Историята на една влюбена жена (малка нощна приказка)

[mariana_fairy]

            Чувал ли си гласа ми на смрачаване, когато се слива с нощните песни на птиците? -  аз мога да разплача и разсмея всеки, мога да се вселя в душата му и да я превърна в градина или пустош.
   Тази история започва с шепа сълзи, събрани и хербаризирани между страниците на овехтелия ми живот, понякога ги слагам отново в очите си и валя  заради теб...
   Закопнелите ми устни всяка вечер пращат по едно красиво момиче в съня ти, макар че тя е една и съща, същите очи, същата обич и мисли. Понякога не искам да мисля колко жесток беше с мен, със своите думи и действия. Не знаеш, че от обич боли най-много, че тя може да погубва душата, да умъртвява и съживява. Ти дълго имаше власт над мен, слушах твоите заповеди и мълчаливо свеждах глава, но аз не искам да бъда сянка, искам да имам своя същност...
   Моята последна приказка е едно прощално сбогуване, моята приказка е тръгване без път назад...
Тя няма да започва с търсене на щастието, няма да има любов и бъдещи стремежи, няма да има геройства, битки, единственото, което ще бъде важно е поуката.Това е една нощна приказка, която ще бъде недовършена, защото ти предопредели нейния финал.
,, Понякога разплакана от несбъднати сънища Тя тичаше из мислите и и търсеше утеха в спомените, но може ли да те завива спомен, който не се е случил. Споделянето на чувствата никога не води до нещо добро. Прекара часове с глава, свита към коленете, в сълзи... и разсърди небето, звездите се скриха,с какво могат да помогнат – с нищо, понякога сме безсилни. Сънят й я заведе в една черно-бяла стая, без врати и прозорци, с едно огромно огледало, в което не можеше да види себе си и голите, сухи клони на старото изсъхнало дърво в средата на стаята дращеха душата й. Счупените стъкла, разпръснати по пода, разкървавиха нозете й, намери отломки от случки, парченца надежда, птици без крила, които крещяха несбъдване. Тя не можеше да излезе от стаята, а въздуха се сгъстяваше, крадеше дъха й, задушаваше я. Събуди се от внезапен гръм, който я уплаши, но все още утрото не бе отворило очи..."
Това е приказката на моята душа, която ти превърна в пепел. Твоето момиче си тръгва, няма да те приспива, няма да изпраща част от своята същност всяка нощ в съня ти, а на сутринта да тръгва по-празна отвсякога, без мисли за бъдещето.
Понякога приказките нямат щастлив финал, особено когато ги пишеш сам, в живота всичко е преходно без втори шанс, без поправителен, без възможност да разкриеш кой си всъщност... А можеше да посееш цветя в моята стая, да отглеждаме любов, да ни грее топлината от бъдещето ни. Можеше...

[ivorysoul]

тъжно и нежно едновременно, харесва ми как пишеш :)

[mariana_fairy]

Благодаря много, това само може да ме радва [heart__]

[Gentiana]

[bravisimo] [bravisimo]

[mariana_fairy]

Твоите аплодосменти само ме ласкят :) [heart__]

[tonnny_bg]

Добро е. [inloveee]

[mariana_fairy]

Мерси  :)

[Dulce_Insoportabla]

 [bravisimo]

[i love you2]

[NoMore]

"История на една влюбена жена". Щом е история... вече не е любов, станало е копнеж. А копнежа след време ще се замести с друга Любов. Това е като редуването на хубави и лоши моменти :)

[mariana_fairy]

[bravisimo]

[i love you2]

[inlovee] [heart__]

[mariana_fairy]

"История на една влюбена жена". Щом е история... вече не е любов, станало е копнеж. А копнежа след време ще се замести с друга Любов. Това е като редуването на хубави и лоши моменти :)

Прекрасно казано, по-точно едва ли някой би могъл да го определи. Благодаря за светлите мисли, хубаво е да вярваме, че изгрява слънце след дъжда... :)

[неземен]

 [inloveee] [inloveee] [dugaaaa] [dugaaaa]
Здравей, здравей!
Красиво и силно написано. Браво,брависимо!
..."А можеше да посееш цветя в моята стая, да отглеждаме любов, да ни грее топлината от бъдещето ни..." МОЖШЕ.
Човешкият живот, като че ли е низ от несбъднати..."А можеше..." без начало и край, или с познатия и неизбежен за всички край.
Усмихнат ден: Н

[mariana_fairy]

[inloveee] [inloveee] [dugaaaa] [dugaaaa]
Здравей, здравей!
Красиво и силно написано. Браво,брависимо!
..."А можеше да посееш цветя в моята стая, да отглеждаме любов, да ни грее топлината от бъдещето ни..." МОЖЕШЕ.
Човешкият живот, като че ли е низ от несбъднати..."А можеше..." без начало и край, или с познатия и неизбежен за всички край.
Усмихнат ден: Н

Здравей и от мен !
Благодаря за хубавия коментар, той ми напомни на един фрагмент от Н. Вапцаров и неговата "Песен за човека" - ...а можеше по иначе, можеше..." Поздрави от мен [heart__]

[Ninsku_baby]

Ех, како, жегна ме право в сърцето ... да можех и аз да си взема поука и да продължа напред, но както ти сама каза - той ще има още да ме наранява и за жалост аз ще му позволя ...  [sad3]

[mariana_fairy]

Ех, како, жегна ме право в сърцето ... да можех и аз да си взема поука и да продължа напред, но както ти сама каза - той ще има още да ме наранява и за жалост аз ще му позволя ...  [sad3]

Нина, за жалост е така. Трудно е да продължиш, но когато превъзмогнеш тази история ще си малко по-силна и малко по-мъдра. Времето е най-добрия учител [heart__]