Диамант

[Sexy_Scorpionka]

Иаме сделка,СС,а понеже те измъчихме ето ти малък подарък за стимул

Свърши си работата и ще има още много...

Оохоо, страхотен стимул , мерси  [lol]

Иии...ето обещаното...

-  Да, не сте яли нещо развалено – попита Фокс
- Не, присъствието ви тук съвсем ми развали апетита
Иконома пренебрежително повдигна вежди
-   А, на закуска? Попита Едуард
-   Не съм закусвала – каза Диамант
-   Глупаво момиче такова ето защо ви е прилошало и сте припаднали...
-   Фокс веднага приготви на ,госпожицата някаква лека закуска
-   Веднага ,господине и се изпари за миг
-   Така... преди да припаднете ви попитах защо сте дошли надявам се след като се нахраните да поговорим. Съгласна ли сте?
Диамант го погледна и рече
-   Да, разбира се...

Закуската ,кояо Фокс й поднесе приличаше повече на пиршество отколкото закуска за един. Тя се намираше в огромната трапезария. Тъкмо ,когато привършваше със закуската от някъде изникна баща й ,започна леко да трепери ,
цялото й тяло се стегна като струна ,която всеки момент щеше да се скъса.
-   Сега или никога! си каза и го погледна решително
- Как сте ,госпожице... сети се ,че дори не знаеше  името й  ,а комичното в случая
Беше... ,че беше приютил една непозната в къщата си и сега се хранеше в трапезарията му...
-   Не ми казахте името си. Как се казвате?
-   Ричардс ,Диамант Ричардс
За какво искахте да поговорим госпожице Ричардс преди така неучаквано да ви прилошее...?
-   Аз, аз... такова... тук съм за да узная една тайна и само вие г-н Блекууд можете да ми помогнете!
-   Слушам ви... Целият съм вслух...

Родена съм преди осемнадесет години в едно малко градче Бристол. Отгледала ме е жената ,която е помогнала да се родя ,тя почина преди около седмица-две.
Та... жената Алисън Ричардс така се казваше мир на праха й... не говореше много за биологичните ми родители ,но веднъж беше се изпуснала...,че те или по-скоро баща ми е от Лондон. За майка си нямам никаква информация. Фамилията на баща ми е Блекууд също като вас. Това ,което искам да кажа е ,чеее вие сте ми баща ,г-н Блекууд- завърши малкия си разказ с изпълнена с надежда.
Едуард не можеше да помръдне от мястото си , струваше му се ,че не беше чул добре или наистина това странно момиче току що каза ,че му е дъщеря?!
- Моляя?! Добре ли чух?! Моя дъщеря?!
Губеше почва под краката си ,ако не беше столът за който беше се хванал щеше да се строполи на пода...
-   Искате, искате да кажете... О, Боже... и се хвана за главата...
-   Да, точно така ваша дъщеря- отговори спокойно
-   Искам от вас само да узная нещо повече за майка си и защо по дяволите сте я зарязали бременна?
Той отиде до масата ,наля си в кристалната чаша бренди и на един дъх го изпи...
Парещата течност изгаряше вътрешностите му ,но му даде това от,което се нуждаеше в момента кураж и увереност. Той проговори отново
-   Много съм объркан моля ви да разберете това за мен е истински шок. Изведнъж от нищото се появява осемнадесет годишната ми дъщеря нахлува в живота ми и предизвиква пълен хаос.
Тя леко се усмихна ,когато той каза дъщеря..., но после отново свъси вежди...
-   Разбирам ви отлично г-н Блекууд ,но разберете ме и вие. Останах съвсем сама на този свят и вие... сте единственият ми останал близък – тихо промълви последните думи.
-   Отново ви моля кажете ми нещичко каквото и да е. Разбирате ли? Аз трябва да знам!
-   Добре, настани се удобно. Нали може да ти говоря на ти?
Тя се поколеба за момент ,но после нетърпеливо каза
-   Да, може

Той се седна до нея на стола и започна разказа си...
-   Всичко започна преди деветнадесет години аз бях млад, беден ,но изпълнен с куп мечти. С майка ти се запознахме по доста необичаен начин. Тя беше своенравна като неопотомена кобилка ,но и най-красивата жена ,която бях виждал имаше златисти къдрици и кафяви като бренди очи. Учудвам се ,че не си наследила нейните черти – каза с лека усмивка
-   Както и да е... та... тя беше от скромно и много религиозно семейство. Когато научиха за нас бяха меко казано потресени. Баща й направи всичко по силите си да ни раздели ,но любовта ни беше по-силна от неговата омраза. Един ден решихме ,че не може да продължава така и избягахме заедно... тъкмо се канеше да продължи разказа си ,когато в трапезарията се появи Уилям...
Във един глас казаха...
- Вие... какво правите тук?!


