News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Дъгата е подарък от дъжда

Started by Gentiana, April 13, 2008, 15:25:43 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Print
Go Down Pages1
User actions

Gentiana

April 13, 2008, 15:25:43 PM
Вали...Подгизва ми душата.
Уж вътре в мен е, но е гола пак.
А тази болка - нова, непризната
е като огън и не гасне.Синкав мрак.
И диво ято нежни пеперуди,
в стомаха ми с крилца рушат стени.
Не става замък от мечти-заблуди.
Но се опитваме...А после ни боли.
И все е нова старата ни болка,
и всеки замък е последен мост
към щастието.Боже мили, колко
е сляпа вярата - случаен ,късен гост
във капището на дивашко време
с езически, жестоки богове.
Вали...И дявол да го вземе,
отворено е моето сърце.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Тя

#1
April 13, 2008, 16:55:38 PM
Отворените сърца винаги болят...ама нали само след дъжд има дъга...
[gu6]
...и един мармот завива шоколада в станиол...

Gentiana

#2
April 13, 2008, 17:05:31 PM
 :kissoflove:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.
Print
Go Up Pages1
User actions