Очакване

[BlackCat]

1.
Тя чака толкова дълго. Всеки ден откъсва6е лист от календара, а й се струваше цяла ве4ност. Дните се превърнаха в седмица, седмицата стана втора. Запо4ва да усеща все по-силно липсата Ти. Ве4ер тайно в мрака си пла4е6е за Тебе - Ти Другия който за 3 дена бе успял да имести6 от мислите и от сърцето й Онзи. Успя да го забрави, потопи се в слънцето на о4ите ти и отново прогледна. Последва топлината на гласа ти и отново запо4на да се усмихва. Отпи от ласките на ръцетете ти, и отново си припомни аромата на мъжко тяло. Повярва на всяка твоя дума макар да знае6е 4е после 6те се разо4арова.
Но приказката свър6и за седмица. и запо4на броенето.... и болката, и сълзите, и липсата побъркваща Я до лудост.
Докато един ден реши....
Събра в сак4е дрешки и след 15 минути бе6е на гарата. ка4и се на влака и след 5 4аса се озова на неуютен перон в непознат малък град. Но не Ти не беше тук. Тя знаеше 4е си в село близо до града. Попита един 4ове4ец, който й мязаше на селянин как да стигне до селото ти и той й обясни.
След половин 4ас бе6е на центръра на селото. Стоеше на спирката със сак в краката, объркана и уплашена - ами ако не те намери?
Но нищо не можеше да я разколебае да те търси, ако трябва ще се вла4и по колене, ще ходи боса по снега, ще се надвиква с тишината и ще се надмълчава с ехото, ще прелети гори и ще преплува океани, за да те намери.
И запо4на да пита плахо. Знаеше само името ти и 4е си от това село. Но никой не се сещаше за Тебе. И тя запо4на да губи вяра, но пак не се отказва6е да пита.
Тогава Те видя. задавше се отдале4 запътил се нанякъде. Махна ти, а ти я погледна изненадан.
целуна я с целувка от лед, с която тя се разтрепера от студ. погледна Те у4удено, а ти попита смутено
- какво правиш тук...
-какво ... дойдох при теб.. цяла съм твоя...ти не дойде както обеща, затова дойдох аз...
-щях да дойда, сега не е времето...
- а кога е времето...
Ти не каза нищо. Само й каза да те последва. и тя тръгна плаха след тебе. едва когато ули4ката стана пуста за хорските о4и, той преметна ръка през рамо.
Но не спря да върви6. Беше глух за безсмълвните й стонове да я целуне6 както преди, да я прегърне6, да я стопли6. Да се свиете под одеалата и да се гушкате докато заспите, просто така без да правите нищо, а на сутринта да я събуди6 и да й кажеш "хайде да го направим".
И тогава Тя разбра. Отиваха на гарата. Защо? Каккво ставаше?
- имаш ли пари?
да имам си - каза тя с глухо глас4е и с трепереща ръка купи билет за вкъщи.
- разбери ме - заговори ти докато ве4ерта брулеше телата ви на перона с онзи силен зимен вятър. - имам дете, жена...
- каза 4е тя 6те си замине и аз 6те мога да съм с тебе - о4ите й се пълнеха със сълзи, а ти нежно ги попива6е с пръсти.
- да, но когато аз ти кажа.... не мога без детето... не искам да я загубя....
- но аз не мога да 4акам, полудявам от 4акане, липсва6 ми...
- и ти ми липсваш....
Телата инстиктивно се сливат впрегръдка, устните в целувка. но дали си искрен пита се тя. и от4аяно търси топлината на дъха ти.
-дори не се обаждаш... а аз няма как да се свържа с тебе....
Влака трябва да тръгва след 5 минути, разнася се мързеливия глас на диспе4ерката.
- хайде ела с мене - блесва й от4аяна мисъл. - ела в варна... ще живеем заедно, ще работи6, и ще идваш да всяка седмица да си види6 детето....
запо4ва да ме4тае на гласр така както си е ме4тала всяка ве4ер когато е заспивала сама. - хайде ела още сега....
- сега не мога.... утре...
- ще дойдеш?
-да...
- не няма да дойдеш - не вярва тя - само така си говори6...
- ще дойда... ще ти звънна кога пристигам в варна да дойдеш да ме посрещнеш....
Телата от4аяно се прегръ6тат,иска им се ако могат да се скрият някъде за 4ас, но не могат. всъщност могат, но ти не искаш така, да крадете 4асове по 4уждите къщи.
Локомотивът изсвирва и телата се откъсват с нежелание.
-аз трябва да тръгвам...
-да...
- ще 4акам да ми звънне6
-ще ти звънна...
- не ,няма....
- ще ти звънна...
Тя потъва в вагона. След малко залепва на прозореца. Гледа го на светлината на лампите на гарата. Стреми се да запомни всяка негова 4ерта. Праща му въздушни целувки и мислено целува тези трап4иники и тези о4и. Усеща 4е го вижда за последен път. но и преди бе усещала това, но ето 4е той бе6е направил това което й бе обещал. Но дали ще го направи и сега?

п.с.: това е история с продължение... когато му дойде времето ще я довърша

[krasimir]

Хареса ми.  [cvetee]
Ще чакам продължението,
ако може.