ПС: Разбираме се с вас да си почина 2-3 дена и после пак нали?! Щото и да не сте съгласни нямате изборрр...  :p  [lol] [inlovee] [heart__]
Още веднъж многоооо благодаря на всички за подкрепата!  [heart__]

[savkom]

 [bravisimo] [a taka] Само да не ни забравиш...  [hey sexyy]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [mhmm] Знаеш ли, малчо... Ще си позволя да ти дам няколко съвета, не като много веща и можеща, а като един обикновен четец...
Прави ми впечатление, че не успяваш да се пренесеш в света за който разкзваш. Идеите ти са хубави, но са поднесени като сапунен сериал. Думите които използваш са по-скоро нашенските улични жаргони и малко заучени фрази от тоя и ония филм. Когато си творец, трябва наистина да твориш, а не да папагалстваш. Има места, на които си използвала според мен неподходящи не по смисъла си, а по съдържанието си изречения. Надявам се да не ми се разсърдиш, знаеш, че го казвам защото те обичам и ми пука. Можеш и много по-добре, знам го, защото не малко сме общували. Постарай се историята да те завладее и да идва от самосебе си, да се лее, а не да я пишеш, щото да има продължение. Успех в по-нататъшното писане и си повярвай, че можеш, защото наистина можеш. Пожелавам ти лекота и идейност. [inlovee]

[Sexy_Scorpionka]

[bravisimo] [a taka] Само да не ни забравиш...  [hey sexyy]

Разбира се ,че няма...  [lol]  [inlovee]

[mhmm] Знаеш ли, малчо... Ще си позволя да ти дам няколко съвета, не като много веща и можеща, а като един обикновен четец...
Прави ми впечатление, че не успяваш да се пренесеш в света за който разкзваш. Идеите ти са хубави, но са поднесени като сапунен сериал. Думите които използваш са по-скоро нашенските улични жаргони и малко заучени фрази от тоя и ония филм. Когато си творец, трябва наистина да твориш, а не да папагалстваш. Има места, на които си използвала според мен неподходящи не по смисъла си, а по съдържанието си изречения. Надявам се да не ми се разсърдиш, знаеш, че го казвам защото те обичам и ми пука. Можеш и много по-добре, знам го, защото не малко сме общували. Постарай се историята да те завладее и да идва от самосебе си, да се лее, а не да я пишеш, щото да има продължение. Успех в по-нататъшното писане и си повярвай, че можеш, защото наистина можеш. Пожелавам ти лекота и идейност. [inlovee]

Глупости никога не бих се разсърдила бе ,мами за мен критиката е градивна. :) Ти сама знаеш ,че това е 2-то нещо ,което пиша и са ми нужни вашите съвети и насоки ,защото вие имате малко или много опит с стиховете а и знам ,че са за мое добро. Благодаря за прямотата знаеш ,че това е едно от нещато което най-ми харесва в теб :) . Ще приема съветите ти и ще се постарая да си поправя грешките  [bear] [hugs and kisses]

ПС: Виж ,Булдозера се сетил да ми поднесе крем карамел ,а ти ... идваш с празни ръце...  [evil]

[bulldozera]

Браво,СС,мисля че си заслужи тортатат


Продължавай да пишеш,а за коментарите на принцесата-тя просто завижда,не и обръщай внимание.... :p   :p   [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 Той ти се подмазва мами, а аз нямам нужда да ти скачам в гащите :) :p [inlovee]

[bulldozera]

Споко,принцесо,нямам намерение да скачам в ничии гащи,жалко че си си съставила такова мнение.Просто когато някой твори,още повече когато твори нещо наистина добро,заслужава похвала.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

А ти явно още не си схванал извратеното ми чувство за хумор. Нека не спамим повече темата на детето. :)

[me4tatelka]

Ей, Секси, кога ще има още?  [evil]  :p [lol]

[Sexy_Scorpionka]

Днес ще си седна на д-то и ще напиша нещичко ,Зи  [lol]


coming soon...  :p

[неземен]

Днес ще си седна на д-то и ще напиша нещичко ,Зи  [lol]
coming soon...  :p

Здравей! Иска ми се да ти напиша една неприятна ИСТИНА! За да се "пробваш" в прозата, както и правиш, трябва според мен, извинявай за откровеността, трябва да напишеш нещо(разказ,повест, есе...), за ставащото около теб, в теб, за българите и българската действителност. За на нашия живот и бит, психика, въжделения и виждания, надежди и мечти, възход и падения като народ и нация. Като ги прекараш през ума и сърцето си като българка, съпричастна към народната съдба. Така ще си искрена и убедителна ...
Писането на леко и не толкова леко подражателна проза с чуждоземски изкуствено построен сюжет може да е нещо занимателно, но има малко общо с добрата литература.
На твое място бих описвал живота в Бг такъв какъвто го виждам и чувствувам...Нали искаме да ставаме бълг. писателки...
С това което виждам в теб, като дарба и опит, би написала нещо добро и талантливо и на бълг. тема.

