Коледен сън

[firelion1989]

В деня на Бъдни вечер в селото валеше обилен сняг. Навсякъде беше побеляло и времето беше студено. В центъра много хора обикаляха магазините за да купят подаръци за децата си. Един от тях беше Милен. Той беше син на един от най-големите бизнесмени в селото Алън Милър. Алън живееше в огромна къща с жена си Алисия , майка си Мария и трите си деца 23-годишния Милен , 18-годишната Силвия и 12-годишния Мирослав , на който му викаха Мики на галено. Милен също обикаляше днес заедно със сестра си из магазините , за да купят нещо за цялото си семейство. Двамата бяха при детските играчки , които се намираха между сладкарницата и кръчмата , на която й викаха хоремаг. Магазинът беше на два етажа и там имаше всичко , от което се нуждаеше едно семейство за коледните празници. Освен играчки там имаше и коледна украса за къщата и за елхата. На първия етаж бяха коледните играчки. Имаше всякакви – влакчета , кукли Барби , камиончета , строители ,  вълшебни блокчета , малък федербал и какви ли не още други.
- Здравейте , Милен и Силвия – поздрави ги продавачката Райна , която ги познаваше още от пеленачета.
- Здравей , Райна , как си? – попита я Милен.
- Добре съм – отговори тя. – Играчки ли ще купувате?
- Да , подарък за брат ми Мики – каза Силвия.
- Тук има изобилие от играчки – каза продавачката. – Може да му купите много неща. Ще е страхотно за момче , което обожава коледните празници.
- Той е обсебен от тази тема – каза Силвия. – Още вярва , че дядо Коледа съществува и съм сигурна , че довечера ще го очаква.
- Тогава ви предлагам да му купите три подаръка – каза Райна. – Един от Милен , един от Силвия и един от вас двамата , но ще му кажете , че е от дядо Коледа.
- Не е лоша идея – каза Милен , като се замисли.
- Тази нощ чичо ви Иван ще се направи на дядо Коледа и ще доставя играчки на всички деца в селото – каза Райна. – Ще платите третия подарък и довечера той ще дойде при вас като дядо Коледа да му даде подаръка.
Милен и Силвия се съгласиха на това предложение и отидоха да огледат играчките. Силвия избра едно влакче , което се движеше на релси , да е подаръка от чичо им Иван , защото в писмото си до дядо Коледа Мики беше поискал същото. Милен видя един мобилен телефон Samsung E-250 и реши , че това ще е много хубав подарък за него. Подаръкът за Мики от сестра му беше диск с любимата му анимация "Пътуването на Питър до луната". След като избраха тези подаръци Милен и Силвия оставиха и влакчето , платиха всички подаръци и се качиха на втория етаж , където имаше много красиви коледни украси. Имаше страхотни гирлянди , коледни чорапчета , лампички за елха и за къща , играчки за елхи , изкуствени и истински елхи. Милен и Силвия купиха лампички за елха и къща , както голяма естествена елха и още украса за нея , тъй като тази , която имаха , нямаше да стигне за такъв размер на елхата. След като всичко беше готово , Силвия и Милен излязоха от магазина за играчки и се упътиха към къщи. Когато се прибраха , Мики се зарадва да види елхата и веднага с Милен започнаха да я украсяват. Силвия и братовчедка им Памела , която им беше дошла на гости заедно с родителите си за празниците както всяка година , се заеха да украсяват къщата. Задачата да се сложат лампички беше възложена на братята Алън и Алекс – бащата на Памела. Двете етърви Алисия и Анелия правеха ястията за трапезата на Бъдни вечер , а баба Мария приготвяше баницата с късмети. След като всичко беше готово , по телевизия Канал 1 започна предаването "Милион и един подаръци" с кака Лара и Мики веднага залепна за телевизора. Брат му , като нямаше какво да прави , се загледа и той в детските , които пускаха. След като свърши предаването , телефонът звънна и Мики се обади. Беше неговият приятел Дики , който също току-що беше гледал кака Лара и двамата взеха да обсъждат приключенските филми , които току-що бяха изгледали.
- Какво го гледате , и ние бяхме такива – каза Памела , като видя погледите на Силвия и Милен към брат си.
