Мълчанието ми (Ако това е доказателството)

[nikfa]

Гледаш през мен.Дори не засичаш очите ми.
Пак ли очакваш да ти кажа нещо?
Аз съм мълчаливата ти тръпка,онази тежка мисъл.
Аз съм всичкото за тебе общо взето.

А всъщност имам много да говоря.
За себе си,за любовта за теб.
Но има страх във мен и ако го сторя,
ще се събудя утре сутринта без теб.

И предпочитам да понасям мълчаливо,
всяка рана в моята душа.
И да се усмихвам искренно щастливо
пред пресметливата усмивка на нощта.

И предпочитам заблудена да съм във очите ти,
или безразлична.Както щеш го наречи.
Да ми се надсмиваш във очите ,колкото и да боли...
....
Предпочитам да те имам-наказание.
Бледа рана на моето лице.
Предпочитам да те имам-разкаяние...
...за доказателство дори душата взе.

Дано ти стига,вместо думи.
Че моето мълчание е всичко.
Колкото и нищо то да струва,
аз го купих,защото те обичам!