха-ха...
-   Това не беше толкова смешно – смъмри ги Емилияна. Таник забеляза , че леля Ваня – майката на Мирко , идва заедно с количка дърва и с малкия брат на Мирко – Динко. Той стана и отвори голямата врата , за да влязат жената и момчето. Приятелите му останаха да играят с една топка навън. След малко дойдоха чичо Живко , леля Станка и Желязко , който беше братовчед на Таник. След още някоя друга минута цъфна и баба Пенка с една количка дърва.
-   Таник , защо се прибра – попита Влади.
-   Ще помага на съседите да запалят камината – каза Емилияна. – Отново ще я съживят.




ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

СПОР МЕЖДУ СЪСЕДИТЕ

-   Най-после да се видим – зарадва се Желязко , когато видя братовчед си.
-   Ами като си зает с тая тъпа фабрика – смъмри го Таник.
-   Не знаеш колко работа има там – заоплаква се Желязко.
Двамата минаха покрай старата кухня където държаха малките пиленца , когато Таник беше малък.
-   Това ми напомня нещо – засмя се Таник.
-   Здравейте – поздрави ги Емилияна , когато дойде при тях. – За какво си говорите?
-   По-добре да не ти разказва – изкиска се Желязко.
-   Като бях малък , тук баба Тони правеше катми. Беше още сутрин и реших да пусна пиленцата да излязат , за да не пречат на баба. После като се върнах , ги нямаше. Нито отвън , нито вътре. Аз попитах баба къде са те , а тя каза:
-   Погледни под печката.
Аз погледнах и видях всичките пиленца нагъчкани едно до друго. Бяха се намокрили от росата и баба ги беше събрала под печката да се топлят.
-   Ти все едни такива глупости измисляш – каза Емилияна. – Било е ясно , че ще се намокрят от росата.
- Желязко-о-о-о!
-   Бабето ми ме вика – откликна Желязко и отиде до камината.
Баба Денка беше дошла с една количка дърва и викаше внука си да помага на баща си за камината. Таник и Емилияна също отидоха там.  Пред камината леля Ваня и чичо Живко спореха усилено за нещо. Явно се чудеха миналата година с какво са покривали камината , като са слагали гювечите.
-   С ламарината я покривахме – каза леля Ваня.
-   Не беше с ламарината – противоречеше чичо Живко.
Таник изведнъж тръгна към къщата , а Емилияна тръгна след него.
-   Къде отиваш? – попита го тя.
-   Да взема снимките от миналогодишния Великден – отговори той.
-   Защо? – още не можеше да разбере приятелката му.
-   Снимките ще разрешат спора им за ламарината – каза Таник.
Стаята беше най-обикновена , типична за момче -  разхвърлена , с неоправено легло , неизключен компютър и т.н.
-   Някой ти пише по Skype – отбеляза Емилияна , щом погледна компютъра. – Коя е тази aga_toni?
-   Леля Антония – обясни Таник. – Аз ще остана да си пиша с нея , а ти занеси тези снимки на съседите да си разрешат спора.
Емилияна излезе , а Таник остана да си пише с леля си. Докато си пишеха така сладко , съученичката на Таник  Боряна Банова Комбакова го вмъкна в спора с другата му съученичка Лора Евгениева Желязкова за модели дамски превръзки. Толкова оживени бяха , че на Таник му писна да им чете глупостите и написа:
"Стига , няма ли нещо друго , за което да си говорите?"
Момичетата се поспряха и смениха темата. Таник напусна чата им и продължи да си пише с леля си. След половин час той отиде при камината и там вече се бяха събрали леля Ваня , Динко , Мирко , Емилияна , леля Станка , сестрата на леля Ваня и синът й Гошо , баба Пенка , дядо Диньо , баба Денка , чичо Живко , дядо Желязко , Желязко , баба Янка и баба Дина. Емилияна беше разрешила спора и вече си говореха за други неща. На нея й  доскуча да стоят там и с Таник и Желязко излязоха навън при Влади и Антонина.
-   Къде са другите? – попита Емилияна.
-   Петьо се прибра , за да копае картофи , а Мима , Сиса и Тенко ей сега ще се върнат – каза Антонина.
-   Ето ги , идват – показа Влади Мима , която караше колелото. Сиса беше седнала на пръчката на колелото , а Тенко стоеше прав на багажника.
-   Миме , само да ти кажа – започна Тенко , – колелото ми е без спирачки.
-   Сега ли намери да ми го кажеш – сопна се Мима.
-   Тези пък защо не спряха – учуди се Влади , – нали при нас идват. Защо ни подминаха?
-   Май нямат спирачки – каза Емилияна. – Ако това е колелото на Тенко , не се учудвам.
-   Натресоха се в къщата на Чилев – каза Желязко.
При тях дойде малкият Динко и каза на Таник , че майка му го вика. Таник последва Динко до леля Ваня , за да му каже , че Мирко е получил петица на есето за информиране , което Таник му написа. Той отвърна , че ще има и други есета на Мирко , а леля Ваня каза , че пак ще го викат да помага.




