Едно влюбване в разгара на горещото лято

[MoLLy]

О да..аз винаги ще помня онзи ден.Денят в който те срещнах!

Беше топло а аз се разхождах с приятелка,когато те видях...бе красив,със сини очи,висок с къса черна коса...О да,ти бе идеалния...Осъзнах го още щом те зърнах за първи път...Един ден те видях в училище...ти ме погледна,усмихна ми се и продължи напред.От този миг-нататък следях всяко твое движение...Опознах те до най-малкият детаил...Скоро разбрах,че и аз не съм ти безразлична...много те харесвах,но не знаех как да ти го кажа...нямах сили и да ти го докажа.много ми се искаше да прекарам малко време с теб насаме.Но не ми се даде тази възможност...А колко много ми липсваш сега...любимо мое момче...Ах колко искам сега...ти да си до мен.Твоят глас..устните,очите ти ми липсваат..И дори и в пълен мрак..аз пак ще съм до тебе...любимо мое момче.Ах как ми трябваш само...ръцете ти...искам да държат мойте в дъжда...ах колко ми е трудно сега..когато те няма...Ах колко искам сега...ти да си до мене в нощта...Ах как ме е страх сега...Ами ако утре вече те няма...ако е било само сън това...дано никога не се събудя..мое любимо момче...Един ден ти ми се обади..каза м че за теб аз съм целия свят...колко хубаво ми стана тогава.На другият ден аз те видях с друга...Не беше честно,момче...Аз те обичах...сърцето си дадох на теб...А ти мушеннико гаден...дал си го на друга жена...Липсваш ми мое момче...Липсват ми дните със тебе..и дори и животът ми да беше рай..пак  щеше да бъде тъжно сърцето ми...тежко беше,защото те нямаше...От тогава мое мило момче..аз не вярвам в любовта.Един ден те видях да я целуваш...сърцето ми на парченца разби...Прибрах се вкъщи...и повече не казах и дума...след два дни получих писмо...От тебе беше любими...Ти ме питаше защо съм така...получих пристъп на лудост...написах ти веднага писмо...то гласеше:"Ти си лъжец...всичко е било лъжа.Ти обичаш друга...Имаш си друга жена"И продължихме та..на писма..месеци наред писахме ли,писахме.Докато един ден ти ми написа с кървави пукви последното си писмо.."Обичам те моя любима...И не искам никоя друга жена..Ти не ми повярва любима..и сега с живота си плащам за това" Да...той бе пожертвал живота си за любовта.Скоро разбрах,че това е бил неговият брат-близнак.Плаках,но нямакой да ме види...Виках,но нямаше кой да ме чуе...Тръгнах..но нямаше кой да ме спре...Исках да те върна...но нямаше как,момче.Аз направих грешка.Мъчих и двама ни с лъжи.И осподи колко съм глупава...накрая този ойто плати за грешките ми бе ти...Защо божичко,защо?Защо не взе моя живот,а живота на едно невинно момче.Пиша това за тебе мили..дано намериш сили да ми простиш...Вземи ме мили при тебе..там горе,при теб ме вземи....И нека всичко започнем отначало..преди и пепелта да изгори.

[tonnny_bg]

Хубаво е само си оправи правописните грешки . :)

[`Fallen_Angel`]

Не можеш да натъпкаш толкова емоция в 10 реда и да очакваш, че ще се получи добре
Също така се въздържай от баналните завършеци - самоубийства, убийства и намирания в Рая

Все пак нямам търпение да видя нещо друго  [usmivkaa]

[Qween of the black hearts]

лелеее отдавна не бях чела сапунени опери....не е зле... ама разбери какво искаш да пишеш разказ или стих...щото както си ги омешала не е ни едното ни другото...

всеки тръгва отнякъде давай напред смело и чакаме още твои неща