News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Любими цитати, от книги, разкази и т.н.

Started by Sexy_Scorpionka, May 14, 2008, 22:48:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

neustoima_f

"Защото красотата, Федър, запомни добре, само красотата е божествена и в същото време зрима, ето защо тя е пътят на чувственото, малки Федър, пътят на артиста към духа. Но вярваш ли, драги, че би могъл да добие някой ден мъдрост и истинско мъжко достойнство онзи, за когото пътят към духовното води през сетивата? Или по-скоро вярваш (свободен си да вземеш каквото искаш решение), че този път е опасно приятен, наистина погрешен и греховен път, който неизбежно ще заблуди човека? Защото трябва да знаеш, че ние, поетите, не можем да вървим по пътя на красотата, ако Ерос не стане наш спътник и дори водач. Дори ако сме герои по свой начин и дисциплинирани воини, ние пак сме като жените, защото се възвисяваме чрез страстта и нашия копнеж трябва да остане любов - тя е наша наслада и наш позор"


Томас Ман "Смърт във Венеция"

neustoima_f

...не слаба, не като нелюбено седемнайсетгодишно девойче, нито пък отпусната и дебела като нелюбима петдесетгодишна жена, а точно каквато трябваше да бъде - закръглена, стегната, като всяка истинска жена, на всякаква възраст, когато си я обичаш!

"Вино от глухарчета"

Devil`s Bride

"Край река Пиедра седнах и заплаках"
Паулу Коельо


Бих могла. Никога не ще успеем да разберем какво точно означава това. Защото във всеки един момент от живота ни съществува нещо, което би могло да стане, а в крайна сметка не се случва. Съществуват вълшебни мигове, които отлитат, без да ги забележим, и внезапно ръката на съдбата променя живота ни.

***

Който е в състояние да обуздае сърцето си, той може да завладее света.

***

Знам, че любовта е като бент: ако оставиш пролука, откъдето да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в който вече никой няма да може да спре буйното течение.
А щом стените се сринат, любовта залива всичко; ве­че няма значение дали можем да задържим любимия до себе си, или не - да обичаш означава да изгубиш контрол.
Не, не мога да оставя пролука. Дори и съвсем малка.

***

Новата обувка убива. С живота е същото: заварва ни не­подготвени и ни кара да поемем пътя към неизвестно­то - тогава, когато не искаме, когато не изпитваме необ­ходимост да го направим.

***

... и си въ­образих, че съм зряла жена, която е в състояние да обуз­дае сърцето на момичето, опитвало се толкова дълго да открие своя вълшебен принц. Тогава той заговори за де­цата, които все още живеят в нас, и аз отново чух гласа на момичето, което бях, на принцесата, която се страху­ва да обича и да губи.

***

Все едно е дали ще паднеш от третия или от стотния етаж."
Ако ще падам, то нека да е отвисоко.

***

Но как да обясниш, че страдаш заради един мъж? Не­възможно е. Чувстваш се в ада, защото не съществува ни­то благородство, нито възвишеност, а само нещастие.

***

Най-трудното бе отминало, въпреки че бе оставило у мен тъга.


Attention

"Той ги уби с обичта им. Те се обичаха. Сега виждаш ли как е било?... Ето така е всеки ден по целия свят."-"Зеления път"Стивън Кинг
Would you die for the one you love?

youforme

"Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми..."
Единайсет минути -Паулу Коелю

"Бъди лоша, бъди смела, напивай се, бъди безразсъдна,
бъди разпусната, бъди деспотична, бъди анархистка,
бъди религиозна фанатичка, бъди суфражетка,
бъди каквато си поискаш, но моля те,
бъди всичко това
до насита - живей - живей докрай,
живей страстно, живей пагубно"

"Диви котки в кухнята" на Барбара Самюъл

"Не си позволявах да мисля за него.По този въпрос се стараех да бъда изключително стриктна.Естесвено..., понякога се изпусках-все пак бях само човек.Но ставах все по-добра, така избягвам болата няколко дни подред.Цената бе постоянна вцепененост,Между болката и липсата на чувста бях избрала безчувствието.."
Стефани Майер "Новолуние"

"Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам, но да властвам над тях. "
"Портретът на Дориан Грей" Оскар Уайлд

''Докато бяхме заедно, се влюбих лудо, после, когато се разделихме, се влюбих още по-силно.''
С дъх на канела - Никълъс Спаркс
Харесва ми да ме подценяват... Да се заблуждават, че вярвам безрезервно на всяка дума... Само слабите не могат сами... а често силните гордостта им ги осъжда на самота... Винаги имаш избор...

