News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Къде ми е морето?!

Started by BLUE_ROSE, April 19, 2008, 14:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

BLUE_ROSE



Къде ми е морето?!
Лилавите ми нощи от сатен и с очи кафяви.
Ще се върнат ли някога
гларуси пуснати над синевата
да очертават безкрая.
Плажът е топъл.
А корабите са застинали в мълчание.
Отплавали са капитаните им.
И раците са върнали назад от времето
моите нощи лилави.
Бургас е помнил не едно сърце разбито.
Ще запомни и съня ми
как се връщам вечер до брега на морето.
Може би пак са едно
моето скъпо море и небето,
което чертаеш.
Гларусе, може ли моите нощи лилави
да са знак за безкрайност?!
Нека останат твои тогава.

Къде ми е морето!?
Аз цялото на теб го подарявам....

vOsYcHnA_pRiNcEsA

 [bravisimo] Бургас, Бураааас...  [cvetee]

tonnny_bg

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

mery-jein-baby

Много красив град!
А стихът ти е прекрасен!
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

Gentiana

Quote from: BLUE_ROSE on April 19, 2008, 14:20:01 PM

Къде ми е морето?!
Лилавите ми нощи от сатен и с очи кафяви.
Ще се върнат ли някога
гларуси пуснати над синевата
да очертават безкрая.
Плажът е топъл.
А корабите са застинали в мълчание.
Отплавали са капитаните им.
И раците са върнали назад от времето
моите нощи лилави.
Бургас е помнил не едно сърце разбито.
Ще запомни и съня ми
как се връщам вечер до брега на морето.
Може би пак са едно
моето скъпо море и небето,
което чертаеш.
Гларусе, може ли моите нощи лилави
да са знак за безкрайност?!
Нека останат твои тогава.

Къде ми е морето!?
Аз цялото на теб го подарявам....

Морето ти ще скрия в бъчва тежка
със обръчи от спомени железни
и в скръбен миг след рана или грешка
ще си наливам чаша прекипяла бездна
в лилави нощи, но с очи зелени,
които ми се галят и ... предават.
Навярно ще ми бъде пак студено
по тънка риза. В здрача ще ме сгрява
онази болка, вляво във гърдите.
Тя идва непоканена и празна-
строшена чаша.Елексирът недопит е,
защото твърде загорча тъгата мазна,
по пръстите полепваща и гадка.
Морето ти дали ще я измие?!
Поемам дъх в една секунда кратка.
Прибой в душата писаното ще изтрие.
[inlovee] [heart__] [inlovee]

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

BLUE_ROSE

Благодаря ви от сърце за хубавите коментари.
Гео.....  [inlovee] [heart__] стихът ти е в пъти по-пленителен от моя! Благодаря!!!  [heart__] [heart__]