ГЛАВА ПЕТА

БЕНЗИНЕНАТА ВОДА

-   Хайде да налеем на гювечите вода – нареди леля Станка. – Ванче , отиди да вземеш шишета от вуйна Тонка и ги напълни.
Леля Ваня отиде да попита баба Тони , а тя каза , че в колата на сина й Валентин – бащата на Таник , има шишета. Тя отиде до колата , взе ги и започна да ги пълни с вода. Отвън пред двора  Мима и Сиса играеха на федербал , който си бяха донесли от къщи. Баба Тони помоли двете момичета да й свършат една работа. Те я последваха , а Влади , Тенко и Петьо останаха да играят на карти. Емилияна , Желязко и Таник се върнаха при камината и останаха там да си говорят. Гювечите вече бяха напълнени с вода и баба Денка реши да опита единия. Тя остана с впечатлението , че нещо не е наред. Водата имаше вкус на бензин. Леля Станка веднага извика баба Тони да провери и се оказа , че във всички гювечи водата миришеше на бензин. След малко от центъра се прибра чичо Валентин. Леля Ваня му каза какво е направила , а той обясни , че в тези шишета е имало бензин. Тогава всички лели и баби се наредиха на опашка пред чешмата да изливат водата от гювечите и да наливат чиста.
-   Не е ли малко смешно – изкиска се Таник.
-   Разбира се , че не е смешно – сопна му се Емилияна. – Ти как би се почувствал , ако ядеш нещо такова.
Таник направи изражение на лицето , което се четеше като възмущение. Докато тримата си говореха , при тях дойдоха Петьо и Влади.
-   А бе , къде изчезнаха Мима и Сиса? – попита ги Петьо.
-   Една кокошка и един проскубан петел са се измъкнали от обора и баба ги помоли да ги хванат – отвърна му Таник.
-   Онази шматка , дето я взехте от леля Жека ли? – попита Влади.
-   Да , същият проскубан петел – потвърди Таник.
Петьо погледна в градината на семейство Вълчеви , където предимно сеят люцерна и видя Мима и Сиса да бягат след двете домашни птици.
-   Аз ще трябва да вървя , че стана късно – сети се Емилияна. – Трябва да видя Енчо какво е направил с домашните си.
-   Добре – каза Таник. – Утре нали ще дойдеш?
-   Разбира се – отговори тя.
-   В десет часа на люлката – подчерта Таник и тръгна да изпраща братовчедката си.
След един час съседите започнаха да се блъскат кой да сложи гювеча по-напред и това много дразнеше баба Тони.
-   Вуйне , къде са твоите тенджери? – попита леля Станка и сложи нейните съдове най-напред. След още един час камината вече беше от всякъде затворена и всички гювечи се печаха. Съседите , вече спокойни , се разотидоха. Желязко също се прибра вкъщи да си почине от този изморителен ден. Мима и Сиса още гонеха проскубаните птици. Таник и Петьо отидоха при тях и им помогнаха да ги хванат. После те заедно с Тенко се прибраха с неговото колело.
-   Не ми се мисли как ще стигнат до тях  с това колело без спирачки – изкиска се Петьо.
Двамата с Таник останаха да си говорят на люлката , а някъде към десет часа при тях дойде Антонина да изпуши една цигара. След това тримата се прибраха. 