DarkPassionPlay

"Загадката на Граала" от Лорънс Гарднър: Aко някога е създавана доктрина, която да превърне църквата в посмешище и развалина това е именно тази(Светата Троица):абсолютно безсмислена концпеция, която няма нищо общо с основната същност на мисията.
"Вещицата от Портобело" от Паулу Коелю: Никой не принася в жертва най-важното, което притежава - любовта си. Никой не поставя мечтите си в ръцете на онези, които могат да ги унищожат. Никой освен Атина. Коя е тя - девица, светица, мъченица или просто луда? Хората си създават своя реалност и после стават жертви на тази реалност. Атина се разбунтува срещу това и заплати висока цена.
"ВРЕМЕТО НА ГЕРОИТЕ СВЪРШИ, ХРИСТИЯНСКИЯТ БОГ ГИ УБИ, ОСТАВЯЙКИ СВЕТА БЕЗ НИЩО ОСВЕН С ХЛЕНЧЕЩИ МЪЧЕНИЦИ" БЕОУЛФ

{dulgokoska}

Ги кимна.
- Знам. Когато сме млади, не можем да понасяме мисълта, че чувствата на някой друг могат да са също толкова
дълбоки, колкото и нашите. Все нашата любов е по-дълбоката, все нашата болка е по-силната.
Но когато остарях, разбрах...

                         * * * * *

Всичко свърши бързо. Дракен-Корин бе изразходвал твърде много от същността си, за да сътвори лудостта, която сега бушуваше в небесата.
Ашен-Шугар се приземи леко до сгърченото тяло на своя враг и се извиси над него. Падналият валхеру вдигна очи и прошепна:
— Защо?
Ашен-Шугар посочи нагоре и каза:
— Това безсрамие не биваше изобщо да се позволява. Ти носиш края на всичко, което познавахме.
Дракен-Корин се взря към небесата, където неговите събратя се сражаваха с боговете.
— Те са толкова силни. Не можехме изобщо да си го въобразим. — На лицето му се изписа ужас и омраза,
когато Ашен-Шугар надигна златния си меч. — Но имах правото! — изпищя той.
Ашен-Шугар отсече главата на Дракен-Корин от раменете му и изведнъж и тяло, и глава изчезнаха сред съсък и дим.
Без да остави следа, същината на сразения валхеру се върна в небето, за да се слее с онова безумно и побесняло нещо,
което се бореше с боговете. И Ашен-Шугар каза горчиво:
— Няма право. Има само сила.
Останал сам от своя вид, само той разбра горчивата ирония на тези думи. И се върна в пещерата си, за да дочака
изхода от Войните на хаоса.

из "Мрак над Сетанон" Реймънд Фийст (Сага за Войната на разлома)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


me4tatelka

- Именно. Нали се сещаш, виждали сме ги и друг път. (...)
- Какво?
- Такива мъже. Жени също. Имат определени възгледи за противоположния пол - негативни възгледи - и после само потвърждават това, в което вярват, като избират хора, които отговарят на предубежденията им. Получават това, което очакват да получат. (...) Като мойта приятелка Лиза. Винаги се влюбваше в мъже, които преспиваха с нея и никога повече не й се обаждаха. Оплакваше се през цялото време колко ужасни са мъжете и колко са егоистични и жестоки - след което се влюбваше в първия ужасен, жесток егоист, който й се изпречи. Имах чувството, че свестните мъже просто не ги вижда, защото не отговарят на собственото й определение на мъж.

"Умницата и хубавицата" /К.Лазебник/
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Dulce_Insoportabla

"Да...една тайна.Обичам те.
...
-Не е ли достатъчно,че днес грабна сърцата на всичките мъже-каза той и в гласа му прозвуча познатата закачлива и ласкава нотка-Искаш да няма изключения,така ли?Е,ще ти призная,че моето сърце винаги ти е принадлежало.Та ти отдавна го разби.
...
-Аз знам,че те обичам.
-Любовта не е достатъчна,за да бъде един брак сполучлив,когато двама душа са тъй различни като нас.Ти би искала да притежаваш изцяло мъжа,който е с теб,Скарлет-тялото му,сърцето,душата му,мислите му.И ако ги нямаш,ще бъдеш нещастна.А аз не бих могъл да ти се отдам всецяло.Не само на тебе,но и на никоя друга.Нито бих искал да владея твоя ум и твоята душа.Това би те оскърбило толкова,че скоро би ме намразила, и то горчиво.Ти би възневидяла книгите,които чета и музиката,която обичам,защото те ще ме откъсват макар и за малко от тебе.А аз...аз може би..."

