Силният зов на кръвта

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Бе нощ тиха и спокойна. Вятърът сякаш беше заспал. Небето – синьо и ясно се оглеждаше в застиналата езерна вода, а звездите се виждаха бляскави и ярки повече от всякога... Цялата природа излъчваше покой и смирение... В малката тъмна колиба, осветена едва от две догарящи свещи се родиха два нови живота, а друг – си отиде...

***

Бриана слизаше отегчено по стълбите. Как само мразеше уроците по пиано... И ужасната възрастна учителка също.  Бри, както я наричаха всички беше едва на 17. Дете на богати родители – аристократи, които се бяха постарали да и дадат всичко в този живот: Образование, обноски, лукс... Баща и задоволяваше всеки неин каприз, независимо колко налудничав и безсмислен беше, докато майка и не спираше да и проповядва за етикета и възпитанието на младите дами и естествено купишата уроци, които беше организирала, за да направи от нея някой ден много изгодна партия за брак... Тя знаеше, че мъжете в това общество много държат на организационните и домакински качества на бъдещите си съпруги и че често, поради многобройните си ангажименти се налага да разчитат изцяло на тях. За това  Карла беше твърдо решена да сдобие дъщеря си с пълен аресенал от тези женски оръжия. Още от малка  започна сама да я приучава на много строгите в аристократичните среди правила за обличане, хранене, поведение и прочее, но когато Бри навърши своите 11 години, тя и нае най-добрите преподаватели, които имаха грижата да я подготвят и да направят от нея най-съвършеното бижу. Бриана имаше щастието да бъде природно красива, което също имаше много важно значение. Екзотичната и красота привличаше погледите на мъжкото съсловие още от най-ранните и години. Имаше сиви, стоманени очи, кожата и изглеждаше винаги, сякаш е получила лек слънчев загар, а косите и бяха дълги, прави и черни – като катран.
Висока на ръст за годините си, тя винаги даваше вид на по-голяма от своите връстници. Освен това беше наистина умно и много схватливо дете, но разглезено от баща си и доста капризно. Обичаше да мързелува и да се излежава по цял ден, за това толова много недоволстваше и мразеше уроците, които майка и своенравно и налагаше.
– Добро утро майко, татко.  – Поздрави Бри, когато влезе в трапезарията.
–  Добро утро, Принцесо. – Баща и стана, за да и окаже чест, както изискваше етикета и леко я целуна по бузата.
– Добро утро, дъще. Готова ли си за урока по пиано?
– О, майко... Трябва ли да ми развалиш и закуската с тези уроци? – Нацупи се Бри и седна в стола си, стоварвайки се тромаво. Знаеше, че това ще ядоса много майка и, но искаше да и го върне по някакъв начин.
– Бриана, какви са тези обноски? Как е възможно да ми отговаряш така, а и виж се как седна... Понякога си мисля, че никога няма да мога да направя от теб истинска дама.
– О, майко, стига си драматизирала. Татко, кажи и, ще ме побърка...
– Бри, Принцесо, наистина не бива да си толкова рязка с майка си, тя не го заслужава. Моля ви, успокойте се и двете и нека продължим спокойно закуската.
– Добре, Филип, но искам да знаеш, че някой ден тя много ще те изложи пред притятелите ни, защото винаги  поощряваш капризите и. Тя трябва да се научи, как е редно да се държи в обществото и домът и не прави изключение. Навиците се пренасят и навън. После ще довършим този разговор с теб, Бриана.
– Добре, майко. – Бри се усмихна подкупващо на баща си. – Благодаря, татко.
Тя много добре знаеше, че когато баща и е на близо всичко може да и се размине и много умело се възползваше от този факт. Естетствено, това дразнеше много майка и, което съще е добре дошло и истински я забавляваше. Образованието, кото Карла се трудеше да и даде, всъщност работоше против самата нея, защото дъщеря и се беше научила и как да я поставя на място, което изобщо не и се нравеше. Филип от своя страна подронваше майчинския и авторитет всеки път, когато се съгласяваше с Брияна, но тя нямаше как да му се сърди, защото знаеше, колко много той я обича.

[Sexy_Scorpionka]

Ощеее, ощеее  [inlovee] [heart__]

[bulldozera]

Принцесата,се засегна от интереса към творбата на СС  и се разписа?  [evil]
Браво,принцесо,чакам с нетърпение да кажа нещо лошо за нещо написано от тебе,но до ден днешен всичко написано от тебе ме оставя без дъх- имаш страшен талант,момиче,скриваш ми шапката....

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ще пропусна първото изречение, за да не влизаме в пререкания. За останалото обаче, ти благодаря от сърце. За един творец, макар и такъв като мен, които тепърва прохожда и се учи е голяма чест и е от особена важност да знае, че някой бива докосван и харесва неговите рожби. :)

Скорпи, благодаря и на теб слънце. Знам, че ти си ми най-верния фен и опора. [inlovee] [inlovee] [heart__]

[bulldozera]

Моето мнение  е скромно и на лаик , но поне е от сърце-когато нещо ми харесва ти казвам,повярвай че и когато  напишеш (ако де,не ти го пжелавам) нещо слабо,първи ще ти кажа....
Заслужи си хризантемите ....

