Вечната Любов

Started by luda_fenka_Cena, April 10, 2008, 20:03:57 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

luda_fenka_Cena

Звънецът би!Утихна всичко!Учениците насядаха по своите места.Седеше тя отлична ученичка загледана в двора в бялата бреза.Учителката влезе и каза с вълнение:-"Днес ще правим свободно съчинение.Първо помислете след туй в тетрадките пишете!".Всички започнаха да пишат!Само Галя си стоеше все така и мислеше какво да пише,загледана в двора в бялата бреза...Сепна се момичето,химикалката хвана в ръка,тетрадката пред себе си отвори и започна тя да пише.Но от нейното лице,две сълзи потекоха на листа.Не след дълго би звънеца.Галя предаде празната тетрадка с развълнувано лице.И две петна като две лалета изчезнаха от нейното лице.Всички ученици напуснаха класа.За днес свършиха всички часове.На чина,последен до прозореца говореха те:"Галя,спри,недей пролива ти сълзи!Защо си тъжна ми кажи!Недей да плачеш бе момиче!"-"Аз друго мислех да напиша!За моята сестра.В ковчега дървен през дъски изгнили диша!"-започна да разказва тя.-"Имах аз сестра на 19 години.Обикна тя едно момче.Наричаше го тя "Любими".Достоен той за нея бе!Подаряваше и той лалета,лалета в знак на обич и любов!С букет от шарени лалета,той идваше при нея у дома!Наричаше я той"Лаленце мое".Като лале красиво беше тя.Считаше я той за нещо свое,тя бе за него всичко на света!Неразделно ходеше с нея той,с него тя.Вървеше тя,тая малка фея,заедно вървяха за ръка!Често ходеха на кино и в сладкарница една.И в малкото казино,седяха до късно вечерта.Но от съседното село един младеж,който беше все пиян в казиното видял ги той и влюбил се в нея този хулиган!Студентка беше моята сестра и изпити наближаваха сега!С влак всяка вечер с лале в ръка,тя връщаше се у дома!А пък младежа от малкото казино след изпитите изпил няколко бутилки!В тъмното докопал моята сестра,която вървеше с лале в ръка.Сам дочакал я е той и взел от нея онова,което дава за съпруга,тя пазела го бе до сега!С крак настъпил той лалето !На улицата паднало в нощта,стъпкал яростно лалето и сякаш стъпкал любовта.След 5-6 дни легна болна моята сестра.На път за болницата се сбогува с любовта тя,както се сбогува и с честта!Погребаха я в гробището малко,но нейното момче не издържа! След туй при гроба го намериха с кървав нож в едната и с лале в другата ръка.На следващия ден погребаха момчето!До нея легна той сега,но не в леглото топло,а във влажната земя!Над двата гроба паметник се вдигна.Над двата гроба шарени лалета като килим гробовете покри!Това е всичко,за което мислех аз да пиша в часа!Това е всичко за което то очите ми е текла една сълза..."-Учителката стана,дневника отвори с ръка хвана химикалката и дума без да проговори от сърце написа Отличен 6! След малко и вратата се затвори и класната стая за миг опустя и бавни стъпки вън по коридора изчезнаха!Настъпи тишина...!!!
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!

Lake_Lady

 [mhmm]А това твое ли е?...
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...

tonnny_bg

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

luda_fenka_Cena

Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!

tonnny_bg

Ами що го пускаш в Лично творчество и не написа чие е? :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

luda_fenka_Cena

Quote from: tonnny_bg on June 03, 2008, 10:48:51 AM
Ами що го пускаш в Лично творчество и не написа чие е? :)

Защото не знам на кой е!Освен да бях написала от къде го видях!Извинявам се!
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!

tonnny_bg

Ами да и така става .

Видяно в ..........
:)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!