Нашествието на завършилите

[firelion1989]

Р
ано сутринта в хотел "Верея" се бяха събрали ученици , оцелели от нощта на бала. Тържеството по случай завършването на 12 клас беше разкошно и прекрасно. Всички ученици и учители танцуваха и се забавляваха до полунощ. След това някои абитуриенти се прибраха , а останалите бяха решили да се опитат да издържат до сутринта в дискотека "Космополитън". Всяка година учениците , които завършваха Търговска гимназия "Княз Симеон Търновски" се връщаха отново на сутринта в училище , пияни , полупияни или пък трезвени. Беше традиция да се заяждат с по-малките ученици , които все още не са имали честта да изпитат магията на абитуриентските балове. Проверяваха ги дали имат бадж карта , с която да докажат , че учат в това училище. С тези карти се запознахме и ние , когато бяхме още в осми клас. Трябваше задължително да ги носим , за да бъдем допуснати в сградата. Но след време всички забравиха за тези карти и учениците престанаха да ги носят. И така всяка година абитуриентите не искаха да пуснат малките да влязат в училището без баджовете си. Такъв ден беше и нашият. Излязохме ни живи , ни умрели от дискотеката и едва се дотътрихме до хотела , за да седнем и да изчакаме да стане време за училище. Нашата Боряна ни пускаше песни от телефона си , за да ни разсъни. Все още имаше някой , който да подтиква останалите да броят от едно до дванайсет и после шум от викове на абитуриенти огласяше целия хотел. Когато стана време да тръгваме , всички поехме едва , едва клатейки се по пътя. Наближихме заведението за хамбургери "Принс" и Снежана се обади:
- Сега ще влезем да си вземем по един хамбургер и с торбичките отиваме в училище.
Естествено беше забранено , но кой го интересуваше , че завършилите щяха да нарушат някоя заповед на директора.
Класа подмина заведението без да си вземе нещо за ядене и продължи към училището.
- За какво ще ходим в училището? – попита Кристина. – Всички спят на топло в леглата , а ние като идиоти ще се изтъпаним пред входа и ще искаме от малките бадж картите им.
- Такава е традицията , Крис – каза Снежана. – Нищо , че сме толкова малко. Пак ще обърнем училището с главата надолу и даже можем да влезем през главния вход , понеже сме вече гости , а не ученици.
Стигнахме до заведението "Райската ябълка" и Боряна реши да влезе да си вземе едно кафе.
- Гледай за не залепнеш там – ухилих се аз , а тя се засмя. Ние продължихме пътя си. Когато наближихме училището чухме познатото броене от едно до дванайсет.
- Както чувам май сме закъснели – изкиска се Мирела. – Сигурно като идиоти се тътрим най-последни.
Групичката абитуриенти се посмя малко докато не видя една по-различна картинка от предните години. Абитуриентите пак бяха пияни и пак не искаха да пуснат малките да влязат. Разликата беше , че учениците , които бързаха за класната по литература не бяха допуснати дори в двора на училището. Другите класове бяха затворили голямата желязна врата и не искаха да пуснат никого , но като видяха нашата групичка бързо отвориха вратата и я затвориха след нас. Всички почнахме да обикаляме из двора и да чакаме лелките да ударят звънеца за влизане. Но те не го удряха , а бяха наредени на прозореца и гледаха нашата излагация. Калчо от съседната паралелка беше донесъл бутилка шампанско и пръскаше навсякъде с нея. Някои влязохме в училището да чакаме да видим учител , който не се е успал от снощния бал. Заместник директорката Снежана Танева , която беше майка на един от нашия клас я заболя главата при тази гледка , но беше свикнала всяка година с едно и също. Предишните години тя гонеше абитуриентите , но днес ни остави да окупираме цялото училище. Когато си свършихме работата решихме да си ходим и наперени минахме през главния вход , през който влязохме за първи път когато дойдохме да учим тук. Сега излезли навън ние се пръснахме и си тръгнахме кой с градския транспорт , кой с такси , а малките ученици в този момент притеснени правеха класната си по литература.   

[cacak]

Велико!!!

[richie_abarca]

Поздравявам те

[bobby_076]

Това направо ме разтапя