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Надявам се и ще се радвам на градивната ти критика. Благодаря и за хризантемите... Едни от любимите ми китки са... :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Сякаш, за да вбеси още повече майка си, а може би и точно с такава цел, Бри намаза обилно препечената си филийка с крем сирене, след което, облиза ножа си по дължината. Карла не можа да понесе повече тази ситуация и демонстративно напусна трапезарията.
–   Татко, защо си се оженил за майка, тя е винаги толкова сърдита и взискателна? – Попита с най-невинния си поглед Бриана.
–   Дъще, ти наситина се държиш лошо с нея понякога. Знаеш, колко много държи на обноските и умишлено я дразниш. Не бива така. Майка ти много те обича и иска най-доброто за теб.
–   Да, и най-доброто е да свиря на пияно и да уча онзи умрял латински, който вече дори и мъртвите не говорят...
–   Не си права и го знаеш. Нашето общество изисква такива умения от младите дами, а ти си част от него. Трябва да се научиш да се спогаждаш с майка си. Сигурен съм, че ако имаше възможност, тя не би те карала да вършиш тези неща.
–   Е добре. Значи и ти си на нейна страна. – Бри се нацупи.
–   Не, не съм на нейна страна. – Усмихна се развеселен  от реакцията и Филип – Просто в случая тя е права и ти трябва да я слушаш. Обещавам ти, ако се опиташ да не се карате да ти изпълня едно желание.
Очите на Бриана светнаха. В главата и се завъртяха стотици идеи за това какво да поиска от баща си. Знаеше, че каквото и да е, той ще го изпълни. Но тя беше прекалено умна, за да пропилее лекомислено такава възможност.
–   Може ли да помисля първо?
–   Разбира се. – Отговори Филип, доволен от развоя на събитията. – Но искам да се извиниш на майка си и да се сдобрите, нали?
–   Добре. Обещавам.
Филип стана, целуна дъщеря си по челото и излезе, защото работата както винаги го чакаше. Той беше собственик на преуспяваща автомобилна фабрика, наследство от баща му, който пък я наследил от своя баща и така поколения назад. Филип винаги се беше надявал, че с Карла ще имат момче, което да бъде дясната му ръка и наследник на бизнеса, но уви, имаха си само Бриана. Филип беше доволен, че има дъщеря. Дълго време с Карла се бяха опитвали да имат дете, но лекарите така и не успяха да им помогнат. Уви, имаше неща в жовта, които не можеха да бъдат купени и с всичките пари на света...
Имението Формър(първи), което носеше името на пра-пра-пра дядото на Филип, беше със смайваща архтектура. Огромно и просторно, то беше едно от най-големите и най-луксозни които са съществували някога. Дворната площ също беше доста значителна. В по-голямата си част представляваше алеи, тревни площи, градини с цветя и дървета, аранжирани от аупинеуми и изящни малки фонатанчета в най-различни форми. В задния двор се намираше най-новата придобивка – басейнът. Бяха го построили преди няколко години заради Бриана, която беше много настоятелна в убежденията си, че обича да плува и задължително трябва да има басейн. Естествено, Филип и този път не можа да и откаже, но за да не се развали цялостния ренесансов облик на имението, басейна бе специално конструиран, пасвайки си и с останалата част от двора и най-вече с къщата, както я наричаха, макар, че малко трудно би било да се сравни с къща толкова внушителна и респекритаща с размерите си сграда. А някъде вътре, Бриана търсеше майка си, за да изпълни своята част от уговорката, която имаха с баща и...

[bulldozera]

Докато все още си на крилете на музата


няма да ти казвам,че е добро,щото от толкоз четки тая вечер няма да можеш да спиш....ама ти си го знай  [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Аз и бездруго съм безсънна нощем... :) Радвам се, че новата ми хрумка се харесва, пък дори и само на теб и Литъл Скорпи. :)

[bulldozera]

Безсънието е  наказание,особено когато не остана с кой да флуудя :)
може да сме малко фенове(само аз и СС,но пък сме верни),ама само сега е така.Утре,когато сички те хвалят колко е хубаво - помни кой ти го е казал първи  :p

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Помня аз. Всъщност започнах да пиша този... разказ, ако мога така да го нарека, защото зациклих на края на предния и се надявам да ми дойде музата и за него. [lol]

[bulldozera]

ако ми сложиш името до твоето давам безценни идеи  :p

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хахаха, забрави...  [lol] Егото на творческия ми гений е по-силно :p Ще го завърша аз, ще видите! :>

[bulldozera]

А ве лошото е само че аз няма да съм тука да го видя,его....

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Къде ще ходиш па и ти... Пъпната ти връв се фърли тука от как се регна. :) И ако ще продължаваме дискусия по въпроса, ще те помоля да е в свободна тема, че Гергана ще мрънка за спама  [lol]