News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Любими цитати, от книги, разкази и т.н.

Started by Sexy_Scorpionka, May 14, 2008, 22:48:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

me4tatelka

и на мен много ми допада :) От разказите, които съм прочела досега, особено много
ме впечатли "Усмивката" ...  :)
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Don_NUTSO

Задушавам се от тъга. Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите-не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.

Захари Карабашлиев




"Можеш да избягаш от някого, от когото те е страх, можеш да се опиташ да се бориш срещу някого, когото мразиш. Но когато обичаш този, който те убива, нямаш избор. Как би могъл да избягаш, да се биеш,щом ако го направиш, това би наранило този, когото обичаш? Ако животът ти е всичко, което можеш да дадеш на този, когото обичаш, как би могъл да не го дадеш? Ако е някой, когото наистина обичаш?

Стефани Майър




Кой е казал, че любовта е красива? Любовта е тъга, неспокойствие, нетърпение и терзание. Ако се вгледаме в съотношението между времето, прекарано в наслада и това прекарано в терзание, ще разберем, че любовта е много по-непрепоръчителна от алкохола, тютюна и автомобилите. Проблемът обаче се състои в това, че понякога любовта наистина идва и тогава всички логически ръзсъждения угасват пред нейното неизбежно присъствие.

Антонио Гомес Руфо




Човек най-бързо забравя най-прекрасните мигове. След мигновенията на невероятна кулминация на преживяването, на оргазъм или омагьосващ сън, настъпва забравата, амнезията, изчезването на спомена. Защото в мига на най-чудесните сънища, в мига на най-върховния творчески акт - зачатието на детето, човешкото същество се изкачва по стълбата на живота с няколко стъпала над себе си, но тук не може да остане дълго и при падането в действителността миговете на просветление бързо се забравят. През живота си често сме в рая, но от това си спомняме само изгонването ни...

Милорад Павич





"...Отивайки си, всеки отнася от вас частица, от която капе кръв. Ставате скелет, защото както сте си мислили, че обичате череши, оказва се, че сте обичали някоя Катрин, която,като си е отишла, е отнесла със себе си вкуса ви към тях."
//Пол Гимар//




"Не. Ние няма да умрем. Само времето ще умре. Проклетото време, което винаги умира. Ние ще живеем. Винаги ще живеем. Когато се пробуждаш, е пролет, когато си лягаш, е есен, а между тях е хиляди пъти зима и лято; и ако се обичаме достатъчно, ще бъдем вечни и безсмъртни като туптенето на сърцето, като дъжда и вятъра, а това вече е твърде много. Ние побеждаваме дните, любима, а губим годините; но кой иска да разбере това и за кого има значение то?"
//Ремарк//
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

davyjones_dutchman

Волдемор шибна въздуха с Бъзовата пръчка. Тя не причини нищо на Снейп, който
за стотна от секундата явно помисли, че е бил пощаден; обаче намерението на Волдемор
веднага се изясни. Клетката със змията се завъртя във въздуха и още преди Снейп да е
успял да направи друго, освен да извика, тя похлупи главата и раменете му и Волдемор
каза на змийски:
— _Убий!_
Чу се ужасен писък. Хари видя как и малкото руменина по лицето на Снейп
изчезва, как пребледнява като платно, черните му очи се разшириха, когато зъбите на
змията се впиха във врата му, а краката му се подкосиха и той се свлече на пода.
— Съжалявам — хладно каза Волдемор.
Обърна се с гръб: у него нямаше тъга, нямаше угризения. Беше време да се махне
от порутената къща и да поеме нещата в свои ръце с магическа пръчка, която сега вече
беше напълно покорна на волята му. Волдемор я насочи към обсипания със звезди кафез
със змията и той се издигна над Снейп, който се строполи странично на пода, а от раната
на врата му рукна кръв. Волдемор излетя като хала от стаята, без да се обръща, и
огромната змия се понесе след него в грамадната защитна сфера.
Отново в тунела и в собственото си съзнание, Хари отвори очи: беше разкървавил
кокалчетата на пръстите си, докато ги беше хапал, за да не изкрещи. Сега гледаше през
мъничкия процеп между коша и стената и наблюдаваше крак в черен ботуш, който
потреперваше на пода.— Хари! — повика го тихо Хърмаяни някъде отзад, но той вече беше насочил
магическата си пръчка към коша, който му пречеше да вижда по-добре.
Той се извиси на два-три сантиметра във въздуха и безшумно се отмести встрани.
Също толкова безшумно Хари се изтегли в стаята.
Не знаеше защо го прави, защо се приближава до издъхващия мъж, не знаеше
какво чувства, когато вижда пребледнялото лице на Снейп и пръстите, опитващи се да
спрат кръвта от раната на врата му. Хари смъкна мантията невидимка и погледна надолу
към мъжа, когото мразеше и чиито черни очи го намериха... и тогава Снейп се опита да
каже нещо. Хари се надвеси над него, а той се вкопчи за предницата на мантията му и го
придърпа по-близо.
От гърлото му се изтръгна ужасен гъргорещ звук.
— Вземи... Вземи...
От Снейп течеше не само кръв. Сребристосиньо, ни газ, ни течност, то излизаше от
устата, ушите и очите му и Хари знаеше какво е това, само не знаеше какво да направи.
Стъкленица, измагьосана от въздуха, беше пъхната в треперещите му ръце от
Хърмаяни. Хари вдигна с магическата си пръчка сребристото вещество и го пусна в
стъкленицата. Когато тя се напълни догоре и Снейп вече изглеждаше така, сякаш в жилите
му не е останала и капка кръв, хватката, с която той стискаше мантията на Хари, се
разхлаби.
— Виж... ме — пророни Снейп.
Зелените очи намериха черните, ала след миг нещо в дълбините на тъмните очи
сякаш изчезна и ги остави втренчени, безизразни и празни. Ръката, която държеше Хари,
падна с тъп звук на пода и Снейп не се помръдна повече.

