прочетено в един форум.....

[Gentiana]

мисля, че и на вас ще ви бъде интересно  :)

Завесата

Пръстите му сръчно се вмъкнаха под тънката й лятна блузка. Точно бяха намерили верния си пъти почти бяха стигнали заветната си цел, когато гласа й прокънтя:
- Дан! Забрави! Не тук. Прекалено близо до къщата сме.
Сякаш, за да докаже истинността на думите й, от къщата се чу залп кикот. След малко прозвучаха отчаяни молби и сърцераздирателен плач. Повей на топлия вятър донесе със себе си фрагмент от прощално слово:
- Как можа? Как? Ти... ти... мислих, че си ми приятелка!
- Не съм аз! Никога не бих ти го причинила. Никога не бих те злепоставила по този начин.
- А кой е тогава? Само ти знаеше всичко. Само на теб казвах. Ти беше единствената, с която споделях. Ако не си била ти, значи си казала на някого. Все същата работа.
- Не съм, по дяволите! На никого не съм казвала нищо.
- Разкарай се от пътя ми! Не искам да те слушам, не искам да те виждам, не те познавам! ...
Вятърът се умори и потока от думи секна рязко. Гласът на Дан прозвуча в топлата нощ:
- Дали да не им кажем, че ние направихме снимките? – последва иронично мълчание. – Не!
Избухнала в луд кикот, двойката дори не чу запалването на двигателя и свистящото скърцане на рязко завъртяни гуми. Никой от тях не се досети, че пътя за вилата се изкачва и криволичи по скалите над морето. Дори не им мина през ума, че униженото момиче кара с бясна скорост; че няма да може да вземе острия завой и писъкът й ще бъде прекъснат от звука на удар на метал в скала. Никой от двойката не чу зловещия взрив. Те дори не си даваха сметка, че бяха погубили един млад човешки живот. За Дан и Вики беше просто забавно, че са скроили номер на Гери. Бяха се сприятелили с нея по Skype. Обясниха й, че живеят в друг град. Че дори не са доближавали родното място на притеснителната Гери. А тя наивно сподели най-големите си тайни със смятаната за най-добра двойка на училището. А Вики и Дан не си губиха времето – направиха колажи, принтираха разговорите и сега, на най-големия купон за сезона, живота на Гери лъсна пред всички.
- Дан, казах ти – едва си поемаше въздух Вики. – Не тук. Не искам да ни прекъснат.
- Добре, хайде на плажа долу? – гласът на Дан прозвуча приглушено някъде под брадичката й.
Без да му отговори, красивата блондинка хвана за ръка капитана на местния футболен отбор. Стигнали до плажа, не си губиха времето. Дрехите им изчезваха като сутрешна омара под безмилостното лятно слънце. Ръцете му похотливо обхождаха стегнатото й тяло. Захапа я. Вики мразеше това, но го търпеше. Така, както се примиряваше и с вечните му изневери. Човек трябва да прави жертви, за да бъде известен и популярен, все пак.
- Хайде да влезем във водата – задъханият му глас разкъса мислите й, заети със сладурите от отбора на Дан и с нещата, които десет момчета можеха да й направят.
- Добре – съгласи се Вики повече по инерция. Рядко го слушаше. И без това, в по-голямата част от времето, Дан говореше за футбол или за секс. Когато я дръпна към морето, блондинката разбра, че и сега не се е излъгала.
Водата бе като втечнен мрак. Тъмна, необятна, непрозрима, тя бе като въплъщение на опасността. Прекалено пияни, твърде друсани или невъобразимо самодоволни, без значение, двете дребнави човечета налазиха в нея. Плискаха се дразнещо с нервните й окончания. Подскачания, подвиквания, кикот. Предизвикваха смут в цялото й същество.
Лазеха й по нервите.
Морето сякаш притихна. Успокоиха се и най-леките вълнички. Луната оглеждаше кръглото си лице в черното огледало, ширнало се пред Дан и Вики. Неусетно те навлизаха все по-дълбоко и по-дълбоко в гъстия мрак, в който се бе превърнало морето. Водата ги галеше почти любовно.
Дан целуваше Вики, когато я дръпна надолу:
- Искам да те целуна под водата – твърдо каза той. – Винаги съм искал да се целувам под вода.
Водата прие с нежна ласка лицата им. Вики затвори очи и устните й се сливаха с тези на Дан, когато изведнъж устата му, тялото му и въобще самия Дан, изчезнаха. Полуотворената й уста се напълни с вода. Мина през хранопровода и напълни стомаха й. Остави солено-горчив вкус на езика й. Опита й да се покаже на повърхността завърши безславно. Сякаш черната вода не искаше да пропусне Вики през себе си. Съдържанието на стомаха й натежа като олово, а завесата, разделяща я от заветния въздух – все по-плътна с всяка изминала секунда. Въздуха в дробовете на момичето бе преработен и тялото му напираше да го издиша. Съзнанието на тийнейджърката отчаяно крещеше срещу физиологичните й нужди. Борбата не продължи дълго... Гърлото й се свиваше в болезнени спазми, докато ръцете й драпаха по водната завеса над нея. С последно яростно присвиване, диафрагмата на Вики изхвърли въглеродния диоксид от белите й дробове. В този момент, ръцете й бяха пронизани от режеща болка. Последното нещо, което видяха потъмняващите, разфокусиращи се очи, бяха балончетата въглероден диоксид, преминаващи през оцветената с кръв вода...
Бризът леко пробяга по тъмната водна повърхност. Вълничките, предизвикани от появата му, целунаха брега и заличиха стъпките на двама тийнейджъри. А в дълбините, там, където никога не е бил усещан полъха на вятъра; там, в царството на вечното спокойствие, една малка рибка излезе от полуотворените устни на бившия капитан на отбора по футбол.

