Подлъгано

[phibi]

На Боби:
Дано мечтаеш, Обич моя.
И твоите мечти не лъжат.
Както моите.


Аз искам просто в тебе да се сгуша.
И в твойте пръсти сили да намеря.
И може би, в мечтите ти заслушана,
мечтата ми сама ще потрепери
и ще си каже колко пак ме лъга
и "колко много сълзи ми спести".
А се удавих аз! Една минута стига
да кажеш всичко или да мълчиш.
Какво ще сториш ти, подлъгваща робиньо
на моите несбъднати желания?
Прекършваш мен. С безброй обиди
да те прекърша теб? Или в стенания
да се оставя ти да се прогониш
и с теб да тръгне част от мен?
Какво да бъде, моя тъжна обич?
Защо ме тровиш?! И защо стаен
е в теб, мечта, гневът ми силен?
Защо не мога просто да цъфтя,
да грея, да съм прещастлива...
Нали в това е същността
на теб - мечтата ми, и мен - жената?!
Но май и двете сбъркаме... Сега
ще бъдем просто немите стенания
на нечия по-смислена мечта.

[Тя]

 :flowers:

[GaLLeRy]

 :flowers: [heart4]

[Jane]

...Ох ... [confused]

И цвете...  [cvetee]

[Don_NUTSO]

 :arrow: възстановено