Хари Потър и даровете на смэртта
"Легендите разказват, че в дълбините на океана се скита душата на Дейви Джоунс. Един заключен сандък пази туптящото му сърце, а на заповедите му се подчинява страховито морско чудовище." Според легендата, който притежава сандъкът на мъртвеца придобива контрол над Дейви Джоунс.

me4tatelka

Големият поет, истински големият поет обикновено е скучен човек. По-малко талантливите почти винаги са обаятелни. И колкото по-слаби са стиховете им, толкова по-поетични изглеждат те самите. Дори само появата на томче посредствени сонети прави автора им пленителен. Той пренася върху собствения си живот поезията, която не е способен да изрази върху хартията. Другите пък изливат върху хартията поезията, която не смеят да изживеят."


"Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам, но и да властвам над тях."

Оскар Уайлд /"Портретът на Дориан Грей"/

+ още поне двайсетина страхотни цитата... :)
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

~SlynCheva*

:) Не всички знам откъде са,тъй като си ги преписвам от тефтерчето и някои са безименни. [heart__]

"Бях почти забравил нещо, което моят стар баща ми каза, преди да умре.
Каза ми, че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Каза, че изразът ,,Кучи син" може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си..."


"Малко внимание, малко мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!"
~ "Мечо Пух";

"Когато отворих очи , ти гледаше моите и аз осъзнах , че докато твоите очи се отразяват в моите , ще имам смелостта да заспивам..."
~ Добромир Банев;


"Стоя пред вратата на ресторанта. Още една минута и ще го видя - същия като преди или съвсем различен. Ще видя ръцете, които търсех във всички останали. Ще чуя гласа, който ми се чуваше у всеки друг. Ще се усмихна на мъжа, който ме направи половин човек. "
~ Цвета Стоева , "Мъже" ;


"Никаква скорост,никакъв външен тласък не могат да те изтръгнат от мястото,където е пуснало корен сърцето ти."
~ Блага Димитрова , "Пътуване към себе си" ;


"Смаяна бях колко често се налага човек да избира, отново и отново , милион пъти дневно - да избира любов, после да я избира отново и колко различно бе да обичаш и да си влюбен."
~ Сю Монк Кид;


"... ще чакам докато се умориш да обичаш други..."
~ С. Киркегор ;


"Много жени не биха изневерявали на мъжете си, ако знаеха и по-изтънчен начин за отмъщение."
~ Юзеф Булатович;


"Няма нищо по-печално от живота на жени, които са умеели само да бъдат красиви!"
~ Б. Фонтенел ;


"Днес почистих душата си. Почистих килера - изхвърлих всичко излишно. Последната капчица вяра сложих на скришно. Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства. Изведнъж се получи доста пространство. Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни. Тогава започнах да подреждам. Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди. До тях - някой и друг бъдещ план. После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени. В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - вярно приятелско рамо. Последно - проветрих и стана прекрасно! А беше задушно и тясно ... ! "

"Защото истинският мъж познава истинската жена ... щом я погледне.
И истинският мъж не може да отрече стойността и" ...


"Никога не съм се чувствал така. Искам да направя нещо за нея, но какво..
- Ами обикновените неща: цветя, бонбони, обещания, които няма да изпълниш!"
~ ''Красавицата и Звяра'';


Липсата ти идва на вълни...
..тази нощ се давя...  

redriver83

  И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното!

          Ромен Гари - "Сияние на жена"
Давай всичко от себе си без да очакваш нещо в замяна!