Отнесени от вихъра

Impressive

" Ами какво! Ами да! Не трябва да усложняваме нещата! Трябва да ги назоваваме с истинските им имена. Човек обича , а после вече не обича. "
Франсоаз Саган ( Фредерик Бегбеде - "Любовта трае три години" )

И все пак мисля, че ако човек живее пълнокръвно, ако дава израз на всяко свое чувство и на всяка своя мисъл, ако превръща в действителност всеки свой блян... мисля, че светът би получил такъв силен стремеж към радостта, че ние бихме забравили всички болести на средновековието и бихме се върнали към елинския идеал... а може би и към нещо още по-великолепно и бляскаво от елинския идеал. И най-смелият от нас, обаче, се страхува от себе си. Самоосакатяването на дивака се е съхранило днес в трагическата отживелица, наречена самоограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот. Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието. Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да се стреми към онова, което й се струва нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят..."
Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей"


И сега ,най-сетне,
от позицията на силата
и просто защото
си жена,
негър,
евреин,
хомосексуалист,
ориенталец,
защото си некадърен,
висок,нисичък или дебел...
мога да те превърна
в купчина смет,
в шлака,
в жертвен козел,
във виновник за всички беди,
в проклето ,
мръсно
копеле.
Хорхе Букай "Нека ти разкажа"

me4tatelka

"И така бе продължавало през вековете. Колкото повече научаваше човек, толкова повече осъзнаваше колко малко знае."

"Научих се никога да не затварям ума си за каквато и да било идея просто защото ми изглежда странна."

"Богатството е нещо обикновено, но мъдростта не е. ... Моля те, запомни: богатство без мъдрост често води до трагичен край."

"Изгубеният символ" /Дан Браун/
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

me4tatelka

И пак от същата книга:

"Истината притежава сила. И щом всички се въртим около сходни идеи, те може би са верни... може би са записани дълбоко в нас. И когато чуваме истината, даже да не я разбираме, ние усещаме, че тя отеква в нас... вибрира с подсъзнателната ни мъдрост. Ние може би не научаваме истината, а по-скоро си я припомняме... разпознаваме я... като нещо, което вече е в нас."

"Апокалипсисът не се отнася за края на света, а за края на света такъв, какъвто го познаваме. (...) Повярвайте ми, Апокалипсисът наистина наближава... и няма нищо общо с онова, което са ни учили за него."

" Времето е река... и книгите са кораби. Много томове потеглят по течението само за да се разбият и изгубят без следа в пясъците й. Единици издържат изпитанието на времето и оцеляват, за да осветят идните векове."

"Хората по целия свят гледат към небето и чакат Бог... без да съзнават, че Бог чака нас. (...) Ние сме творци, ала наивно играем ролята на "сътворените". Виждаме се като безпомощни овце, подмятани от Бога, който ни е създал. Коленичим като уплашени деца, молим за помощ, за прошка, за късмет. Но щом проумеем, че наистина сме сътворени по образ на Създателя, ще започнем да разбираме, че и ние трябва да бъдем Създатели. Когато проумеем този факт, вратите пред човешкия потенциал ще се отворят широко."  

"Дребните умове винаги заклеймяват нещата, които не разбират."


П.П.: Охх... много ми хареса тази книга..  :) [heart__]
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

neustoima_f

"Ах, какво удоволствие е да се обърнеш на другата страна и отново да заспиш ,,само за пет минути"! Има ли човек (освен героя в поучителните разкази за деца), който да става с желание от леглото? За една група хора пък ставането в определено време е направо невъзможно. Ако трябва да са на крак в осем, лежат до осем и половина. Ако обстоятелствата се изменят и вече е нужно да стават в осем и половина, спят до девет. В това отношение те приличат на оня държавник, който винаги закъснявал точно с половин час. Те използуват най-разнообразни методи. Купуват будилник (остроумно изобретение, което звъни не в определеното време и буди не този, когото трябва). Поръчват на Сара Джейн да почука на вратата и да ги събуди; Сара Джейн чука на вратата и ги буди, но те само измърморват сънливо: ,,Чух!" и отново заспиват. Познавах един човек, който ставаше от леглото и дори вземаше студен душ, но и това не му помагаше, защото му ставаше студено и трябваше отново да си легне в леглото, за да се стопли.
Аз самият никога не си лягам повторно, щом съм успял вече веднъж да стана. Според мен най-трудното е да отделиш главата си от възглавницата. В това не помагат никакви решения, взети от вечерта. След като съм пропилял цялата вечер, аз си казвам: "Стига работа за днес. Утре ще стана по-рано." Решението ми е категорично, но сутринта вече не съм толкова въодушевен от идеята и започвам да си мисля, че щеше да бъде по-добре, ако бях поработил повечко вечерта. Ами главоболието с обличането? Колкото повече мислиш за него, толкова по-силно ти се иска да отдалечиш неприятната минутa"[/colo
r]
"Празни мисли на един празен човек" на Джером К. Джером

davyjones_dutchman

#73
На известно разстояние оттам Уил беше намерен и изтеглен на борда на "Неустрашим". Сега стоеше на палубата мокър до кости, с оковани във вериги ръце, и не знаеше какво чака оттук нататък. Докато Бекет обмисляше следващият си ход, корабът му и "Холандеца" бяха закотвени един до друг. За  огромно негово неудоволствие Дейви Джоунс беше повикан на палубата на "Неустрашим".

