Ослепяла любов (Ако знаех...)

[phibi]

Аз съм стояла в ръцете ти,
без да знам, че от тях се изпада.
И когато целувах небето ти,
и когато броях звездопада,
кой да каже, че стават на минало,
кой да каже, че всичко изчезва?
И когато ми шепна пресипнало,
ако знаех, че има надежда,
щях да правя от думи-рапани
триста кули, та в тях да го скрия –
блещукащо късче от рани,
много обич и малко магия.
И щях да отворя очите си –
да прогледна света ти отгоре.
Без да мисля наивно, че ти си
много нещо на мене подобен,
щях да търся следите обичане
и да ровя след дюните мисли...

Но обичта ми е сляпо момиче.
И да прогледне май всъщност не иска.

[ivorysoul]

страхотно е, възхитени поздравления :)

[Тя]

Прекрасница такава!

[Gentiana]

Но обичта ми е сляпо момиче.
И да прогледне май всъщност не иска.

[evala] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[phibi]

[SavageGarden]

Още като прочетох първите два реда разбрах,че до последните два ще е все така ритмично и благозвучно!
Много добре!

[phibi]

Благодаря ти, Детелина  :)

[{dulgokoska}]

Обичам те, Юле! А римите ти обожавам!
Знаеш, че съм споделила част от това твое Чудо в блога си, но дано знаеш също какво Вдъхновение и каква Истина си за мен [heart__]

[mariana_fairy]

Изпълни сутринта ми със смисъл. Благодаря  :)