Денят на Ботев и на героите, паднали за България

Started by Don_NUTSO, June 02, 2008, 09:38:27 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Don_NUTSO

             ХАДЖИ ДИМИТЪР

                Жив е той, жив е! Там на Балкана,
                потънал в кърви, лежи и пъшка
                юнак с дълбока на гърди рана,
                юнак във младост и в сила мъжка.


                На една страна захвърлил пушка,
                на друга сабля на две строшена;
                очи темнеят, глава се люшка,
                уста проклинат цяла вселена!


                Лежи юнакът, а на небето
                слънцето спряно сърдито пече;
                жътварка пее нейде в полето,
                и кръвта още по-силно тече!


                Жътва е сега... Пейте, робини,
                тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
                в таз робска земя! Ще да загине
                и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


                Тоз, който падне в бой за свобода,
                той не умира: него жалеят
                земя и небо, звяр и природа
                и певци песни за него пеят...


                Денем му сянка пази орлица
                и вълк му кротко раната ближе;
                над него сокол, юнашка птица,
                и тя се за брат, за юнак грижи!


                Настане вечер - месец изгрее,
                звезди обсипят сводът небесен;
                гора зашуми, вятър повее, -
                Балканът пее хайдушка песен!


                И самодиви в бяла премена,
                чудни, прекрасни, песен поемнат, -
                тихо нагазят трева зелена
                и при юнакът дойдат та седнат.


                Една му с билки раната върже,
                друга го пръсне с вода студена,
                третя го в уста целуне бърже -
                и той я гледа, - мила, зесмена!


                "Кажи ми, сестро, де - Караджата?
                Де е и мойта вярна дружина?
                Кажи ми, пък ми вземи душата, -
                аз искам, сестро, тук да загина!"


                И плеснат с ръце, па се прегърнат,
                и с песни хвръкнат те в небесата, -
                летят и пеят, дорде осъмнат,
                и търсят духът на Караджата...


                Но съмна вече! И на Балкана
                юнакът лежи, кръвта му тече, -
                вълкът му ближе лютата рана,
                и слънцето пак пече ли - пече!



02 юни 2008 / БГНЕС
На 27 години Христо Ботев пише във в. "Знаме", 13 юли 1875 г. "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."
Но с отдадеността си на България, едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството.
Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безрасъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант.
Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски отбелязваме в годините по-тържествено от рожденните има дати. А тази година отбелязахме 150 години от рождението на Христо Ботев - роден в ремолюционната за Европа 1848 г. и тя става като негова орисница в живота му. Така завинаги той остава през времето един младеж, обрекъл се на Отечеството си.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.
През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев -"Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Май 1876 г. - след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър" невероятното му слово "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще се овековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Don_NUTSO

132 години от гибелта на Христо Ботев

news.bg


България отбелязва 132-та годишнина от смъртта на един от най-големите си поети, публицисти и революционери, отдали живота си за освобождението й.

В цялата страна паметта му ще бъде почетена с поклонения и поднасяне на венци.

Христо Ботьов Петков е роден на 25 декември 1847 г. в град Калофер в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Бунтарският му характер бързо му създава врагове в България, въпреки интелекта, образованието, качествата и таланта му.

Принуден е да замине да учи в Русия, където е изключен и работи като учител в Задунаевка, издава вестници и сътрудничи на всички революционери в емиграция.

Стихотворни опити той прави още като ученик, силно повлияни от народните песни, възпяващи подвизите на ,,вехти хайдути", с които поробените българи си припомняли времената на отминала слава и величие.

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката ,,Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова".

Въпреки че стихотворенията му бързо добиват популярност и се пеят като народни песни, често без да се знае авторът им, Ботев няма самочувствието на поет, предпочита да се представя като публицист.

През април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета - Иванка.

След избухването на Априлското въстание, Ботев започва организирането на чета, с която да влезе в България.

От Гюргево се качва с част от четата на кораба ,,Радецки" на 30 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

Учтиво, но твърдо Ботев го моли на перфектен френски език да не оказва съпротива на плана на четниците, когато превземат ,,Радецки".

От кораба той изпраща и кореспонденции до няколко чуждестранни издания за тежкото положение на българския народ, както и за замисленото от революционерите, а също и известното писмо до най-близките си.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села.

На 2 юни е последният тежък бой с турските потери  - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

2 юни е обявен официално като ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 година.
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

^STREET_BOY^


me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

bulldozera

 [bgzname] [bgzname] [bgzname] [bgzname] [bgzname]
P.S.Мога само да кажа това което е в подписа ми...
Със времето увереност натрупах,
все по-бързо крачих за напред.
Всичките успехи и провали струпах
И от тях изваях свой портрет.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Devil`s Bride


Ledeno_stydena

 [bulgaria] [bulgaria] [bulgaria] [bulgaria] [bulgaria] [ihuuu]
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД БОТЕВ  И ВСИЧКИ БОРЦИ ,ЗАГИНАЛИ ЗА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА!нЕКА НИКОГА НИКОЙ НЕ ЗАБРЯВЯ ЗА ТЕЗИ СМЕЛИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ И ИМ ОТДАДЕМ НЕОБХОДИМАТА ПОЧИТ ПОНЕ ДНЕС!

Jane

Ботев...

Откакто изучих най-подробно лириката му, трудно мога да се влюбя в други рими. Ботев не е гений, той е много повече!!!
А за това, което е направил за България.... просто е излишно да говоря. ПОКЛОН!!!
Пред него и пред всички като него...

Под сълзите на есенните листа...

Lake_Lady

Честит празник, българи! Гордейте се и се старайте поне малко да приличате на предците си!   [evala] [bgzname]
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...

vanilla_g


"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Black_Soul

Вятъра гоня и сякаш с молба, ветре върни се вземи ме ела, качи не ма гръб отведи ме далече, през твоя поглед да видя света.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Днес се почувствах много горда, когато сирената за мълчание в памет на Ботев засвири...
Поклон, пред един от най-любимите ми поети и един от най-светлите образи в БЪЛГАРСКАТА история...
[evala] [evala] [evala]
[bgzname]

Arinna

Quote from: vOsYcHnA_pRiNcEsA on June 02, 2008, 16:36:08 PM
Днес се почувствах много горда, когато сирената за мълчание в памет на Ботев засвири...
Поклон, пред един от най-любимите ми поети и един от най-светлите образи в БЪЛГАРСКАТА история...
[evala] [evala] [evala]
[bgzname]

Не бих могла да се изразя по - добре. [bravisimo]
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...