ГЛАВА ШЕСТА

ВЕЛИКДЕНСКОТО УТРО

Сутринта на осми април 2007 г. цялото село Боздуганово беше потънало в дълбока тишина. Само някъде из селото се чуваше моторът на ранобудния Делян , който се разхождаше из улиците. Слънцето беше изгряло и осветило улицата на къщите на Таник , Влади , Антонина , Мирко , Динко и Петьо.
Червените лалета бавно разтваряха прелестните си чашки и пропускаха малките пчелички да си вземат дневната доза прашец. Таник беше станал рано и посрещаше Великденското утро на терасата на стаята на чичо му Живко и чинка му Анета. Влади и Антонина също стояха на терасата и се наслаждаваха на прохладния вятър , който галеше телата им. Някъде из вътрешността на селото и Емилияна и Енчо на терасата на тяхната къща се наслаждаваха на най-хубавото утро в годината.
-   Честит Великден – поздрави Таник съседите си.
-   Честит и на теб – отвърна на поздрава му Антонина.
-   Днес в десет часа на люлката , за да си сборим яйцата – напомни им Таник.
-   Непременно – каза Антонина с нетърпение.
Таник слезе в трапезарията да поздрави близките си за празника. Там бяха дошли родителите на Таник Валентин и Калина , Живко и Анета заедно с нейните родители баба Софка и дядо Цанко. Дядовците си говориха за нещо , докато баба Софка обясняваше на баба Тони как е минала операцията , която й беше направена наскоро. Леля Жека и тя беше пристигнала и се оплакваше от дядо Диньо , който вече не може да става и тя трябва постоянно да му помага. Анета искаше от Таник да разбере повече за един негов съученик от другата паралелка Драго , който за голямо нещастие е бил блъснат от влак. Един ден от учебната седмица беше обявен за траурен и всички съученици бяха на поклонението , а след това и на погребението. Таник сподели , че не го познава , но все пак не е останал безразличен на тази случка. Беше доста тъжен ден за цялата Търговска гимназия. Ужасно е юноша , дори не навършил пълнолетие , да си отиде така нелепо дни преди Великден. Но днес Таник реши да не коментира подробно тази случка. Този ден е ден за радост и веселие , а не за мъка и тъга.
-   Таник , хайде да се сборим с яйцата – предложи баща му.
Таник се съгласи , но преди това взе неговото яйце и го завъртя.
-   Ееее , усети се – каза ухилен баща му.
Яйцето беше сурово. Един доста отвратителен номер. Иначе се сбориха с варени яйца и Таник победи и двата пъти. После се сбори и с останалите роднини и всички похапнаха курабиики.


