Усмивка в пролетно небе

[Gentiana]

Момини сълзи.
Обещавам, че няма да плача.
Толкова нежност
как се преглъща, кажи?
Да бъда хладна?!
Ех, нелека задача.
Аз не искам, вярвай ми,
да те заболи.
Нося раните
от всяка твоя дума груба,
като онези,
на нашия Бог, следи
от пироните на кръста,
но не мога да те изгубя
и прощавам,
нищо че душата ми пак ще кърви.
И ти прости
дългите протуберанси
на още незамръзналото ми ,
първично сърце.
Изгарям, а искам да стопля.
Уча се...
Дай ми шанса
да остана твоето чисто,
много синьо небе.