-струва ми се, че се познавате - каза Бекет на Дейви Джоунс.
Джоунс се ухили.
- Пак ли си дошъл да си опиташ късмета с мен? - попита той. - беше се сетил за предишната им среща, когато Уил го беше победил на зарове.
- Не, дошъл съм, за да се присъединя към вас, към него де - рече Уил и кимна към Бекет.

- кажи му каквото каза на мен - подкани лордът.
Уил си пое дълбоко въздух. Едва издържаше на тежестта на веригите около китките си и беше уморен от тежката нощ, когато се беше
носил из морето и се беше отбранявал от птиците сметнали го за точно толкова изкусителен, както и трупа до него. Но той имаше цел, която беше решен да постигне.

- Барбоса е свикал не току - така съвета. Иска да пусне на свобода някоя си Калипсо.
Джоунс се вцепени и лицето му се сгърчи от ново чувство - страх. Лорд Бекет кимна, сякаш го беше очаквал.
- Калипсо - повтори той многозначително.
- Не -намеси се и Джоунс. - Не могат. Боговете на езичниците нехаят за всичко и всички освен за самите себе си, а Калипсо е най - отвратителната от тях. Братството би трябвало да я държи в затвора на плътта за вечни времена - поне такова беше първоначалното решение.
Уил го прониза с поглед - някои от плочките в пъзела се подреждаха.
- Казал си на първото Братство как да я укроти - изрече той онова, което беше осъзнал. - Затова си изтръгнал собственото си сърце...
Джоунс стовари щипка на масата.
- Само да си посмял! Да го споменеш. - Той се извърна към Бекет. - Трябва да ги спрем.- рече пипряно. - Тя ще унищожи всички.
.....
из " Карибски пирати на края на света."

"Легендите разказват, че в дълбините на океана се скита душата на Дейви Джоунс. Един заключен сандък пази туптящото му сърце, а на заповедите му се подчинява страховито морско чудовище." Според легендата, който притежава сандъкът на мъртвеца придобива контрол над Дейви Джоунс.

so.fucking.amazing.x3

От Светлинка < 3  (Яна Н.)

Вместо да ни държите сметка
колко се мразим и как се обичаме,
погледнете се в огледалото,
пък тогава съдете, колкото искате.
Вместо да ми сочите кладата
и да ме обсъждате защо съм горяла,
кой ме е палил и дали съм умряла,
погледнете си факлите във ръцете
и махнете черните сажди от дрехите,
по добре е без да си спомняте,
че сами ме облякохте в бяло
и ме вързахте върху сухите съчки.
Пък и него по-добре не обсъждайте,
свой живот, свои грешки все едно нямате.
И без вас е достатъчно трудно да лъжем,
че е лесничко вече, че е минала болката.
Тъй че, хайде, със здраве, всичко най хубаво,
кой от къде е, приберете се в дупките.
Приятен живот и късмет във намирането
на следваща жертва за ритуалната клада.


Толкова е прекрасно, по дяволите.

"Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска"

"Дано когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо подобно. Каквото ще да прави, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са притрябвали цветя, като е мъртъв. Никому."

"Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост"

СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА. < 33

,,Имаше само една засечка и това беше параграф 22 - според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22."

(Параграф 22)

,,Вярвам ти,като на част от семейството си ти вярвам,тоест никак"
(Това редовно го повтарям на бащата, а той още не е загрял от къде е )

"Така е в живота - довери се и ще те предадат, не се доверявай и ще предадеш сам себе си."

"Иска ми се поне веднъж да застана на страната на победителите.Не знам дали ми пука особено,кое е правилно и кое не е.Всичко е въпрос на гледна точка.Просто искам да вляза в залата заедно с героите. "

Хрониките на Амбър.

Ох. Ще поствам отново. Много са ми.
китарите на лятото не свирят
и вече на зелено не мирише.
горчи ми страшно много бирата
и все по-рядко рими пиша.
и все по трудно (невъзможно!)
заспивам без реки от мисли -
'какво се случи? можеше ли? може..'
и търся в облаците таен смисъл.
а сутрин - целите са розови
напук на сивите ми сънища.
а в мене - всичко тъжна проза е
и пак на пресекулки дишам.
така ще бъда - цялата премръзнала -
известно време (не завинаги.)
отдавна ще съм ти омръзнала,
а мен тепърва ще ме има истински.