ГЛАВА СЕДМА

ПОСЛЕДНИЯТ ПЛАМЪК В КАМИНАТА

Някъде към девет часа дойде семейство Желязкови и отиде при камината да извади гювечите. После пристигнаха леля Ваня с Динко и Гошо , които носеха торбичка с яйце и курабии за Таник. Емилияна дойде с Енчо да гледа как изваждат гювечите. Не беше кой знае какво събитие , но на нея много и харесваше да стои там. Снахата на баба Пенка леля Мима помогна на свекърва си да вземат яденето.
-   Благодаря ви много за оказаната помощ – каза баба Пенка и си тръгна. Баба Дина беше с дъщеря си Стойка , тъй като вече надхвърляше осемдесетте години и не можеше да върви сама. Чичо Живко извади гювечите на леля Ваня и тя и Мирко ги взеха. Гошо и Динко останаха за великденската закуска в десет часа. Баба Янка и тя се дотътри и си прибра гювеча. Чилев и той се беше домъкнал в последния момент да си сложи манджата и баба Тони направо се беше взривила. След като и той си взе тенджерата , последно остана семейство Желязкови.Желязко реши да присъства на закуската в десет часа и отиде навън да поиграе с Петьо , Влади и Антонина. Там бяха и Мима , Сиса и Тенко , които пак се бяха сгромолясали с колелото и вече имаха рани по краката. Петьо дойде при Емилияна и Таник , които още стояха до камината и я гледаха.
-   Всичко свърши – каза Емилияна. – Пламъкът в камината угасна.
-   Ще има и други дни , в които отново ще я запалим – успокои я Таник.
-   Кога? – попита недоверчиво тя.
-   На Гергьовден , на някой друг празник , но пак ще бъде запалена – каза Таник.
-   Явно пак ще е на следващия Великден –въздъхна Петьо.
Камината изгасна. Тези два дни тя събра хора около нея , които намериха обща тема за разговор и се забавляваха , смяха се , тъжаха и спориха. Сякаш камината беше човек , който приживе е обграден с приятели , а сега когато угасна , сякаш е мъртва и никой не се сеща за нея. Добре , че има такива празници като днешния , в които хората да имат поводи да се съберат и да поговорят , а не да се държат като егоисти и да мислят само за себе си. Около камината отново стана пусто и тихо. Само Таник , Петьо и Емилияна стояха тук и си говореха за весели неща. При тях след малко дойдоха Мима и Сиса.
-   Хайде , елате да се сборим с яйцата – повика ги Мима.
-   О , не – простена Сиса.
-   Какво? – попита я Емилияна.
Сиса посочи в градината с люцерната. Там гордо и наперено крачеха проскубаният петел на леля Жека и същата дебела и тумбеста кокошка , която вчера момичетата бяха хванали.
-   Да се позабавляваме ли? – попита подканващо Сиса.
-   Да действаме – каза Мима и двете хукнаха да гонят петела и кокошката. Таник се прибра за малко да опита от гювеча и се върна на люлката , след което счупи всичките яйца на приятелите си. Антонина беше залепила картона с надписа "Der Ostern" на таблото на коша до люлката и всички деца се подписаха на него , че са участвали в тази прекрасна закуска. Динко се опитваше да хитрува с едно дървено яйце , но го разкриха и му го конфискуваха. Желязко си тръгна , че трябваше и той да опита от техния гювеч. От доста време всички знаеха , че Петьо и Емилияна се харесват. Затова ги принудиха да се целунат по устата  и те изненадващо го направиха. Явно им хареса и продължиха да го правят без да спрат. Някъде към обяд роднините на Таник започнаха да вършат ежедневните си задължения. Таник беше намерил стария си бинокъл и излезе на терасата да погледа селото. Той видя как чичо Пенчо караше сина си Мирко да почиства обора и много му крещеше. Явно Мирко нещо не е направил както трябва и затова щеше да се изпати. Погледна също в стаята на Влади и Антонина как двамата слушаха музика и ядяха курабии. Мима и Сиса още гонеха кокошките из двора на Таник , а леля Жека и баба Тони се смееха , гледайки ги през прозореца. Петьо и Емилияна се целуваха на люлката , загубили всякаква представа за времето. Динко и Енчо бяха седнали  на тревата до къщата на Петьо и играеха на карти , а бабата на Петьо – баба Стоянка , им носеше вкусни сладки и трилитрово шише кока кола. Таник погледна към главната улица , към къщата на кака Диана. Там бръмчеше Делян с мотора си , а отзад беше качена приятелката му. Обаче нещо стана на мотора и двамата се изтъркаляха насред шосето. Когато станаха , приятелката на Делян му зашлеви такъв плесник , че той загуби равновесие и падна на земята. Тя си тръгна и го остави сам да се оправя с мотора си. Делян започна да тика мотора към къщата на Мирко с надеждата той да му помогне. Таник се засмя от сърце на тази случка. Чуждото нещастие винаги забавлява човека , а това си беше наистина за смях. По същата улица крачеше и госпожа Гана , която идваше естествено при баба Тони както всяка сутрин. Таник се ослуша. Навън всичко беше притихнало. Само от нечии двор се чуваше кучешки лай. Всеки се занимаваше с нещо и само Таник се наслаждаваше на природата , на тази зеленина , която се е разпростряла навред из селото и вдъхваше свежест и прохлада.
-   Тане – прокънтя гласът на баба Тони.
-   Да – отговори Таник.
-   Лора и Боряна те търсят на компютъра – каза му тя.
-   Добре , идвам – отвърна той.
Таник за последен път погледна към селото и се прибра вкъщи.




   

[cacak]

Това трябва да го прочете всеки който иска да си почине от изморителния ден. Поздрави!

[richie_abarca]

Това трябва да се публикува като филм. Ще стане световен хит.