ОСТАНИ МИНАЛО

[Bonita]

Тръгна си....а аз...аз  седях на земята сгушена  и плачех,ридаех крещях....проклинах те в майчините прегръдки...защо...защо ми го причини...та аз те обичах....изгарях от обич...
Не чувах никого...не исках да те  виждам...
Дни наред  не ставах от леглото...вкопчила  поглед в телефона...
Ах как ми се искаше да позвани, да прочета мислите ти или просто да ги чуя...
Исках да чуя гласът на сърцето ти....а не...не да изслушвам вината ти...поредното Съжалявам,не ме успокояваше...
Гняв..безумен гняв....мразех я....
Та тя с нищо не ме превъзхождаше....тогава разбрах колко сляпа е любовта...
Тогава една приятелка ми каза..."Всеки остава с това,което е преценил,че заслужава"!!!
Приех го...защото се нуждаех от утеха....
Дни наред не излизах,не спях...един ден ти просто мина покрай мен..подминах те ,защото не исках да виждаш сълзи в очите ми..бях твърде горда...
А ти....ти ме подмина,защото бе гузен....попита ме дали някой ден ще ти простя....едва ли...
Как бих могла...ти беше част от мен...а ме предаде.....оказа се един черен тумор ,който месеци наред онищожаваше психиката ми....
Някой ден...някой ден ще ти докажа колко много ще съжаляваш за изборът си...
Дни наред копнеех ,че ще се върнеш,но не..колкото повече време минаваше,толкова повече ти се отдалечаваше...
Искам да бъдеш минало...остани там в листовете изплакана обич,в отминалите дни...остани с нея..но далеч от мен!!!

[неотразима_737]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[sweet_angel_]

Точно така мила! Сигаш гордо глава и продължаваш напред! :)