Краят

[Don_NUTSO]

... спомних си ... за онзи ... първия път пред онази врата ... зелена май беше ... така внезапно, така изненадващо и толкова невинно ... а после последвалите много пъти ... и имаше те много пъти, и нямаше те ужасно много пъти ... но аз бях, аз бях,  въпреки всичко и напук на всеки ... преодолях и "добрите" им съвети ...
... а сега всичко е погребано ... всичко го погреба ... честито ... едно погребение, но много нови приятели ... до следващото погребение ... но не вече моето, това беше последното, няма да го има онова възкръсване ... няма вече ...
... черно е ... само задушаващата миризма на пясък ... тъмно е ... ужасно мрачно ... чувам заглушено грачене на гарван ... жаден съм, жаждата ме изгаря, но тази жажда вече не е за любов, дали ще завали? ... чувам тропот, чувам стъпки ... надежда? ... не, лъжа ... тропота на мравките е бил ... идват за мен ... за дажбата си ...

[dylgokoska]

 [reevvv]

Надежда винаги има, стига да съумеем да я видим. [gu6]

[Gentiana]

неее, няма да те дадем на мравките, хич не си го и мисли  :)
Да си се разправят там с щурците.
Ти си си наш, щом си жаден , ето, пийни си-

и един стих, за нова надежда-
Живей приятелю!
  Живей!
  Живей, когато всичко имаш,
  или от всичко си лишен
  и късаш думите на срички,
  за да не паднеш в техен плен!

  Живей!
  Когато от тревата,
  отрониш първата роса
  и търсиш в утрото приятеля
  от детските си небеса!

  Живей!
  Когато ти се плаче
  или до плач си отвратен,
  от бели мишки и гризачи,
  които ровят в твоя ден!

  Живей!
  С умората на всеки -
  сънувай неговия сън!
  И ако всичко си отрекъл,
  повикай слънцето отвън!

  Живей!
  Когато те разлюбят
  светкавици и ветрове
  и нежноста започне грубо
  с метални устни да зове!

  Живей!
  С гласа на препирните
  на малките си дъщери!
  Изстинеш ли съвсем - накарай
  ледът искра да сътвори!

  Живей!
  Дори да си измамен
  от собствената си съдба
  и вместо да усетиш рамо,
  усещаш нечий нож в гърба!

  Живей!
  За всичко!
  А когато животът вече изгори
  вдигни се пак, и без остатък
  останките му събери!

  Живей!
  И всяка адска жега с капчукова вода полей!
  Дори да ти коват ковчега -
  живей приятелю!
  Живей!

[Don_NUTSO]

 :flowers:

благодаря :)



като дим в комина, детството отмина ...

[tonnny_bg]

 [cvetee]