Среща на випуска

[firelion1989]

Градът беше тих и спокоен. Времето топло и типично за края на май. Улиците бяха пусти и по тях се виждаха само две кучета , които се гонеха. Всички ресторанти бяха заети да обслужват абитуриенти и завършили ученици. В един ресторант купонът беше свършил , а чистачките почистваха и оправяха разхвърлените маси. Класът , отдавна завършил , беше поел по осветените спокойни улици. Вървяха заедно всички , както на 28 май 2008 година. Техния бал , беше един от най-хубавия , който някога беше правен в хотел "Верея". Най-добрият клас на Търговска гимназия "Княз Симеон Търновски" беше си отишъл за един миг. Всички бяха весели и щастливи. Учителите им не можеха да спрат да плачат от мъка , че любимите им ученици ги изоставят , но и от щастие за новия живот , който им се отваряше. Животът им през тези пет години беше отлетял неусетно и тогава подобно на погребение , преподавателите не можеха да прикрият сълзите си , които напираха само при думите:
"Едно , две , три , четири , пет , шест , седем , осем , девет , десет , единадесет , дванадесет"
Бурните викове след това броене караше всеки човек да заплаче. През тези пет години никой от тях не беше сплотен. Всеки си маркираше територия и определени хора , с които да се забавлява. Имаше някои , които оставаха напълно самотни , но това никой не го интересуваше. Държаха се като егоисти , отчуждени от себе си и от другите. Животът на някои беше преминал в четене на учебници , други в танцова забава на дискотека и кръчма. Когато беше дошла последната седмица преди завършването всички като че ли станаха по-сплотени и по-обвързани един с друг. Тази раздяла ги накара да осъзнаят , че няма вечно да учат заедно , вечно да залягат над уроците и вечно да бягат от часовете. Тогава класът разбираше какъв е животът. Всички мислеха , че след завършването на всеки ще му е тъжно , че е изгубил своите дългогодишни приятели. С този клас беше различно. Нужно им беше само няколко часа , за да осъзнаят , че искат да бъдат заедно. Кратките часове преди завършването ги бяха накарали да се заобичат и да се утвърдят в съзнанието си като най-добри приятели. Тогава всички искаха да бъдат заедно , но беше късно. Всеки трябваше да поеме по своя път и никой не знаеше , дали пътищата им щяха отново да се съберат. И днес петдесет години след раздялата им , те са отново заедно на 28 май 2058 година. Сега бяха по-щастливи от всякога. Те вървяха по улиците на града тропайки със своите бастуни. Надеждата им , че ще бъдат заедно завинаги ги държеше живи и здрави и благодарение на нея , 12б клас вървеше гордо и викаше:
"Едно , две , три , четири , пет , шест , седем , осем , девет , десет , единадесет , дванадесет.

[cacak]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[richie_abarca]

Дано след години и твоя клас се събере така както си го написал. Поздрави.

[bobby_076]

Отначало е тъжно и после става забавно. Малко хора могат да го направят така.