Снежна лавина посред лято

[Gentiana]

 
Аз съм бродница.
И скитам се в тъмното.
Не ме питай защо още
съм будна в нощта.
Ранните часове
ограбват ми утрото.
От тежките ми клепки
бяга далече съня.
Лунна соната
на цигулка без струни
ще ми изсвири
самият принц на Скръбта.
Блатисто зелени,
изумрудено бляскави
очите му имат
онзи нюанс на греха,
който губи душата ми
и във бездната хвърля я,
онази бездна, наречена
Безумна празнота.
Събличам копнежите,
бездиханно обречена
не мога да дишам.
По-добре да умра.
Но Смъртта, също бродница,
по далечните краища
е завлякла навярно
ръждивата си коса
и нехае за чувствата
на кръвта ми изстинала.
Ехо буди лавината .
Сняг затрупва страха.
И по пустите пътища
хлъзгаво ледени
кокичета вехнат,
носят свойта вина,
че родени са нежни,
на ръба между зимата
и лекомислена пролет.
Час за болка.Съдба.

[phibi]

 [heart__] [heart__] [heart__]

[Gentiana]

[chatlove] [wish all my love]