News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Отровно щастие

Started by lionsheart, May 21, 2008, 17:58:16 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

lionsheart

Отровно щастие

Останал без дъх безспирно танцувам,
а пред мен горда и красива ти стоиш.
Очите ти гледам и зная защо съществувам,
неподвижна, ни дума не ще ми промълвиш.

Няма да говоря, не ще те докосвам,
а само с тялото си думи ще плета.
С тях те привличам, бавно омагьосвам
започваш да се чувстваш едничка на света.

Събирам кураж и към теб се приближавам,
на танц последен искам аз да те поканя.
Не знам дали такава чест си заслужавам,
на съдбата и умения молбата ми ще се осланя.

Ръката ти поемам и в ритъм те повеждам
тиха музика навсякъде около нас лети.
Фигури и стъпки плавно с теб нареждам,
в пламъци обхванато, сърцето ми крещи.

Този миг аз чакам цял живот,
и ето вплетена сега си в мен.
За него пролях реки от кръв и пот,
но от твоето докосване съм като изгорен.

Отровно е това щастие прекрасно
от ритъма сърцето ми се пръсва.
Живот от вените ми то изсмуква бясно,
нежно като твоята целувка го прекъсва.

Музиката свърши, чувам само празнота
бездиханен се отпускам на студената земя.
Съзирам за последно омайната ти красота,
а духът ми полита към отвъдните поля.


Eyes^On^You_F

 [cvetee] [bravisimo] :flowers: [flowers]