Нощта на прелетните птици

[firelion1989]

Цялото лято беше хубаво. Всички деца и юноши играеха на воля и се забавляваха без никакви грижи и тревоги. Всеки ден от тази ваканция беше невероятен за тийнейджърите Станчо , Антонина , Влади , Петьо , Мирко , Желязко , Динко , Енчо , Диньо Иванов , Делян , Мима , Сиса , Тенко ,  Емилияна и Драго. Всички те ставаха сутрин рано и огласяха цялата улица , на обяд се прибираха да хапнат и следобед отново започваха да играят на воля. Наближаваше 15 септември и нашите приятели вече не бяха така безгрижни и щастливи. Знаеха , че щом почнат училище , щяха да се виждат по-рядко , а нямаше да си дойдат всички и през зимната ваканция. Днес беше последният ден от тяхната свобода , а на следващия щяха да си заминат по градовете. Затова решиха да си прекарат тази нощ наистина специално.
Тази сутрин Станчо се събуди рано и излезе на терасата на стаята на чичо му и чинка му. Есенното слънце грееше с жар , каквато , уви , вече нямаше в сърцето на него и на другите деца. Той слезе да закуси и след това заедно с кучето Бъки излязоха на разходка из поляната. Когато се върна , на тяхната люлка бяха насядали Антонина , Влади и Петьо и нагъваха големи палачинки от бабата на братовчедите Влади и Антонина , която категорично инструктира Станчо да отиде при нея и да си вземе някоя палачинка.
- Какво ще правим днес? – попита Антонина.
- Не зная – отговори Влади. – Някакви идеи?
- Да си направим бърбекю – предложи Станчо.
- Имам предвид през деня – сопна се Антонина. – За вечерта знаем за бърбекюто. Желязко ще уреди кебапчета и кюфтета за печене , аз чинийки , Влади вилички , ти хляб , Петьо безалкохолно , Мирко и Динко пастички и тъй да не казвам по нататък кой какво ще взима.
След малко дойдоха Мирко , Динко и Желязко. Диньо Иванов пак го бяха затормозили с някаква работа и не се мяркаше насам. После довтасаха Мима , Сиса , Емилияна , Тенко и Енчо. Тенко , Динко и Енчо отидоха да хващат скакалци. Другите ги последваха , макар и да не бяха съгласни с тяхното занимание. Така им мина денят и към 5.00 ч. започнаха приготовленията за бърбекюто. Диньо Иванов , който си беше свършил работата , дойде да помогне на Желязко да изчисти малката камина , за да опекат довечера месцето за хапване. Баба Денка  донесе кебапчетата и кюфтетата. Вечерта цялата тайфа пристигна и седна около огъня. Мирко и Делян запалиха една гума и я разнасяха из цялата поляна. Другите също бягаха и се търкаляха , бориха се , докато Диньо гледаше кюфтетата да не изгорят. По-скоро ги ядеше , отколкото ги гледаше и някои дечица останаха без вечеря. Седнали около огъня , си говориха за чудовища и ужасии. След храната всички запяха "Море сокол пие" и затанцуваха кой с момче , кой с момиче. Дойде време да си тръгват. Емилияна прибра Енчо и Мима , Сиса и Тенко , защото баба й Милка беше побесняла и беше дошла да ги търси. Бабата на Влади и Антонина също беше преобърнала цялото село , защото в 20.00ч. все още не се бяха прибрали. Желязко им пожела лека нощ и се прибра , тъй като живееше точно срещу поляната и оттам можеше да гледа Станчо , Влади , Антонина , Петьо и Драго как си говорят още. Мирко и Делян също си тръгнаха , а Динко и Диньо останаха още да слушат за ужасите. Някъде към десет часа Диньо и Драго се оттеглиха , а останалите тръгнаха бавно към къщите си.
- Е , това ни беше последната вечер на свобода – каза Влади.
- Да , вдруги ден се връщаме в затвора – потвърди Петьо.
- Това е училище и доколкото знам , там не третират децата като в затвор – обади се Антонина.
- Е , да , ама да сме такива , че лято да си идваме , есен да си отиваме , сякаш сме прелетни птици.
- Ние сме такива , ще има други лета и пак ще се виждаме – каза Антонина.
Те продължиха по улицата към домовете си и се прибраха уверени , че пак ще имат свободни мигове , през които ще се виждат и ще си припомнят старите преживявания. Сега , сгушени под юрганите в топлите легла , те спяха като къпани в тази нощ – нощта на прелетните птици.

[cacak]

Невероятно!

[richie_abarca]

Това съм го чел някъде. И наистина ми хареса.

[bobby_076]

Поздравления.