[me4tatelka]

Хмм, не съм много съгласна с теб, неземен.  :)
И първо да отбележа - смятам само да изкажа моето мнение, не да навлизам в спор.
Ако скорпионката (а и който и да било) пише за българската действителност,
за мен лично ще бъде все една да чета вестник.
На мен започнатата история ми харесва именно, защото е нещо различно от ежедневието ми, разтоварва ме, има интересен сюжет и ме кара да си мечтая за някакви далечни кътчета...  :)

[Sexy_Scorpionka]

Днес ще си седна на д-то и ще напиша нещичко ,Зи  [lol]
coming soon...  :p

Здравей! Иска ми се да ти напиша една неприятна ИСТИНА! За да се "пробваш" в прозата, както и правиш, трябва според мен, извинявай за откровеността, трябва да напишеш нещо(разказ,повест, есе...), за ставащото около теб, в теб, за българите и българската действителност. За на нашия живот и бит, психика, въжделения и виждания, надежди и мечти, възход и падения като народ и нация. Като ги прекараш през ума и сърцето си като българка, съпричастна към народната съдба. Така ще си искрена и убедителна ...
Писането на леко и не толкова леко подражателна проза с чуждоземски изкуствено построен сюжет може да е нещо занимателно, но има малко общо с добрата литература.
На твое място бих описвал живота в Бг такъв какъвто го виждам и чувствувам...Нали искаме да ставаме бълг. писателки...
С това което виждам в теб, като дарба и опит, би написала нещо добро и талантливо и на бълг. тема.

Здравей, дълго мислех какво да ти отговоря... накрая реших ,че няма смисъл да задълбочавам. :) За мен е достатъчно ,че драсканиците ми се харесват... и за да те зарадвам ,неземни ... следващият ми проек може би ще е на бг тематика. Лека вечер :)

[Sexy_Scorpionka]

Хмм, не съм много съгласна с теб, неземен.  :)
И първо да отбележа - смятам само да изкажа моето мнение, не да навлизам в спор.
Ако скорпионката (а и който и да било) пише за българската действителност,
за мен лично ще бъде все една да чета вестник.
На мен започнатата история ми харесва именно, защото е нещо различно от ежедневието ми, разтоварва ме, има интересен сюжет и ме кара да си мечтая за някакви далечни кътчета...  :)

Зизи, усмихна ме широко с този пост!  [inlovee] [heart__]  [kisss]

[Sexy_Scorpionka]

След тази дългаааа пауза мисля ,че е време да продължа... Ето какво успях да измъдря снощи... :)

Странно чувство на изненада и радост обзе ,Диамант. Сърцето й бясно заблъска в гърдите ,когато Уилям прекоси с бързи и енергични стъпки  трапезарията и  заговори с привидно спокойствие.
- Пак се срещаме госпожице Ричардс изглежда ,че каквото и да правя съдбата е на моя страна и дяволито присви очи...
- За съжаление е така господин Крейн с престорена въздишка на досада.

Едуард ги гледаше с изражение подканващо ги да му кажат какво става тук.
Ала и двамата така се бе втренчили един в друг даже не забелязали присъствието на мъжа до тях.
- Запознахме се в една странопримница недалеч от Лондон чичо каза Уилям.
- Разбирам. За съжаление ще трябва да ни извиниш племеннико аз имам много важен разговор с госпожицата.
- Да, разбира се простете ,че така дръзко ви прекъснах. Е, ще се видим на вечеря чичо. С вас също ,Диамант като побърза да й целуне ръка...
- Да, не всъщност не знам в момента не бе в състояние да ме мисли трезво изглеждаше видимо объркана едновременно с това решена да научи истината.
- Да, госпожица ,Ричардс ще ни гостува няколко дни каза Едуард
- Чудесно, а сега е време да тръгвам и напусна стаята Уилям.

Когато останаха сами ,Едуард се опита да продължи ,но за Бога не знаеше как... и все пак трябваше нещо повече наложащо беше...

ПС: Не бъдете прекалено жестоки знам ,че е много малко, но все пак е нещо.... нали така?!  [lol] [inlovee]

Следва продължение....