by gripping_bosh

[Gentiana]

и още нещо от същата авторка -

Здравей татко,

Как сте с мама? Аз ти пиша, за да ти кажа, че ще е поостана малко повече. Но не се притеснявай – тук отношението към задържаните е страхотно! Честно казано, готвят по-добре от мама. Но това не й го казвай, моля те. Предполагам, се чудиш защо ще остана? Е, нищо страшно – малко ударих един сервитьор със стол. Не ми е ясно за какво вдигат толкова шум, нали и кечистите по телевизията правят така?! Ама явно смешникът, който ни сервираше се оказа мухльо и слабак, че се просна на земята със сцепена тиква. Или поне така ми казаха. Аз не помня. Ама то е нормално тук. В Слънчев бряг не се пие вода. Тук се пие водка. А тя се ,,гаси" с бира. То и бирата в България не е като нашата – може да зашемети и чичо Джак. Онзи, дето пие по две бири на вечер, сещаш ли се?

Но да се върна на мухльото. Бил целият в кръв, като се проснал. Ами те какво очакват? Нали главата му се е сцепила? Странни хора. Приятелите ми са ме прибрали в стаята. Каква компания, а? А вие с майка ми казвахте, че били пропаднали само, защото пият малко повече от другите. Е, и пушат трева. Добре де, понякога ползват и по-твърдо, но определено може да разчита човек на тях! Пък то и пиенето... не е точно пиене. Тук се пие по-различно... повече. И по-силен алкохол. Но е нормално в Слънчев бряг.

Знаеш ли, тате, тук е голям купон! Никой не те пита за годините ти, като влезеш в магазина. Дават ти алкохол и цигари, когато си поискаш. Като казах цигари, тате, няма да е зле да поставим климатик в стаята ми – миризмата на цигари иначе застоява и се набива в дрехите. От опит знам. Дрехите ми тук миришат на толкова други неща – парфюм, пот, морска вода, на нещо, което българите наричат ,,джибри" - че миризмата на цигари почти не се усеща, но помня, че първите два дена блузите ми определено миришеха на цигари. Помня го, защото тогава още не знаехме кои заведения кога имат ,,Happy Hour". Сещаш се какво е ,,Happy Hour", нали? Плащаш едно, носят ти две. Сега вече знам къде и кога. Знам и в кои заведения слагат повече алкохол и къде го разреждат доста. Богат опит придобих за две седмици тук. Когато навърша осемнайсет, искам пак да дойда! Знам, че е чак след две години, но още отсега да се разбера с вас. Този път, ако може да ми пратиш повечко пари? Не, че тези не ми стигнаха, но повечето пари значат повече алкохол и цигари.

Но аз забравих за какво ти писах. Оказа се, че сервитьорът-мухльо трябвало да лежи в болница със сътресение на мозъка. Какво съм виновен аз, че черепът му не можа да издържи удара на леко метално столче? Ох, докато ти пиша гърба и кръста ме болят... може да съм вдигнал нещо тежко. Не помня. Та, татко, прати ми пари, за да мога да платя на адвоката. Много добър адвокат! Успя да уреди всичко да мине. Ще се прибера в Англия и ще положа няколко часа общественополезен труд. Дори не се налага да плащам някакви пари на мухльото.

Я, водят и някой друг в ареста. Май е на моите години. Запознах се с много интересни хора тук.

До скоро, тате. И чакам парите.



С обич, Джон.



P.S. Тате, не се притеснявай за девствеността ми. Тук има толкова много лесни момичета, че не се налага и да им плащаш. Но българките са най-добри, знаят доста номерца. Хи, хи, хи. Като се прибера, може да си поговорим по мъжки за тези неща. Може да ти дам добри съвети за теб и мама. А може би и за съседката отляво?


Джон

от "Форумът на истинските приятели"

[1/2 Жива]

Интересни са.Първото ми хареса повече

[Qween of the black hearts]

за първото няма ли някакво продължение...??? някак си е много неясна историята по скоро е като извден абзац на разказ.... ако има продължение пусни го [inlovee]

второто бие към черен хумор и здрава ирония...много добре

[1/2 Жива]

за първото няма ли някакво продължение...??? някак си е много неясна историята по скоро е като извден абзац на разказ.... ако има продължение пусни го [inlovee]

второто бие към черен хумор и здрава ирония...много добре

Да и аз не разбрах много.За какви снимки ставаше въпрос ?!  [oops]

[Gentiana]

за първото няма ли някакво продължение...??? някак си е много неясна историята по скоро е като изваден абзац на разказ.... ако има продължение, пусни го [inlovee]

второто бие към черен хумор и здрава ирония...много добре

само това беше.
Наистина е малко абстрактно написано, но явно , в крайна сметка, авторката е искала да каже , че и двамата са се удавили.  [confused]