- Да  - отговори Силвия. – Даже Милен беше доста по-болезнено влюбен в Коледа.
- Спомням си когато махна в детската градина брадата на дядо Коледа – каза Памела , а тя и Силвия се засмяха.
- Ако не го бях направил , всички още щяхте да смятате дядо Коледа за истински – сопна им се Милен.
- По-добре е да вярваш в нещо нереално , отколкото да опознаваш болезнената истина – каза Силвия.
- А и дядо Коледа не е измислица – каза Памела. – Той наистина е съществувал.
- Да – отвърна Силвия. – Казвал се е Свети Николай и е бил свещеник , останал сирак като много малък.
- Да , и е раздавал подаръци на всички бедни деца , защото е бил добър – обади се Милен.
- Значи знаеш историята – каза Силвия. – А ти ми казваше , че дядо Коледа не съществува.
- Е , казах ти , че вече не съществува – отвърна Милен. – Не съм казвал , че никога не го е имало.
- Деца , събирайте се за вечерята – каза баба Мария и тя и двете снахи започнаха да сервират деветте постни ястия и по средата баницата с късмети. Децата се наредиха на масата , за да си хапват от ястията. Навън продължаваше да вали ситен сняг. Беше тихо и спокойно. От всички къщи комините оживено пушеха и с този дим си отиваха болките на хората. Зад пердетата на къщите сенки се показваха и скриваха , а зимата се радваше , че ги е събрала тази вечер. Някъде из селото се чуваха песните на коледарите , които скоро щяха да дойдат и пред къщата на Мики. Един нисък мъж , облечен като елф на дядо Коледа , биеше камбаната от най-високата кула на църквата "Свети Николай". Навред се чуваха коледни песни не само от коледарите , а и от семействата , които се бяха събрали да почетат този светъл празник.
- Хайде да си видим късметите от баницата – припряно захвана Мики.
- Добре – каза баба Мария и всички членове на семейството си взеха по един късмет. На Алън му се падна "Ще надделееш над враговете си".
- Сигурно ще надмина някои колеги в работата – помисли си той.
На Алисия й се падна "Нова работа ще имаш ти".
- Страхотно – каза тя. – Ще си сменям работата. Всички в стаята се засмяха , когато Алекс извади своя късмет "Нова кола ще караш ти".
- Крайно време беше да оставя тази бричка – каза той.
- И на мен ми беше омръзнала , татко – сподели с него Памела.
Анелия изтегли "Нова радост в твоя дом ще дойде".
- Сигурно отново ще стана майка – засмя се тя и си остави късмета на масата.
- Аз пък - "Ще пътуваш из непознати за теб места" – прочете Милен. – Явно ще продължа музикалното си обучение извън страната.
- Дано да успееш – стисна му палци баба Мария. Късметът на Силвия беше "Ще постигнеш своите желани цели" , на Мики "Ще станеш изненадващо добър в дадена област". На Памела й се падна "Ще ти се случи нещо хубаво за втори път" , а на баба Мария - "Ще си спомниш за нещо забравено , което ще ти помогне за нещо , от което ще пожънеш успех".
- Коледарите дойдоха – каза баба Мария и отиде в стаята си да вземе портмонето , за да им даде пари. Останалите членове на семейството излязоха навън в студа да слушат песните на гостите и да чуят пожеланията им за здраве и щастие. Баба Мария им даде двадесет лева и ги отпрати по живо , по здраво. Всички се прибраха в трапезарията на къщата и останаха за около един час.
- Хайде да лягаме – каза баба Мария. – Лека нощ на всички.
Тя се прибра в стаята си и си легна. Родителите също се качиха в стаите заедно с Памела и Силвия , а Мики и Милен останаха да поиграят малко на карти , след което и те се запътиха към леглата си. Влязоха в хола , където беше голямата елха с коледните лампички и многобройните подаръци под нея. Двамата братя се заизкачваха по стълбите и си пожелаха лека нощ , а после се прибраха в стаите си. Мики спеше сам , а в съседство бяха Силвия и Милен. Памела спеше в отделна стая точно до тази на родителите си. Мики се отпусна в малкото си легло и сладко заспа.
Някъде към полунощ телефонът в трапезарията започна да звъни. В къщата беше тихо и никой не чуваше това дрънчене. Мики се събуди и отиде да вдигне телефона.
- Ало? – обади се той.
- Мики , спиш ли? – попита го Дики.
