Дали е дар или проклятие ?

[ludnegar]

Сънувах те. Докосвах голото ти тяло, на стария разкривен диван, оплитах пръсти в косите ти, целувах рамото ти - заслушан в бавното ти равномерно дишане. Прокарах  пръсти по гърдите ти, устните, носът, челото и пак надолу. Потръпваш на сън и несъзнателно ме прегръщаш, едвам отваряш едното око, прошепваш нещо неразбираемо със сънена усмивка, целуваш ме лекичко и отново заспиваш. Оранжевата  светлина, която прониква през прозореца, който все покривам с онзи жълтеникаво-оранжев чаршаф, танцува еротично върху лицето ти – изпитвам желание да те целуна, но не искам да те събудя, аз също не искам да се будя. Някъде дълбоко в мен се роди болезненото прозрение, че сънувам. ,,Дали е дар или проклятие този сън?" се питам и завирамм лицето си в косите ти, целувам нежно врата ти и заспивам, галейки малкото пръстче на ръката ти. Блажен съм, поне в съня си. Уви събудих се... в друга стая с други пердета, в друго легло,а  теб отдавна те няма. Останало е само усещането от допира на устните ти, спомена и няколко стари снимки изпълнени със смях и веселие, но сякаш от друг живот, живян от други хора, на друго място.

[`Fallen_Angel`]

И на теб не ти е лесно, а  :) [cvetee]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [confused] Ще ми се да четях други неща от теб, Вики... Но и на това ще му дойде времето, сигурна съм...

[tonnny_bg]

Бих искала много някой да напише това за мен .Толкова е мило ...Поздрави,Вики! :flowers:

[NiksY]

Супер много ми напомни на Мементо това, което си написал! Поздравления, хареса ми.

[first lines]
Leonard Shelby: [voiceover] So where are you? You're in some motel room. You just - you just wake up and you're in - in a motel room. There's the key. It feels like maybe it's just the first time you've been there, but perhaps you've been there for a week, three months. It's - it's kind of hard to say. I don't - I don't know. It's just an anonymous room.