Легенда за Любовта

[luda_fenka_Cena]

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание.

Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери.

Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,

за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея.

Възхитителна песен, заплатена с живота.

Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва."


Не зная дали съм те търсила или просто съм мечтала за теб. Тогава, когато с нежелание съм се измъквала от топлите прегръдки на съня и почти несъзнателно съм те усещала сред хората, заобикалящи моя свят. Или тогава, когато съм наблюдавала отиващия си ден и съм отправяла жаден поглед към хоризонта. Не зная дали съм допускала, че ти съществуваш в горещите летни дни и дългите зимни нощи, в дъждовното есенно отчаяние или пък в живителния аромат на пролет. Но чувството, че теб те има някъде на света, ми е давало сили да живея...
Събуждам се сутрин в прегръдките ти и се наслаждавам на присъствието ти. Замечтано прекарвам поглед по голото ти тяло и правя усилия да не те докосна. Притаявам дъх , защото почти не смея да дишам -толкова ме е страх да не се окаже просто сън.
Внезапно ти отваряш очи и ме озаряваш с твоя пълен с топлина поглед. Очите ти са дълбоки като океан и аз се оглеждам за спасителен пояс. Приближаваш устни към моите и аз притварям очи. Целувката ни е толкова дълбока и страстна, че наоколо избухват хиляди горещи слънца. Усещам как възбудата ти постепенно нараства и те улавям в ръцете се. Ти си така прелестен и гладък, а само миг по-късно аз те държа между устните си. Харесваш ги и то не само заради усещането, което те ти дават- чувствената им и предизвикателна извивка те влудява, ти знаеш, че това са устни, създадени само за любов. Докосвам те с език и ти стенеш, а аз те захапвам нежно със зъби, защото искам да се убедя, че си жив. Трепериш, но не от болка, настръхваш, но не от студ. Желаеш ме и аз съм твоя, страхуваш се, но не от мен.
Проникваш в тялото ми и аз те приемам, изпълнена с нежна всеотдайност и мъничко тъга. Плавните ти движения напомнят самотна лодка в бурен океан, а брега е толкова далече. Усещам силата ти и знам, че си уязвим, защото обичаш винаги да бързаш бавно. Облива ме гореща вълна и в нас избухва като огнен дъжд вулкан от неземно удоволствие, събрал в себе си страстта и пламъка, страданието и радостта, уханието на вятъра и вкуса на самотата. Благодаря ти, че ме благослови да обичам и да дарявам любов. Обръщам се към теб, целувам те и поставям длани на лицето ти, като се мъча да запечатам завинаги твоя образ в съзнанието си и да го запазя за дългите дни и нощи, които ми предстоят без теб...
Тогава, когато ще полагам усилия да бъда жива и с всеки изминал ден ще умира по една малка частица от мен, може би точно в този момент ще осъзная, че никога повече няма да бъда същата.
Тогава, когато спомените ще нахлуват в мен и аз отчаяно ще се питам кога ще спрат да бъдат толкова болезнени и ще останат просто спомени...
Зная, че от утре трябва да се уча да живея без теб, но казват, че винаги раздялата е като една малка смърт...

"Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка..., или поне така е според легендата. "

[NoMore]

Доста попиващо от чувства  [chetenee]

А заглавието съвпада с още една "Легенда за любовта" Fallen_angel :) хубаво е пак да бъде сред първите страници :)

[`Fallen_Angel`]

Никой не говори за заглавие, а за подобно преживяно чувство, може би и заради това толкова ми хареса :)

И не изписвай ника ми така, защото има още една девойка с него в този форум - да не стане объркване на друго място  [lol]

[NoMore]

За името на творбата информативно исках да я вмъкна , не знам дали си я спомняте :) , а за ника ти :) мисля че, за сега само ти се отличаваш тука с отговорите си. :) Ако се обади и другия Angel ... ще благоволя да ви различавам, но кои е по по Angel  вие си знаете  :)

[`Fallen_Angel`]

Информираше мен, затова се предполага, че мога да изкажа мнение, освен, ако не е монолог :)

"Тука" - да, но както виждаш, в обяснението си споменавам другите места :)


Но не съм настроена приятелски, затова ще ти пожелая - лека и спокойна :)


Още веднъж браво на авторката, не е първата й творба, която ми допада :)

[NoMore]

Благодаря за Информацията :) лека и на теб

[FaLLeN_AnGeL]

Доста се разчувствах и естествено се сетих за човека до мен...Красиво наистина  [inlovee]

[tonnny_bg]

Прекрасно е.

[{dulgokoska}]

пряко включване:

понеже нашата прекрасна съфорумка вече неведнъж ми направи впечатление на доста прибрано момиче...
позволявам си да се намеся, настоявайки, че това произведение не е нейно :)  ето примерен линк

не зная дали някъде авторът му е известен, но тъй като "нашата авторка" вече си присвои и пусна стих на друга потребителка, при това публикуван тук отдавна, мисля, че е време да и' се обърне внимание :)

[tonnny_bg]

 [oops] Не ми се отваря тоя линк да го видя ,но ако е така -жалко. [confused]

[Lake_Lady]

Линкът се отваря. И е точно така, както казва {dulgokoska} , за съжаление...  [confused] И, за съжаление, наистина не се случва за пръв път...

[tonnny_bg]

 [pisna miii] [pisna miii] [sradlio]