- Да , какво има , Дики? – попита го той.
- Дядо Коледа е в селото – отговори Дики.
Мики замръзна на място и започна бързо да търка очите си.
- Преди малко беше над нашата къща и скоро ще дойде при теб – каза Дики и пожела Весела Коледа на приятеля си. Мики веднага се разсъни и отиде в стаята на Памела , за да гледа през нейния прозорец. Къщата на Мики беше в началото на селото , а тази на Дики в края на селото. Беше въпрос на време дядо Коледа да дойде и при него. И ето , че видя величествените елени и шейната , както и самия добър старец , облечен в червено и с дълга бяла брада. Мики веднага излетя от стаята на Памела и нахълта в стаята на брат си и сестра си.
- Батко , Силвия , събудете се – започна да ги буди той.
- Мики , какво има? – попита го брат му.
- Дядо Коледа дойде – започна да заеква той. – На покрива е.
- Стига с тия глупости , Мики...
Изведнъж къщата се разтресе , сякаш някой гигант беше стъпил в нея.
- Дядо Коледа! – развика се Мики и хукна да се изкачва на тавана и оттам на покрива.
- Мики – развикаха се Милен и Силвия и хукнаха след него. Мики влезе в банята , където имаше стълби към тавана и започна да се катери по тях. Брат му и сестра му направиха същото. Мики се качи на тавана и побягна към дупката , водеща към покрива. Силвия и Милен го последваха. Тримата видяха величествената шейна на дядо Коледа с прекрасните елени. Мики , Силвия и Милен се скриха , за да не стреснат стареца. Видяха как той спуска четири подаръка през комина и веднага слязоха долу в хола. Подаръците бяха изцапани със сажди. Тримата влязоха в стаята на Памела , която се събуди и ги попита какво има. Точно тогава през прозореца се показа дядо Коледа с шейната и елените. Четиримата го видяха и чуха неговите думи и смях:
-Весела Коледа на всички и на всички лека нощ.
Тогава Мики се развика , че е Коледа и хукна да си отваря подаръците. Останалите не останаха със скръстени ръце , а също отидоха да си видят подаръците. Мики отвори пакета от дядо Коледа и вътре беше невероятно влакче на релси , другите му подаръци бяха телефонът от брат му , анимацията от сестра му , торбичка с лакомства и коледни щуротии и плодове от баба му , магически бележник от Памела , кавал от чичо му и чинка му и акордеон от родителите му. Сега Мики разбра какво е било посланието на неговия късмет от баницата "Ще станеш изненадващо добър в дадена област". Милен и Силвия видяха своите подаръци от дядо Коледа , които винаги са искали , но никога не бяха получили. Милен получи любимия си музикален инструмент триъгълника , а Силвия - детската игра "Тайнствена среща". За Памела беше роклята за предстоящия й тази година абитуриентски бал , и то такава , каквато си беше мечтала.
След малко звънна телефонът и Милен отиде да се обади.
- Здравей – обади се приятелката на Милен Камелия. – Разбра ли новината за смъртта на чичо Иван?
- Какво? – стресна се Милен.
- Да , тази нощ е починал , още преди да започне да раздава подаръците на децата.
- Не мога да повярвам – отговори Милен.
- Да – каза тъжно приятелката му. – Но още по-странно е , че някой все пак е раздал подаръците на децата за Коледа. И това е най-загадъчното. Никой не знае кой е този човек , който е ощастливил децата тази нощ.
Милен затвори телефона и се замисли над това. Брат му вярваше в дядо Коледа и винаги беше облагодетелстван. Но ако Иван е починал и не е могъл да раздаде на децата подаръците тогава кой? Райна не би могла да го направи , защото беше негова съпруга и скърби за него , а и тя се страхуваше от високото.
- Стига си мислил – каза Силвия на брат си , чула целия му разговор с Камелия. – За някои неща няма логично обяснение.
Тя го поведе отново към спалнята. Памела беше легнала при Мики и докато малкият юнак заспиваше , в главата му още звучеше гласът на добрия старец:
- Весела Коледа на всички и на всички лека нощ.

[cacak]

Ще те убия. Зарази ме с коледна треска още рано.  [youuu sexyyyy]

[richie_abarca]

Ооо , искам вече да е Коледа.

[bobby_076]

Наистина заразява с коледна треска всеки който го прочете.