Черно-бяла песен

[mariana_fairy]

Ти често слушаше гласа ми да се смее,
по мръкнало аз пеех птичи песни,
акомпанимента беше на хармоника
и всичко беше някак много лесно...

Навън е есен, времето скърби,
очите ми небесни заваляха,
дъждът цветовете и слънцето отми,
на всяка птица и е нужна стряха.
Ти тръгна черно-бял от мене,
за сбогом ми остави паднал лист.
Аз в църкви дълго ходих -
                      да търся опрощение,
макар да знаех, че ти светец не си.
И птичите ми песни заглъхнаха
сред шепота на толкова измамни думи,
не искам да се гледам тъжна,
сбогувах се с последното целуване.
По мръкнало запях по ноти
гласът ми се разплака жално.
Около мен бе черно-бял живота
и беше сиво и банално.
Закапаха огромни капки,
погледнах към небето -
                     дъгата се разпадаше.
разбрах, че  е твърде жалко
да спреш да вярваш в ангели...
Гласът ми се загуби - онемях,
хармониката ръждяса  с годините,
живея за моментите, когато пях,
днес всичко няма смисъл -
                       аз живея в миналото...

[{dulgokoska}]

много харесвам как пишеш... на моменти си нарушавам ритъма, но с толкова чувство е лесно за пренебрегване :)

Много чудесно!

[mariana_fairy]

Мерси :)