"За простотията", Йордан Радичков

[stranger]

     

ЗА ПРОСТОТИЯТА

     Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви, и простотията върви с него; кихне ли, тя също азпочва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин не искала да излезе от учреждението.
     Разбира се, появата на простотията в едно провинциално учреждение не може да даденикакво отражение върху столичния живот. Столичният живот е крайно чувствителен към подобни явления, макар че и в столицата да се срещнат простотии - било в трамвая, било на улицата или пък в някоя частна къща. Аз лично съм виждал човек да се вози във файтон, а до него седи простотията - и тя се вози. И в трабант съм виждал същата история, а когато беше времето на велосипедите - и на велосипед. През периода на шушляка и на транзистора тя доста гордо вървеше с човека и също като човек свиреше на транзистор и шумеше с шушляка.
В минути на откровение един мой приятел ми се оплакваше, че не само живее с простотията си, ами че и бил длъжен да спи с нея. Неприятно му било, казваше той, да легне и да усеща под завивката простотията до себе си. Той лежи и не мърда и гледа по възможност най-кротко да диша, а тя също тъй лежи и не мърда, диша равномерно и кротко - досущ божа кравичка. Вземе ли да похърква, тя веднага почва да похърква заедно с него и той не беше съвсем сигурен дали когато сънува, тя също тъй не сънува с него.
     Ако простотията може да се побере в едно легло, това все пак не е най-лошото. Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огрона простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Виждал съм и потна простотия, виждал съм кисела простотия, а има и усмихнати простотии, тъй както има и дебели. Познавах едного, простотията му беше дебела като купа сено. Питал съм го много пъти как живее с тая простотия и той винаги ми е казвал: "Ами как! Като игла в купа сено!"
     Можем да приемем, че човек върви с простотията си или пък обратното - че простотията върви с човека, това едва ли ще има особено значение. По-важното е човек да гледа простотията да не е по-голяма от него.Забелязал съм, че някои хора имат големи късмети, простотиите им съвсем дребни, могат да ги скрият, където си искат. Аз съм виждал и човек, простотията му голяма колкото една дървеница. Ей тук стои, на ревера му, той се разхожда с дървеницата, вози се с нея, храни се, спи, а също така и говори. Той говори, а простотията стои на ревера му като дървеница. Тя стои на ревера му като дървеница, а той говори и ръкомаха, говори и ръкомаха, говори и ръкомаха!

Из сборник с разкази "Свирепо настроение"

Надявам се, че разказът ви е харесал. Горещо препоръчвам тази книга на всички ви, а иначе, скоро ще препиша още някой от разказите в нея. Радичков е може би любимият ми български автор.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[неземен]

  [mhmm] [tihoOo]
Hi.Тук доколкото знам е място за лично творчество.Такаче,спести си преписването.Творчеството на на покойния Данчо Радичков е познато отдавна на четящото човечество.Да не дадеш лош пример и някой друг да поиска да ни престави преписи(извадки),и от "Война и мир" на Лев Николаевич Толстой.И ще стане тя една такава една.Нали знаеш,епигони всякакви.Съфорумците ни са начетени момчета и момичета и една такава елементарна просвета,на още по-елементарна тема звучи малко обидно.Ако имаш нещо твое,давай го,ще го прочетем с удоволствие.

[stranger]

Ще го напиша кратко. Наредих те в един твърде нецензурен поуст, но преди да го публикувам се замислих дали си струва. Не, не си струва! И не си струва не защото няма да те жегна, защото аз това много добре го мога, а защото вероятно си прав. Всички са запознати с творчеството на Радичков и всички са го чели. Излишно е да се хабя и да популяризирам популярна българска литература във форум с литературна насоченост. Точно толкова излишно, колкото и да губя време в това, да споменавам примерно майка ти и сестра ти и техните гениталии в 08:10 сутринта.

Хайде, приятен ден от мен. Не си струваш думите и времето, инопланетянино.

[ivorysoul]

  Съфорумците ни са начетени момчета и момичета и една такава елементарна просвета,на още по-елементарна тема звучи малко обидно.

особено интересно определение на Радичков като "елементарна просвета", май ми стана ясно защо се чувстваш лично засегнат :Р

[Lake_Lady]

Ами доколкото виждам, произведенията, които не са авторски,се публикуват в подкатегорията "Светът зад кориците". Ако е такъв проблем, просто да го преместят там. А другото изказване просто няма да го коментирам...   .  :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Това не е книга, извинете. Ако и на вас, както и на нас с Иво ви се чете и ви се споделя с останалите качествена литература, моля все пак да не подминавате темата, която пуснах и да си изкажете мнението... Ето и линк към нея, в случай, че е невидима... http://forum.stih4e.com/index.php/topic,34547.msg643325.html#msg643325
Благодаря. :)